ПУ „Паисий  Хилендарски“

         Филологически факултет

Курсова работа 

Тема: 

Величие и падение на Испания при управлението на Хабсбургите (1516-1700 г.)

Дисциплина: 

Нова обща история

Изготвил: 

Нина Иванова Нонинова

Фак. N:

1803172017

Специалност:

 Български език и история / задочно /  3-ти курс

Пловдив, 2020

Увод

В темата ще разгледам управлението на кралете в Испания от Хабсбургската династия. 
Тяхното величие и падение предизвикано от идеи и стремежи за създаване и управление 
на монархия с голяма територия, която да бъде водеща сила в Европа. Като владеене и 
възход на управлението, така и падение, бунтове от страна на жителите в тези територии. 
Ще видим първоначален напредък на икономиката, а след това и нейният упадък.

Теза   

Хабсбургите разширяват териториите си, като прибавят нови земи към своите владения 
чрез брак или наследство. Първите Хабсбурги на Испания стават управители на огромна 
империя. Те доминират в територии, разпръснати из цяла Европа и техните американски 
колонии са източници на безброй богатства. От възкачването на престола на Кралете 
Католици до смъртта на последния от Хабсбургите Испания е господстваща сила в 
Европа.                                                                                                                                              
Възходът на Хабсбургите започва от наследствените им земи в Австрия. През втората 
половина на XV в. и началото на XVI в. те излъчват последователно няколко кайзера на 
Свещената римска империя. Двама от тях  - Фридрих III и Максимилиан I с поредица от 
сполучливи династични бракове осигуряват на своите наследници Бургундия, 
Нидерландия, Унгария, Бохемия и най-богатото наследство – Испания с нейните колонии. 
За първи път в Европейската история след Каролингите една европейска династия успява 
да събере под владението си толкова земи и народи.                                                                  
- Карл V и Фелипе II                                                                                                                       
Карл V успява да стане Кайзер на Свещената Римска империя в 1519 г. след остро 
съперничество с главния претендент френския крал Франсоа I, поддържан от папа Лъв X.  
Карл V е роден в Гент, Нидерландия, по възпитание и манталитет той е повече бургундец 
и фламандец, отколкото испанец или немец. В самата Испания го смятат за немец, а в 
Германия за испанец. Той прекарва повече от времето си в Нидерландия, от там управлява
империята си и до края на живота си смята Нидерландия за своя родина. Оказал се 
владетел на толкова земи и народи Карл е пленен от идеята за създаването на една могъща
европейска и световна универсална монархия. Но тази идея среща много врагове и цялото 
му управление преминава в борба с тях. При първото му стъпване на германска земя Карл 
е принуден да се озове пред най-голямото религиозно предизвикателство на Новото 
време. На райхстага във Ворме пред него застава Мартин Лутер, и въпреки че с едикт той 
е обявен за еретик, неговите идеи се разпространяват бързо. Борбата с Лутер и 
привържениците му предизвиква продължителни спорове и войни до края на 
управлението на Карл и завършва през 1555 г. с фактическото признаване на 
протестанството. Разпокъсана на множество светски и църковни владения  и свободни 
имперски градове, разположен а далеч от новите търговски пътища империята изостава 
икономически и политически. Борбата на Карл е трудна и с протестантите-калвинисти в 
Нидерландия. Въпреки строгите мерки и преследвания, еретиците в Нидерландия се 

множат. Постепенно в северната част – най-богатите провинции Холандия и Зееландия се 
оказват под влиянието на ереста. Многобройните богати градове, разполагайки с 
муниципални привилегии, не са склонни да поставят под удар търговските си интереси 
заради религиозното единство. Преследванията на еретиците в забогатяващите провинции
само подклажда недоволството. Карл има проблеми и с най-твърдата в религиозно 
отношение Испания. Още в първите години на управлението си се сблъсква с вълна от 
бюргерско недоволство. През 1520-1521 г. на въстание се вдигат Сеговия, Толедо, 
Гуадалахара, Мадрид, Валядолид, Авила, Бургос и други градове. Искания на 
комунеросите са предимно икономически – намаляване на данъците, политическо 
представителство, правото на обикновените граждани да носят оръжие и др. Към тях са 
прибавени и други искания – кралят да научи испански, дворът да пребивава в Испания, 
Карл да се омъжи за португалска принцеса, за да се обедини докрай Пиринейския 
полуостров. Освен противниците в собствените владения срещу Карл се изправят и 
външни врагове. Най-важният от тях е Франция. Борбата между Хабсбургите и Франция 
продължава през целия период на управлението на Карл V. Френския крал Франсоа се 
чувства застрашен от Хабсбургите, обградили страната му по суша от всички страни. През
1521 г. двамата владетели започват война за надмощие, при която католическа Франция не
се свени да подкрепя германските протестански владетели или да се съюзи с Османската 
империя. През последните години от живота на Карл (1556-1559 г.) се води последната 
голяма война между двете страни. Французите са разгромени при Сен Куентин и се 
сключва мирен договор в Кото Камбре, който осигурява известно испанското надмощие. 
По същото време Карл V е принуден да се води упорита борба срещу устрема на исляма в 
Централна Европа, където се намират наследствените Хабсбургски земи. През 1526 г. 
битката при Мохач войските на Хабсбургите са разбити и почти цяла Унгария попада под 
турска власт. След завладяването на Алжир и Тунис от арабските корсари, Средиземно 
море е под властта на исляма. Ислямът подобно на протестанството продължава да печели
позиции в Европа и нанасят удар върху престижа на Хабсбургите. Смятащ себе си за 
защитник на католицизма, Карл няма намерение да се подчинява на Светия престол в Рим.
Папите също се чувстват застрашени от нарасналата сила на Хабсбургите. Отношенията 
между Карл и Рим са изострени и през 1527 г. се стига до война. Войските на Карл 
превземат „Свещения град“, разграбват го без всякакви религиозни предразсъдъци и 
уважение – като войниците протестанти грабят църквите, а католиците – жилищата на 
богатите римляни. Скоро след това папата е принуден да короняса Карл V като кайзер на 
Свещената Римска империя. Карл не успява да осъществи мечтата си за универсална 
монархия. Той има много и блестящи успехи срещу враговете си, но няма успех в 
главното – силна централизирана монархия, единна в религиозно отношение. Единствена 
сигурна в религиозно отношение страна в негово владение е Испания. Разочарован от 
неуспеха на плановете си през 1556 г. той отстъпва Испания на сина си Фелипе, предва 
кайзерската корона на брат си Фердинанд и се оттегля в испански манастир. След неговата
смърт Хабсбургите се разделят на два клона – испански и австрийски. Въпреки неуспеха 
на Карл V, Хабсбургите не се отказват да контролират Европа и да диктуват религия и 

граници. През втората половина на XVI в. Фелипе II, испанският Хабсбург ще се опита да 
наложи със сила над Европа. Настъпва златният век на Испания. Животът на Фелипе е 
обладан от двете натрапчиви и маниакални идеи – възстановяването на господството на 
католицизма и налагането на испанската хегемония в Европа и целия свят.  Той е най-
богатият монарх в Европа. Владее Испания, Нидерландия, Милано, Неапол и Сицилия и 
Новия свят. През 1580 г. присъединява и Португалия с нейните колонии в далечния изток. 
Увлечен от идеята си за преследване на еретиците Фелипе II насочва преследванията си 
срещу всеки заподозрян в еретизъм и с това нанася допълнителни удари върхи испанската 
икономика.  Останалите в южна Испания покръстени маври са изложени на безсмислени и
непоносими нареждания – нямат право публично или в къщи да употребяват майчиния си 
език, да носят свои дрехи, да употребяват свои бани, да свирят на своите инструменти 
своята музика. Вдигнали се на въстание за своите права 1568-1571 г. мориските са 
разгромени и принудени да се изселват в Алжир и Тунис, докато през 1607 г. са изгонени 
окончателно от страната. Така обаче Фелипе губи интелигентни, сръчни и прилежни 
поданици. Маврите дават на Испания напоителни системи, които правят от пустинната 
почва истински градини, те отглеждат ориза, захарта; в техните ръце е вълнената и 
копринената индустрия, производството на хартия. Продължават и преследванията на 
мараните (покръстените евреи). Те са подложени на същите предписания и по същия 
начин напускат масово страната. Така Фелипе губи своите най-изкусни търговци, банкери 
и финансисти. Още по-тежко се отразяват върху икономиката преследванията срещу 
протестантите в Нидерландия. Нидерландия е основния производител на всички 
промишлени изделия необходими за търговията с колониите. Най-богатото владение на 
Фелипе – Нидерландия понася най-жестоките прояви на неговия религиозен фанатизъм. 
Протестантите там са подложени на нечувани преследвания. Търпението им се изчерпва и 
те въстават. Малкият народ от спокойни и миролюбиви занаятчии, търговци и моряци 
успява да победи най-могъщият монарх на XVI в.                                                                      
Големия военен успех на Фелипе е срещу исляма. Османската империя завладява 
Югоизточна Европа, заплашва Централна, владее почти цялото Средиземно море, от 
другия бряг на испански Гибралтар са Алжир и Мароко, контролирани от турския султан. 
В началото на 70- те години Испания извоюва една голяма победа срещу османската 
флота в Средиземно море. През това време ислямските корсари са станали заплаха за 
морската търговия на християнските държави и подлагат на непрекъснати нападения 
южното крайбрежие на Европа. През 1571 г. трите държави образуват „Свещена лига“ и 
обединяват флотите си. Ръководството е поверено на дон Хуан Австрийски, 
незаконороден брат на Фелипе.  На 7 октомври двете флоти християнската (217 кораба) и 
османската (275 кораба) се срещнали при Лепанто, в Коринтския залив. Последвало 
продължително сражение и османския флот бил разгромен. Тази победа отстранява за 
кратко време османската опасност в Средиземноморието. Славата на дон Хуан 
Австрийски е голяма, а Фелипе гледа с подозрителност на всеки, който може да го 
засенчи. Скоро след Лепанто дон Хуан умира внезапно. Фелипе ненавижда всички 
владетели, които се противопоставят на неговата амбиция за господство в Европа. Но