ТЕМА № 2

Привлечен капитал

 – получени краткосрочни и дългосрочни заеми и 

финансирания

1. Същност на привлечения капитал

    В хода на стопанската си дейност предприятията използват както собствени, така и 
чужди (привлечени) средства. Привлечения капитал е паричен израз на тази чест от 
активите, собственост на предприятието, която още не е издължена на кредитора. Той 
винаги поражда задължение към банки, бюджета, социално и здравно осигуряване, 
персонала, доставчици и други. Задълженията се считат като привлечен капитал от 
момента на възникване до момента на погасяването им.

2. Отчитане на краткосрочните и дългосрочни заеми.
2.1 същност – 

това са суми, получени от банки със строгоопределена цел и срок, които 

подлежат на врещане в увеличен размер – „лихва”. Размерът на заема се нарича 
„главница”. Банката определя както срока за връщане на кредита, така и съответните 
погасителни вноски.

2.3 видове

   2.3.1 в зависимост от срока - краткосрочни заеми (отпускат се за срок от една година) 
и дългосрочни заеми (отпускат се за период по-голям от една година)
   2.3.2 в зависимост от валугата – заеми в лева и заеми във валута.
   Валутните заеми  винаги се получават във физическия размер на съответната валута, 
но по счетоводен път. В отчетите и баланса се отчитат по левовата им стойност по 
централен валутен курс в деня на получаването на заема. Съгласно Закона за 
счетоводството в края на месеца неизплатените валутни заеми се преоценяват и се 
изравняват по новия валутен курс за деня по централния курс на БНБ. Валутната 
разлика може да бъде положителна (отчита се като финансов приход – печалба) или 
отрицателна (финансов разход – загуба). През отчетния период при погасяване на 
валутните заеми левовата погасителна равностойност е по централен валутен курс в 
деня на погасяване, съпоставен с валутния курс в деня на получаването. Получава се 
валутна разлика, която също се отчита като положителна или отрицателна.
      2.3.3 в зависимост от целта, за която са използвани – за текущи нужди, за ДА, за 
потребителски цели, за основен ремонт.

2.4 принципи на кредитиране

•

Обезпеченост на кредита – изразява се в това, че фирмата е длъжна да осигури 

конкретни активи, чрез които се гарантира погасяването на кредита. Те винаги трябва 
да присъстват като имущество във фирмата, защото при нарушаване на финансовата 
дисциплина на фирмата, банката може да ги продаде, с което ще се погаси заема. 
Размера на заема е винаги по-малък от този на обезпечения. За обезпеченост служат 
активите на фирмата, изразени в материални запаси, ценни книжа и предмети от 
културата и изкуството със световно значение.

•

Просрочие – определяне на нов погасителен срок, когато фирмата не е в 

състояние да погаси задължението си към банката в определения първоначален срок. 
Ако в мамента на пресрочието има непогасена лихва, тя се трансформира в заем и 
върху нея в следващия период се начислява новата по-висока лихва. Правилно 
просрочените кредити се олихвяват по специална лихвена ставка, която 
пропорционално нараства с дните на пресрочието. След изтичането на срока, банката 
погасява заема чрез обезпечение.

7