ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ

УНИВЕРСИТЕТ

“СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

„Филологически факултет“

Катедра: „ Класически и източни  езици и култури“

РЕФЕРАТ

По учебна дисциплина:

 „ Фотожурналистика“

На тема: 

Професионална и потребителска фотожурналистика в

онлайн медиите

Изготвил: 

Проверил:

1

УВОД

Журналистиката е морален акт. Журналистите търсят новината, за

да   я   отразят,   вярвайки,   че   организацията   и   разпространението   на

информация по своята същност са положителни и ценни за обществото

цели.   Репортерът,   воден   от   собствените   си   отговорност   и   ценности,

впримчва фактите и истината в единна цялост и чистота, за да представи

на   публиката   това,   което   той   счита   за   най   -   важната   и   актуална

информация. И въпреки съвременната онлайн реалност и новите навици

за боравене с информация, които действителността  създава,  формулата

"събитие   –   журналист   –информационен   продукт"   не   се   е   променила

драстично в последните години. 

Във   фотожурналистиката,   от   своя   страна,   понятието   "истина"

приема изцяло различно измерение. Реалността на един кадър никога не

се е свеждала до това кога фотографът ще натисне спусъка, а до сюжета,

историята, провокацията от заснетото. До това колко дълбоко заснетото

ще докосне аудиторията и какъв опит ще остане за зрителя. Журналистите

описват   събитието,   но   снимката   е   чистата   есенция   на   случилото   се,

защото,   както   казва   фотографският   директор   на   National   Geographic

Дейвид Грифин, човешкият мозък е така устроен, че „замразява“ картини

в главата си. 

В съвременната  технологична действителност  обаче тази свещена

мантра на фотожурналистиката – историята, предадена чрез един застинал

във   времето   момент,   бива   поставена   пред   непознати   до   момента

предизвикателства.   За   първи   път   от   създаването   си,   например,

достоверността   на   фотографията   е   подкопана   от   възможностите   на

съвременния софтуер. За първи път от създаването си фотографията е не

просто   достъпна,   а   комерсиална.   И   преди   всичко,   за   първи   път

елитарността   на   фотожурналистиката   е   поставена   под   въпросителна,

защото в условията на информационно общество аудиторията вече не е

2

просто   пасивен   реципиент,   а   градивен   елемент   от   комуникационния

процес.   От   нея   се   очаква   да   е   активна,   коментираща,   споделяща.   И

изведнъж   всеки   изживява   себе   си   като   информатор   и   всеки   снима

случващото   се   около   него.   И   всеки   с   нескрито   достойнство   може   да

представи 1-2 добри снимки. 

Следователно, тази нова реалност недвусмислено повдига въпроси,

пряко   касаещи   бъдещето   на   фотожурналистиката   –ще   запази   ли   тя

престижа си, ще оцелее ли достоверността и, и въобще, ще просъществува

ли като професия в условия, в които масовият камерафон потребител е

навсякъде и по всяко време? 

ИЗЛОЖЕНИЕ

Професионалната   фотожурналистика:   защо   всъщност   е

професионална?

Терминът   фотожурналистика   бива   въведен   от   Франк   Лутър   Мот,

историк,  журналист и преподавател, а от 1924 година и декан в Катедра

Журналистика на Университета в Мисури, САЩ. И въпреки че от това

събитие   във   времеви   аспект   е   изминал   почти   век,   то   и   до   днес

философията   на   фотожурналистиката   не   се   е   променила   особено   -

история   в   снимка.   Първите   истински   фотожурналисти   и   моделът   на

разказване на история чрез серия кадри се появява в Германия през 20те

години на 20 век благодарение на изобретяването на 35мм. камера Лайка,

която е лека, бърза и удобна за работа. Благодарение на това улеснение,

тогавашните   фотографи   започват   да   заснемат   живота   в   действие,

непринудено   и   естествено,   вместо   дотогавашните   позирани   и   сковани

сюжети. Именно натуралното в кадъра провокира немските фотографи да

създадат първите истински фотографски списания – издания, в които в

серия от няколко кадъра и кратък текст се разказва по нов начин история,

която   със   самото   си   случване   е   интересна   за   публиката.   Най-видни

3

примери за такива издания са излизащите и до днес Time, Fortune, и  най-

знаменитото, Life, издавано до 2001г.

Значимото в тези издания са споменатите вече истории. Вестниците

публикуват   снимка   с   предимно   информативен   характер,   която   да

илюстрира написаното от журналиста. Фотожурналистите влизат в ролята

на   търсачи   изкуството   в   информативния   характер   на   снимката,   те

преследват   емоцията,   посланието.   Една   добра   снимка   не   е   чиста

фактология, а продукт, който да провокира аудиторията да търси решение

на проблем, бори за кауза, радва от победа. Именно по времето на Втората

световна   война   например   кадрите   в   списанията   са   есенцията   на   това,

което   се   случва   на   фронта,   което   истински   вълнува   семействата   на

заминалите войници –не статистика с победи и загинали, а емоцията от

преживяването. И в момента, в който това нещо се осъзнава, този подход

започва да се използва и като пропаганда за победен изход от войната:

американската   военна   фотожурналистика   е   имала   силна   цензура   за

публикуване   на   кадри,   които   илюстрират   убити   американски   войници.

След   дълга   борба,   стигнала   и   до   кабинета   на   президента   Рузвелт,

списание   Life   в   крайна   сметка   публикува   кадър   на   военния

фотожурналист Джордж Строк, и резултатите не закъсняват: покрусени

от загубата на свои американските граждани откликнали на посланието –

„Помогнете   на   нашиете   войници“   и   само   за   няколко   седмици   след

публикацията  държавните   военни облигации  отбелязват  рекорден  ръст.

След този прецедент правилото за военна цензура бива отменено.

Невероятно много са емблематичните кадри, които са заснети през

годините,   и   които   оставят   траен   отпечатък   върху   световната

историческата   памет   –   Тианамен   в   Пекин   от   1989г,   откриването   на

Титаник; изселването на българските турци на границата с Турция през

1989.

4

  Във   всички   тях   има  не   само  информативен   характер,   в  тях   има

история, има обръщение, има пламък. Именно такива кадри са създавали,

и всъщност градят и днес, един висококачествен, подплатен, и напълно

заслужен   престиж   на   професията   и   практикуващите   я.   Авторитет   за

професионализъм,   артистичност,   креативност,   социална   отговорност   и

ангажираност.   Достойнство,   защото   фотографията,   привидно   лесно

занимание,   всъщност   е   сложен   хибрид   от   техническите   параметри   и

ограничения на фотоапарата, от една страна, и въображението и погледа

на фотографа, от друга. И фотографът се явява свързващата точка между

тези   2   елемента,   и   де   факто   правейки   нещо   измеримо   –скорост,

милиметри,   пиксели,   той   твори   изкуство,   което   хем   е   масово   –

дистрибутирано чрез каналите за масова комуникация, хем е уникално и

специално, защото всяка нова случка е потенциален дълбок обществен

проблем, който да бъде предаден и подбуден в общественото съзнание.

Великите творби на изкуството винаги са намирали обществена оценка и

фотографията не прави изключение.

 Затова е и престижно да публикуваш силни и драматични кадри –

медията   трупа   уважение   в   обществената   сфера,   повдига   своя   рейтинг,

утвърждава   се   като   надежден   източник   на   информация   –   т.е   гради

собствените   си   основни   стълбове   в   полето   на   добре   заплатената   и

сериозна журналистика.

Любителската фотография –защо е именно любителска

 
  Аматьорската   фотография   съществува   значително   по-късно   от

навлизането на професионалната, и то благодарение на същия механизъм,

задвижил и професионалната през 20те години на 20в. – технологическият

напредък.   През   60те   години   на   20в.   благодарение   на   разработките   на

Кодак   камерите   стават   евтини,   консумативите   им   достъпни,   което   е

5