I.

   ПП в системата на предучилищните науки

Педагогиката възниква като наука на възпитанието на 
детето на младото поколение. Обществото винаги е 
проявявало интерес към този проблем.
Редица автори от времето на античността разглеждат 
въпроса за възпитанието на децата, но едва през 17 век 
педагогиката се обособява като самостоятелна наука. 
Педагогос – човек който води детето на училище. За 
родоначалник на педагогиката се приема Ян Анус 
Куменски, който създава трудовете Велика дидактика  и 
Майчино училище. 
Възникването на педагогиката е предизвикано от 
потребностите на обществото, като непрекъснато се 
развива и усъвършенства. Обект на педагогиката е 
възпитанието, обучението и развитието на децата от 
предучилищна възраст. Предмет е същността и 
закономерностите от които се проявява обекта.
Съществуват различни класификации в с-мата на 
педагогиката, като в системата й се включват следните 
дисциплини: 
= Педагогика на ранното детство - 
= Предучилищна педагогика - изучава възпитанието и 
обучението на децата от предучилищна възраст
= Начална училищна педагогика – разработва въпроса 
на обучението и възпитанието на учениците в началните 
училища
= Теория на възпитанието - проучва същността 
= Дидактика - наука за св-вата и закономерностите на 
обучението
= Професионална педагогика
= Военна педагогика
= Андрагогика – изучава теоретични и практични 
проблеми на обучението на възрастните
= Специална педагогика – разработва въпроса на 
обучението и възпитанието на деца със СОП. Състои се 
от следните раздели : Сурдопедагогика, 
Улигофренопедагогика, Логопедия
= Сравнително образование (Сравнителна педагогика) – 
има за задача да извърши сравнителен анализ на 
развитието на педагогиката в различните страни  и др.
Педагогиката на ранното детство – закономерностите на 
деца от 0-3г.
II. 

   Обект, предмет и задачи на ПП

ПП като самостоятелна наука има своя област на научно 
познание – обект, предмет, задачи.
Под обект се разбира определена област от 
действителността. Обект на ПП е възпитанието, 
обучението и развитието на децата. Според някой автори
обектът на ПП е възпитанието и обучението на децата от 
раждането до постъпването им в училище, но 
възпитанието им има своите специални особености.
М/у обекта и предмета на всяка наука съществува тясна 
връзка. Под предмет се разбира същността и 
закономерностите от които се проявява обекта. 
Въпросите на възпитание и обучение на децата се 
разглеждат и от др. науки – Дидактика, Теория на 
възпитанието, Педагог. Психология и др. ПП изучава 
закономерностите в развитието, възпитанието и 
елементарните ф-ми на обучение. Тя решава следните 
задачи в развитието на децата:
1. Проучва развитието на предучилищната теория
2. Изследва теорията и с-мата на предучилищното 
възпитание  3. Определя целта, задачите, методите на 
нравственото, умственото, естетическото и физическото 
възпитание.  4. Изучава методите.
5. Изяснява закономерностите в развитието и личността 
на детето. 6. Анализира основните дейности – игра, 
обучение и труд. 7. Изяснява организацията на 
педагогическия процес и педагогическото ръководство 
на различните видове дейности в които участват 
децата.Важна задача на ПП е да изясни съдържанието, 
организационните ф-ми, методи и принципи на 
своеобразното обучение. 8. Изучава въпроса за 
подготовката и сигурността на децата в училище.
9. Изяснява съвместните форми на дейност м/у детска 
градина и семейство. 10. Определя каква трябва да бъде 
подготовката на учителя  11. Определя съвместните 
форми на дейност м/у училище и детска градина.
III. 

 ПП и др. науки

При изясняването на своите проблеми ПП използва 
постиженията на редица др. науки, като си служи с 
техните данни, знания, основни идеи, теоретични 
изследвания и др.
Връзката й с ТВ – от нея черпи съдържанието на 
основния си дял, свързан с възпитанието на децата.
Дидактиката допринася за изясняването на целите, 
съдържанието, принципите, своеобразните ф-ми и 
средства.
Използва резултати от етиката и естетиката. Данните им 
позволяват да се изяснят въпросите на нравственото и 
естетическото възпитание. 
ПП има връзка и с анатомията, която разкрива 
анатомичното устройство на детските органи. Учителят 
трябва да познава биологичните закономерности на 
ръста и развитието на човека.

IV. 

 С-ма на Педагог. Образование в Б-я

П/з последните години настъпиха редица 
иновации в педагог. образование - Закон за 
предучилищното и училищното образование и 
наредба за предучилищното образование.
В резултат на тези иновации настъпват промени 
в структурата на предучилищното образование. 
Според източника на финансиране детските 
градини в Б-я биват държавни, общински и 
частни.
Държавните се финансират от държавния 
бюджет. С новия закон на предучилищното 
образование се регламентира те да бъдат само за 
деца от министерство на отбраната. До влизането
в сила на закона те бяха за предназначени за деца
със СОП.От 2003г. с промените в закона на нар. 
просвета се прие тази категория деца да се 
интегрира в масовите детски градини.
Общинските се финансират от държавния 
бюджет ч/з общинския. 
Частните се финансират от частни лица.
От 48 до 90г. не съществуват частни детски 
градини – бяха забранени с указ на 
образователното министерство. 
Възстановяването им се регламентира със закон 
п/з 1991г. С новия образователен закон се 
предвижда частните градини да получат 
субсидии от държавата, като се поставят 
условията:1)Да се вземат такси, 2)Задължават се 
20% от децата да са със СОП. Създадоха се и нов 
тип предучилищни образователни заведения – 
Средищна и Защитена детска градина. 
Средищните се създават в селища, намиращи се в
по-централни части на населените места.
V.

   Фактори на развитието

Развитието на чов. се осъществява п/з целия му 
живот. То е п-с и резултат от количествени и 
качествени изменения на човека.
Отдавна в науката се водят спорове по какви 
фактори се осъществява развитието. Най-
основни ф-ри са наследственост, среда и 
възпитание. Наследствеността се предава от 
родителите на децата ч/з гените. Към 
наследствените св-ва се отнасят стадиите на 
неговото съзряване и индивид. особености на 
нервната с-ма. По наследствен път се предава 
цвета на кожата, очите, косата, телосложението, 
типа нервна дейност и особеностите на чов като 
представител на чов род, както и много заложби.
Социалната и природната среда оказват влияние 
на формирането на личността на детето. 
Природната влияе на продължителността на 
живот (климата влияе на живота на чов). 
Социалната - материалните условия на живот в 
обществото, икономиката му, устройство на 
държавата и усилията които тя полага за 
развитието на детето.
Възпитанието е най-старата социална функция 
на обществото. То е специална дейност насочена 
към формирането и развитието на чов. личност. 
За разлика от средата и наследствеността, 
възпитанието на личността винаги носи насочен 
осъзнат характер и винаги съответства на 
културната ценност на обществото.
IX.

    Педагогическа ситуация

Предучилищната педагогика има дълга история, 
п/з което време са въведени редица ф-ми, като 
занятието е било основна ф-ма на обучение. 
Задължителните знания са въведени 50

-те

 год на 

миналия век. Образователното министерство 
одобрява 2 програми в ДГ: 1)Програма за 
възпитаване на детето в ДГ и 2) Активността на 
децата в ДГ. С тях се въвежда педагогическата 
ситуация, като основна ф-ма на обучение в ДГ,ч/з
която се реализират целите и задачите. Педагог 
ситуация съгласно авторите на 1 програма: 
субект – субективни ф-ми на общуване;  
дискретност; активно формиране на механизми 
за саморегулация; диференциация; обединяване 
на групови и индивид потребности на 
педагогически и жизнени ситуации.
Педагог ситуации се организират само в учебно 
време. В ДГ където се прилагат иновативни 
системи може да бъде увеличен, но не може да 
надвишава с повече от 5 за целодневна и 2 за 
полудневна.
Продължителността на педагог ситуация е по 
преценка на учителя – 15 мин за 1 и 2 гр; 20-30 
мин за 3 и 4 гр. Има определена структура: 
1)уводна част -въвеждане в темата; 
2) основна част-използват се разнообразни 
методи и похвати:наблюдение, беседа. С новата 
нормативна база се утвърди и играта като 
основен метод на обучение в ДГ; 
3)заключителна част – прави се анализ.

VI.

   Физ. възпитание (ФВ) 

ФВ е важен аспект на възпитание в детската 
градина. Мястото му се определя от няколко 
обстоятелства : 1)ФВ е важен процес; 2)детския 
организъм се отличава със слаби отличителни 
сили в резултат на което всяко външно 
въздействие води до заболяване; 3) в 
предучилищното детство се развиват всички 
органи и системи в детския организъм; 4) в тази 
възраст децата могат да се разболеят от диабет, 
затлъстяване и др.5) Психични заболявания
Задачи на ФВ: 1. Опазване и укрепване на 
здравето на децата. 2. Формиране на навици за 
правилна стойка. 3. Усъвършенстване основните 
движения- ходене, равновесно ходене, бягане, 
скачане, лазене.  4.Формиране на двигателни 
навици. 5. Възпитаване на нравствени качества– 
организация, дисциплинираност, отговорност, 
самостоятелност, справедливост. 6. Възпитаване 
на интереси.
Ф-ми на ФВ са екскурзия, педагогическа 
ситуация, разходка и др.
Средствата са хигиенните фактори - Храна, 
дневен режим, закаляването и физ. упр.
VII. 

 Умствено възпитание (УВ)

УВ е важен аспект на възпитанието. В детската 
градина се полагат големи усилия за умственото 
развитие на децата. УВ е вид възпитателна 
дейност насочена към умственото развитие на 
децата.
Задачи на УВ: 1) Овладяване на знания за 
природната и обществената среда; 2)Развитие на 
психични процеси- реч, развитие, 
памет,възприятие; 3)Овладяване на умствените 
операции- анализ, сравнение, класификация, 
идентификация; 4)Възпитаване на познавателен 
процес; 5)Повишаване познавателната активност 
на децата; 6)Възпитаване на умствени качества.
Средствата на УВ са основните дейности- игра, 
труд и др. В играта децата наблюдават, 
разширява се кръгозора им.
Обучението е дейност, съдействаща за 
интелектуалното развитие на децата. Ч/з него 
децата усвояват знания, умения. Всяка трудова 
задача е и умствена. В процеса на труда в децата 
се формират знания за средата която обитават и 
начина им на живот.
VIII. 

 Своеобразия на обучението

Педагог. процес се състои от два компонента- 
обучение и възпитание. Обучението в 
предучилищна възраст е п-с на познавателни 
способности, възпитаване на качества в децата. 
Този п-с в детската градина е целенасочен 
организиран п-с. Насочен към знания, умения и 
отношения в децата. Построен е на принципите на
дидактиката, имащ точна програма, протичащ в 
определени ф-ми на организация.
Обучението има цел, задачи, ф-ми, дидактически 
задачи, методи и резултати, като е характерно 
взаимодействието на педагога с децата.
Независимо от общите характеристики 
обучението в детската градина се отличава от 
това в училище по организация, ф-ми на педагог 
взаимодействие, методи и похвати на обучение.
Спецификата на възрастовото развитие на децата 
не им позволява да концентрират вниманието си 
към определена задача, да изпълняват 
изискванията на учителя и т.н. Обемът на 
учебното съдържание в предучилищна възраст е 
по-малък от този в училище.В него са включени 
елементарни знания и умения. Своеобразния 
характер на обучение е и от играта, която 
изпълнява различни функции. Тя увлича децата в
развлекателната дейност в която се решават 
дидактични задачи. Особено място заемат 
нагледните и игровите методи, които също 
придават характер на обучението. Занимателния 
характер на обучението се поддържа и от гатанки,
римушки, пословици, проблемни 
въпроси,неочаквани гости и изненадите. 
Използването на различни видове изкуства, 
музика, художествена литература и др в учебния 
процес създават благоприятна атмосфера, от 
която зависи активността и която се подържа от 
емоционалната среда на учителя с децата. 
Съвместната партньорска дейност е важна форма.
Процеса на обучение в ДГ се различава от този в 
училище и по формите за организиране. Урокът в 
училище е основна форма, а в ДГ педагогическа 
ситуация. Освен нея се провеждат знания, 
отличаващи се по продължителност, организация,
ниво на изказване и др. Учителят е основен 
източник на знания.