ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

‘’

 Епископ Константин Преславски ‘

’

Педагогически Факултет

РЕФЕРАТ

По дисциплината Социална екология

                                     на тема: 

Токсични метали

СЪДЪРЖАНИЕ:

1.

Свойства и произход на тежките метали

2.

Използване на тежките метали

3.

Кръговрат на тежките метали в биосферата

4.

Здравословен риск от тежките метали

5.

Обогатяване на тежките метали в почвата

6.

Обогатяване на тежките метали в растенията

7.

Тежки метали в седиментите на 

повърхностните водоеми

1.

Свойства и произход на тежките метали

     Като тежки метали се обозначават тези, които имат плътност 

по-висока от 5 g.cm 

-3

. Най-важните от тях са желязо Fe, мед 

Cu, цинк Zn, хром Cr, никел Ni, кадмий Cd, олово Tb, живак 
Hg.  Обикновено   тези   елементи   и   техните   съединения 
присъстват   в   биосферата   само   в   следи   и   в   биологичния 
кръговрат   участват   с   изключително   ниски   концентрации. 
Някои   от   тях   са   жизнено   необходими   за   много   живи 
същества (Fe,  Cu  или  Zn), те принадлежат  към биологично 
необходимите   метали.  Всички   тежки   метали     при   малко 
повишаване   на   концентрацията   си   могат   да   предизвикат 
тежки здравословни увреждания при човека и много други 
живи организми: Токсичното действие на определен тежък 
метал   зависи   основно   от   химичната   форма,   в   която   се 
намира.   Течния   живак   например   няма   непосредствено 
токсично действие, докато метилживачният  хлорид е силна 
отрова. Токсичното действие на тежкия метал е толкова по-
силен,   колкото   по-разтворимо   във   вода   или   мазнина   е 
химичното съединение, в което той се намира.

   Физиологично  действие на металите като  функция от 

концентрацията им.       

положително 
действие                                                                                              

                                                                                   Биологично необходими тежки метали     

Отрицателно 
действие

                                        Тежки метали

                                        без установена 

                                        биологична функция     

       Тежките метали са свързани като оксиди,сулфати, карбонати а 
също   и   като   силикати   в   скалите.   Фоновата   им   концентрация,   т.е. 

естествената   концентрация   в   хидросферата,   атмосферата   и 
педосферата   (почвата),   е   изключително   ниска.   По-високи 
концентрации   се   срещат   само   локално   в   находища   или   в 
околностите на вулкани и други естествени източници на прах. Още 
в древността тежките метали са се добивали като руди от човека     ( 
Fe,  Cu,  Pb,  Zn)   и   са   използвани   за   различни   цели   (оръжия, 
бижута,съдове и др.). По този начин се осъществява ускореното им 
проникване в атмосферата, хидросферата и педосферата .
     Почвата и седиментите не представляват обаче сигурен ‘’ склад ’’ 
за   тежките   метали.   Растенията   могат   да   поемат   от   почвата,   а 
посредством процесите на подкиселяване на повърхностните води 
вследствие киселинни дъждове, както и бактериална дейност, те се 
разтварят   от   седиментите   и   участват   по-нататък   в   кръговрата   на 
биосферата.          
     Количеството тежки метали, което се освобождава в резултат на 
човешката дейност и по този начин се вкарва в кръговрата, далеч 
надхвърля количествата на природните вещества, участващи в него. 
Като   мярка   за   това   се   дава   отношението   на   антропогенно 
емитираното   в   атмосферата   количество   тежък   метал   към 
освободеното по естествен път. Това съотношение възлиза на 340 
за олово, 19 за кадмий и 275 за живак. Това означава, че 340 пъти 
повече олово е освободено от човека в атмосферата, отколкото са 
естествените източници.