ТЕМА: Речта и езика като социализиращи фактори.

Комуникативна компетентност и интереси към езика и речта

на децата. Адекватност на речевите средства в общуването

План ситуация по Български език

ВЪЗЛОЖИЛ: Проф. дн Божидар Ангелов

1

Детето е личност и заема определено място в обществото. Развитието на 
детската личност е свързана с изискванията на обществото и индивидуалния 
облик на всяко дете. Децата се отличават със своята динамичност, сложност, 
многократност, неповторимост и цялостност., тези особености произтичат 
една от друга и са неразривно свързани.

В самия процес на формиране на детето като личност е много важно 
единството и съгласуваността на всички социално-педагогически системи- 
семейство, детска ясла, детска градина, училище и обществени институции. 
Важно значение за общуването при децата има семейната среда, а именно 
любовта между родителите откритите семейни отношения, чистотата, 
здравината на семейството, примерът на родителите, поощренията и 
стимулите.

Развитието на речта при децата се осъществява в контекста на социалната 
среда, а овладяването на езика се реализира в процеса на общуване. Езикът е 
главният фактор за протичането на определена социална ситуация, в която 
детето реализира своите речеви способности.

Децата общуват пълноценно, като осъзнават ролята и мястото на основните 
езикови елементи. Овладяването на българския език е основа на социално-
комуникативната образователна среда. Основна човешка способност за 
комуникиране и общуване е езикът, той е средство за комуникация и 
общуване и има социално обвързваща функция. Езикът е средство за 
опознаване на света, на играта и изкуството, той е средство, което обосновава
съществената част на мисленето при детето при прехода към училищно 
обучение за споделяне на представи и опит.

Детето често извършва действия с думи, аналогични на действията с 
предмети и се опитва да мотивира измененията в предметите и тези в думите.
Това е заради спецификата на детското мислене и по точно на факта, че в 
тази възраст не се прави съществена разлика между предметите и думите, 
които ги обозначават.

Педагога трябва да предлага различни комуникативни ситуации, което е 
предпоставка за развитието на творческия аспект на речта у децата. Много 
важно значение има емоционалният контакт с възрастния, който води до 

2

нарастването на потребността от общуване на детето с него и до изменение 
на другите сфери на жизнена дейност- речта и сензорната сфера. Тази 
възрастова особеност на децата в предучилищния период е изключително 
важна за реализирането на педагогическото общуване, при което би следвало
да се създадат необходимите предпоставки за пълноценното развитие на 
детската личност.

Обучението по български език се стимулира от конкретните цели и задачи на 
всички предмети и дейности. Потребността на детето от общуване го 
подтиква към търсене на партньор в процеса на придобиване на знания, в 
опознаване на заобикалящия го свят. Така у детето се формира умението да 
участва в съвместна дейност, развиват се и междуличностни отношения 
„дете-дете“ и „дете-възрастен“. По този начин започва опознаването на 
околните и себепознаването.

Децата в предучилищна възраст са много емоционални и у тях възниква 
потребност да се изказват, да изразяват своите впечатления с думи, появява 
се необходимост и от общуване с връстници и възрастни. В предучилищна 
възраст детето започва да открива света на човешките отношения, разширява 
се кръгът на неговите интереси, детето започва да изпитва желание да се 
включи в живота на възрастните и да участва активно в него. Да бъде все по-
самостоятелно, благодарение на това се заражда ролевата игра, която се явява
като самостоятелна детска дейност моделираща живота на възрастните. 
Съществуват два пласта на общуване между децата в игровата дейност:

- Игрово- обусловено от изпълняваната роля
- Реално- обусловено от реалните отношения между децата

 Когато се развива игровата дейност, игровото общуване все повече отстъпва 
място на реалното и взаимното влияние между тях се запазва през целия 
период на предучилищната възраст. При игровата си дейност децата започват
да се съобразяват с желанията и действията на партньорите се, за да могат да 
осъществят съвместно договаряне и игрови действия. Според Г. Пирьов  „ по 
протежение на целия предучилищен период игрите на децата стават по 
организирани, по-целенасочени и по-социални“. Пак той твърди, че „ детето 
започва да разбира, че за да може да продължи играта резултатно, трябва да 

3