„Кино“

Животът и изкуството

(Стихотворението не е част от стихосбирката „Моторни песни“)

Заглавието

 – насочва към размисли за същността на 

киноизкуството, тъй като киното е едно от изкуствата(седмото) и е 
най- популярното изкуство на XX век. Стихотворението дава много 
ясна представа  за естетическите възгледи на поета.

Смислов център  

- сблъсъкът между изкуството и действителността.

(Защо Вапцаров говори точно за киноизкуството? Защо не споделя 
позицията си по отношение на някое друго изкуство – литература, театър, 
музика, опера? Има и други отговори – освен казаното в първото 
изречение.)

За какво говори творбата?

- за смисъла на изкуството;

- за човека и изкуството; 

- за „гримираната“ екранна драма и драмата на „сивия живот“;

 - за мястото на човека в изкуството; 

- за изкуството между измислицата и реалността.

Кой говори? – 

лирически говорител

 – 

започва в единствено число, 

като говори от свое име, но във втората част, след „Стига!“ започва да 
говори в 1л., мн.число – „ни“, „нашата“.

I.Лирически „сюжет“

 – едно посещение на филм:

1.В

ълненията на лирическия герой преди прожекцията на филма(Защо се 

вълнува?)

2. Разказ за самия филм – като съдържание:

- рекламният знак на филмовата компания 

(„лъвът на „Метро“-

Метро Голдуин Майер -  

който „сънно“ 

се прозява)

- банална природна картина 

(„шосе, / след туй гора / и в дънното 

небе / просторно синьо“)