Национален военен университет „Васил Левски” – гр.  

Велико Търново

Факултет „Артилерия, ПВО и КИС” – гр. Шумен

Курсова работа

по Философия

Тема :  Ислямът и ислямският фундаментализъм

Съдържание

•

Ислямът

1.  Обща характеристика на ислямската религия……………………..…
3
2.     Предпоставки   за   възникване   на   исляма…………………………...
…….3
3.  Мохамед - основател на мюсюлманската религия…………………....5
4.  Коранът -  свещена книга на мюсюлманите………………………..….6
5. Ислямът като религия………………………………..…………………...9

•

Ислямският фундаментализъм……………………………………11

•

Използвана литература……………………….…………………….16

Ислямът

2

Обща характеристика на ислямската религия

   В хронологичен план ислямът е най – късно проявилата се монотеистична  
религия. Оттук произтича както теоритико – идеологическата прилика на  
ислямската догматика с останалите световни религии, така и голямата разлика  
в интерпретацията и практическото приложение на същата в живота.
   В ислямската религия се отделя особено внимание на социално –  
психологическите механизми за взаимодействие върху обществената дейност на  
хората, на тяхното нравствено  поведение, бит и душевност. На мюсюлманите се  
натрапва дълбокото убеждение, че са последователи на най – универсалната  
религиозна вяра, която произтича направо от бога, предназначена за доброто на  
всички хора по света. Имами и теолози на исляма смятат тази религия за  
единствена с „божествен характер”, която е в състояние да изведе и предпази  
последователите си от нещастие и бедствие, да им предложи най – подходящи  
форми на социална организация. Затова добродетелността се свежда до  
стриктното изпълнение на повелите на Аллах, на неговия критерий за добро и зло  
в проявите на личния и обществения живот.

Предпоставки за възникване на ислямската религия

   Ислямът, както всяка вяра, не е нищо друго освен превратно и фантастично  
отражение в главите на хората на ония външни сили, които господстват в  
техния всекидневен живот – отражение, в което земните сили вземат формата  
на неземни. Това определение на религиозния феномен се тълкува от много  
ислямоведи като тенденциозно, едностранчиво и неприложимо спрямо  
мюсюлманството. Затова в изказванията на редица  изследователи на исляма се  
отправят критики към маркистичната философия.
   Маркистичната философия разглежда нещата, явленията  и процесите в  
тяхната взаимна връзка, конкретизирана в причинно – следственото обяснение на  
изследвания обект.
   Многостранното взаимодействие на новопоявилата се ислямска религия със  
структурата на арабското общество допринася за утвърждаването на 
зараждащите се нови обществени отношения, духовни ценности и нравствени  
норми. Авторитетното включване на исляма в системата на реалните човешки  
отношения утвърждава социално – историческия характер на „емпиричните  
обстоятелства”, при които живеят неговите последователи.
   Успехът на пропагандираните от исляма социални и духовни норми за  
обществено развитие трябва да се търси в съвкупността на редица 
обстоятелства. Съобразяването с принципа на детерминизма дава огромни  
възможности за научната интерпретация на социалните и гносеологическите  
предпоставки за появата и развитието на исляма.
   Зараждането на мохамеданската религия е въпрос, който изисква да се разкрият  
историческите, социално – класовите, политическите, географските, културно –  
битовите и други предпоставки. Сред ислямоведите маркисти няма единно  

3

мнение за характера на социално – икономическото развитие на Арабския  
полуостров в началото на VII век, когато той става люлка на зараждащия се  
ислям. Липсата на сигурни исторически факти за социално класовите отношения  
предизвиква дискусии сред ислямоведите. Има автори, които приемат, че в края  
на VI и началото на VII век на Арабския полуостров се разпада родовообщинният  
строй и се формира робовладелското общество. Други смятат, че новата  
монотеистична религия възниква и се развива под влиянието на земевладелци,  
военни вождове и търговци, които изпитват нужда от идеологическо  
обосноваване на своите интереси при зараждащото се феодално общество. Трети  
защитават схващането за търговско – капиталистическия характер на  
социалните корени на исляма, които според тях са дали отражения и върху  
догматиката.
    Формирането на исляма по същност и форма следва да се свързва с  
традиционната за Изтока социално – икономическа организация, която Маркс и  
Енгелс наричат „азиатски начин на производство”. Една от най – характерните  
особености на този начин е липсата на частна собственост върху земята. От  
тази специфика се формират известни своеобразия в управленските функции  на  
държавната власт. Липсата на собственост върху земята при обособяващото се  
класово – експлоататорско общество  изисква оправдаване на действията на  
господстващите сили с властта на единен, всемогъщ и подчиняващ всичко на себе  
си бог. С волята на този бог – господар се защитават най – лесно както  
политическото и икономическото надмощие на властващите негови  
„наместници”, така и изискването за безпрекословно подчинение на  
потиснатите.
    Важна роля за възникването на исляма има също демографската  
характеристика на Арабския полуостров. Населението на него се е състояло от 
бедуински племена, заето със скотовъдство, „лък и грабеж”, и уседнало  
население, препитаващо се предимно със земеделие, занаятчийство и търговия.  
Според Енгелс ислямът е религия, приспособена за жителите на Изтока,особено  
за арабите, тоест от една страна за гражданите, занимаващи се с търговия и  
занаятчийство, а от друга номадите – бедуини. Между скитническите бедуински  
племена и уседналото население е съществувала количествена и качествена  
съразмерност.
   За зараждането на исляма оказват влияние и някои обществено – политически  
и духовни процеси и явления. Значителна роля играят външнополитическите  
взаимоотношения на арабските племена с етиопци, перси и византийци.
   Продължителните военни стълкновения между Иран и Византия допринасят  
не само за взаимното изтощаване, но и до раздвижване и смесване на население с  
различно вероизповедание, главно евреи – юдеи, византийци – християни, араби –  
езичници. По това време се задълбочават разногласията и противоречията между  
самите араби. Една от причините за тяхното активизиране е упадъкът  на  
меканската транзитна търговия, която косвено или пряко засяга значителна  
част от поминъка на племената от полуострова. Най – големи са последствията  
за жителите на град Мека, град – държава, център на важни пътища и пазари.
   Епохата на арабското общество преди възникването на исляма е известна под  
името „джахилия” – „незнание”, „невежество”, още „варварство”. Характерно за  
религиозните вярвания през този период е липсата на систематизирана  
идеологическа концепция. Една от често срещаните форми на религиозност сред  
арабите бил фетишизмът, проявяващ се в почитането на различни камъни от  
вулканично или метеоритно  естество. Наред с това известно развитие  

4

получават тотемистичните възгледи, а така също и анимизмът и шаманизмът.  
По – късно се появяват така наречените ханифи, които са първите  
пропагандатори на монотеизма сред арабите. В проповедите им рязко се осъжда  
политеизмът на различните племена, вярата им в множество идоли, тенденция,  
която се заимствала от юдеизма и християнството. Най – съвършена форма  
ханифизмът получава в град Мека. Там ханифите провеждат упорита и  
последователна борба срещу многото племенни и местни божества, които  
лансират идеята за единния бог, наричан Ал – Илях.
   Тези исторически факти и предания показват че монотеизмът сред арабите се  
формира в един преломен момент, които рефлектира своеобразно върху тяхната  
социална структура, икономика и духовен живот. В този смисъл той е израз на  
разруха и стремеж към обновление, премахване на възпиращите обществото  
традиционни бариери и същевременно е опит за възприемане на утвърдени чужди  
духовни ценности и идеали. Мохамеданската религия в първоначалния си период  
включва религиозни идеи от различни сектантски течения на юдеизма и  
християнството, елементи от римското право, а също така и редица вярвания,  
присъщи на будизма.
   Ислямът е сроден на световните религии и по своята функционалност.  
Ислямската религия е носител на известна информация за света сам по себе си, за  
общественото устройство, организацията на бита и др. Ислямът е едновременно  
вяра, морал и философия за обществено – организационното ръководство и  
правилник за личен живот.
   Както миналия опит, така и произтичащите в определено време социални  
преобразувания се обясняват от исляма с действието на фантастични  
извънземни сили. По такъв начин „земното съдържание” на исляма се представя  
за извънземно.
   От векове хората се стараят да уредят живота си по най – добрия начин, но  
въпреки това днес са безмилостно премазвани от своите идоли – най –големите  
пищни промишлени и технологични „храмове”, а остават все по – малко щедрост,  
свобода, любов и надежда. Те не знаят защо трябва да строят този пищен дворец  
и да намират смъртта си в неговите основи.
   Новият човек изобщо не може да  си зададе въпроса „Как живея?”, та да открие  
отговора чрез науката и технологиите. Той застава лице в лице с по – основни  
въпроси, чийто отговори настоятелно търси: „За какво да живея?” и „Защо  
трябва да живея?”.
   След като си отговори на тези два въпроса, човекът има възможност да избира  
да живее и как да съществува. А може ли съвременната наука да посочи  
решението на тези два проблема?

Мохамед – основател на ислямската религия

Историческата наука не разполага с достатъчно достоверни данни за живота и  
делото на Мохамед. Запазените до наше време арабско – мюсюлманско биографии,  
написани 100 – 150години след смъртта на Мохамед, имат характер на религиозни  
митове и легенди, сходни с легендите за другите пророци.
   Приема се, че Мохамед е роден в град Мека през 570 или 571 година в семейството  
на обеднелия виден род Хашим, от племето  Курейши. От многото предания се  
разбира, че това племе е присвоило наред с най – доходните и привилегировани  

5