Югозападен университет”Неофит Рилски”
Благоевград
Филологически факултет
КУРСОВА РАБОТА
Тема:
Анималистичните разкази на Емилиян Станев
Изготвил:Наделина Ивова Проверил:...................
Специалност:Българска филология (Гл.ас.Таня Стоянова)
Курс:Трети
Фак.номер:0836014
1
Писателят Емилиян Станев,макар и нереализиран художник,все пак е художник,но
на словото
.Това определение звучи най-правдиво,когато се използва за
характеризирането му като автор,без оглед на това дали изобразява природния свят или
вътрешния психологически трепет на човека.Безспорен е фактът,че на природата той
отделя значително място в творчеството си,демонстрирайки дълбоки познания,както и
безкрайна любов и преклонение към нея.Авторът успява да обхване почти всяко кътче
и особеност на родината - планини, гори и горски поляни,усои,рекички,различни
местности.Освен това с голям талант той успява да изрисува всеки един от четирите
сезона,като изключително силни са зимните му пейзажи:”
Озарена от луната,
планината светеше като сребърна, тъмнееха се голите заскрежени гори, зееха като
ями нейните долове и урви, потънали в сняг и дишащи студ...
”(„Вълчи нощи”)Тази
всеотдайност и любов води началото си от дългото време,прекарано в съзерцанието на
природните прелести,което е резултат от страстта на Станев към лова.Това му
занимание,дори и в ранните му години,измества други важни такива като
училищните.Здравко Сребров споделя,че едва десетгодишен Емилиян вече е изкусен
рибар,ловец и плувец.
Много ползотворен и вдъхновяващ за него се оказва периодът,в
който ръководи ловното стопанство в Еленския балкан през 1945 г.Природата за него е
една енигма,чието решение той се опитва да открие с всеки свой следващ разказ или
повест.
Голямо влияние за оформянето на творческия облик на Емилиян Станев оказват и
книгите,които чете като по-малък,а и след това.Сред тях са творбите на Майн Рид с
участието на Винету,творби на Жул Верн.С особено любопитство чете „Нашите птици”
на Клайн,което дава отговор на въпроса за неговата начетеност по отношение на птичия
свят.През юношеството си се запознава с Хамсун, Джек Лондон,чието влияние най-
силно се усеща в „Чернишка”.От българските автори се учи от Елин Пелин и Йордан
Йовков,от който усвоява простотата на изложението си.
1 Янков,Н.,Детето и книгата,изд.Български писател,С.,1985г.,стр 465
2 Сребров,Здр.,Предг.към „Слънчево зайче”,С.,1962г.,
Анималистичните разкази и повести заемат изключително важно място в
приноса на писателя за българската литература,в частност детската.За разлика от
другите писатели,Емилиян Станев предпочита да пише за дивите животни,като ги
представя в тяхната естествена среда.Обектът на изображение в тези повести са и
горски обитатели,и птици,и животните от полето,както и тези високо в
планината.Успява да покаже разнообразието от животински видове по нашите
геофрафски ширини - вълци, лисици,зайци, сърни и елени, мечки и др.Писателят
демонстрира и задълбочени орнитоложки познания,във почти всяка творба е отразен
външният вид на птица,с особеностите на оперението й,с начина,по който се грижи за
малките,начинът й на ловуване.В”През гори и води”откриваме много обширни
описания дори и на редки видове птици,но въпреки това,описанието им е не по-малко
детайлно от това на по-известните птичи видове:”
Видяха пред себе си една страшна
птица.Тя приличаше на настръхнал бухал.Нейният дълъг и остър клюн беше беше
вирнат високомерно нагоре,а под него като грамадна брадата гуша се спущаха бели и
дълги пера,прилични на окапана с кафе брада.Жълтите очи на тая глава,свита до
грамадния труп и сякаш лишена от каквато и да било шия,бяха притворени,надменни
и хитри”
Сред птичето разнообразие откриваме яребици, гъски, птици,
орли,ястреби,сойки,като обикновено всяка птица си има своя характеристика.Например
сойката е винаги
доносница,сплетница
,бухалът,пък, е представян като
страшен,
самотен
(„През гори и води”).Идентична е и ситуацията с животните:лисицата най-
често е хитра, пресметлива
;катеричката - жизнена, пакостлива, непредпазлива(„
Кики и
дъбовият сок”
); язовецът е изобразяван като тлъст,ленив,саможив,особено в повестта
„През гори и води”.Ако се вземе предвид възрастта на рецепиентите,анималистичните
творби на Станев условно се разделят на две групи.Към първата се отнасят разкази и
повести за животни,предназначени за най-малките
:„Лакомото мече”,”Слънчевото
зайче”
,разказите за катеричката Кики -
„Палавница”,”Пролетна разходка”,”Кики и
дъбовият сок”
,включват се и
”Къщичка под снега”,”През гори и води”
и др.В тези
разкази сюжетът е прост,изпълнен с много динамика,която да задържи вниманието на
3 Станев,Ем.,През гори и води,изд.Български писател,1961г.
4 Като такава Емилиян Станев я представя в разкази като „Пролетна разходка”,”Неканената
гостенка” и др.
3
децата.Съвсем естествено в тези творби се съдържа някакво поучение,обикновено
възтържествува доброто, а всеки, който е постъпил лошо, получава справедливо
наказание.Втората група включва творби,предназначени за по-големите деца.Тук са
„Майчини тревоги”,”Вълчи нощи”,”Чернишка”,”Януарско гнездо”,”Орли”,”Сърна”
.В
тази група реализмът е по-засилен.В голяма част от тези разкази и повести не са
спестени жестоките сцени,които все пак се”омекотяват”от други по-интересни случки.
Чрез тези свои произведения Емилиян Станев спомага за развитието и
обогатяването на детската литература.Авторът започва да пише първоначално за
възрастни,а детските си творби създава и публикува сравнително по-късно в сп.”Весела
дружина”.Първата му книга с разкази за животни е
„Сами”
(1940г.),а сред първите му
книги за деца са
:”През гори и води”
(1943г.),
”Лакомото мече”
(1944г.),
”Повест за
една гора”
(1948г.),
”Чернишка”
, ”
Когато скрежът се стопи
”(1950г.),
”Слънчевото
зайче”
,”Горски чудеса’(1954г.),”Къщичка под снега”(1955г.).
В животинския свят Емилиян Станев успява да намери истинското спокойствие и
красота.Тук липсват всякакви угризения,лъжи,лицемерие,властват единствено
инстинкти и постоянна борба за оцеляване.Точно това е магнетичното и притегателното
за белетриста.На този свят се противопоставят грозното и безобразното в човешкия
живот
.Всичко в тези разкази и повести е предадено така акуратно,истинно.Това е
резултат от дългото време,прекарано в разходки из гори,мочурища,блата,но най-вече се
дължи на вживяване в хармонията на природата. По този начин писателят успява да
развие наблюдателността си,дори слуха си,развива усета си за проследяване на всяко
изменение.Доказателство за това са множеството междуметия и различни звуци,които
се опитват да доближат читателя до реалните природни звуци
:”Уит-уит”,”Бжжит-
Бжжит”,”фиху-фиху
”
(„Кукувичето”);
”
Фю-фю,фиш-фиш-фиш”
(дивите патици
в”През гори и води”);
”
У-у-у-у,де-де-де!!!
”(Фокасинов от”
Чернишка
”);
”
Ху-ху-
ху
”
(катеричката Кики).В стремежа си да описва с най-голяма точност авторът често си
служи със сложни прилагателни,които присъстват в пейзажите, както и в описанията на
всички животни.Той си служи с това нюансиране на цветовете,за да може читателят да
претвори картината в съзнанието си:
”огненочервени багри”, ”керемиденочервен” ,
”медночервената птица”, ”лимоненожълтите липи” и
др.
5 Емилиян Станев,В:
История на българската литература Т.4,изд.на БАНс.753