Хранене и хирургичен пациент

(темата е писана от презентацията

, не от

учебника)

Енергийни източници: Протеини, Въглехидрати и Липиди

I. Протеини

A. Изисква превръщане в глюкоза през глуконеогенеза в черния дроб
B. Адекватният прием е важен за подържане на мускулната маса и други

протеино-зависими, непродуциращи енергия процеси

II.  Въглехидрати: Може да се складира ката гликоген и да се използва за
кратковременен резервоар за енергия.
III. Липиди: Голяма част от енергията се складира като липиди и в по-малка
степен като белтъци (скелетна мускулатура)

Калорийни и белтъчни изисквания

I. Калорийни изисквания

A. Базална метаболитна честота - Basal Metabolic Rate (BMR): Количеството

от енергия, използвано от един спокоен индивид , на гладно в покой.

B. Resting Energy Expectancy  (RЕЕ): Количеството енергия,  използвано от

един спокоен индивид, след нахранване в покой. RЕЕ е приблизително
25 kcal/kg/day

C. Общ   разход   на   енергия  Total   Energy   Expenditure  (ТЕЕ):   Актуалното

количество енергия, която индивида използва.

1. ТЕЕ може да се увеличи значително над RЕЕ при хиперметаболитни

състояния (напр. хирургия, травма, сепсис, и изгарания)

2. ТЕЕ   може   да   се   увеличи   чрез   доброволна   работа   (напр.

упражнения), докато при гладуване ВМR намалява, тъй като тялото
се адаптира, за да запази телесната маса. Калорийните изисквания
могат   да   се   определят   с   индиректна   калориметрия   или   чрез
уравнението на Fiсk

II. Белтъчни изисквания

A. Нормално състояние

1. Обикновено, дневните протеинови нуждуи са ниски, защото всяка

протеинова   молекула   има   специфично   предназначение   и
следователно не е подходяща като енергиен източник.

2. Протеиновите нужди са 0.8-1.0 g/kg/dау

B. Гладуване

1. Тялото прави всякакви усилия да съхранява белтъците.

Понеже запасите на гликоген се метаболизират в първите 24 часа
от   гладуването,   протеините   се   разграждат   и   се   превръщат   в
глюкоза в черният дроб чрез глюконеогенеза.

2. При спокойно гладуване, протеиновият катаболизъм може да бъде

предотвратен чрез прилагането на глюкоза. Мозъкът се адаптира
да   използва   кетони,   които   се   произвеждат,  когато   се
метаболизират   липидите.   След   всичко   липидите   се