ВТУ “СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

Античното естетическо съзнание

Реферат

Ръководител:

Доц. Росина Данкова

Изработил: 

Константин Г. Байрактаров

Специалност: 

Философия, Зад. Обучение,

Магистърска програма – II курс, 

Ф.№ Ф-22

Велико Търново

2006

Историята   на   развитието   на   естетиката   води   началото   си   от 

дълбока древност. Естетиката се е зародила преди около 2500 години 

и   присъства   като   форма   на   съзнание   и   възприятие   на   света   в 

цивилизациите   на   Египет,   Вавилония,   Индия,   Китай   и   Гърция. 

Понятието   “естетика”   е   многопластово   и   многосмислово   по 

съдържание,   доколкото   се   отнася   към   всичко,   което   може   да   се 

етикира   като   красиво.   Естетиката   е   част   от   философията   и   се 

дефинира като наука  за изкуството. Многообразното  използване на 

понятието отвъд пределите на науката свидетелствува за широката му 

съдържателност,   която   е   резултат   от   продължителния   исторически 

път.   При   употребата   на   понятието   както   на   обикновено,   така   и   на 

професионално   ниво,   то   се   интерпретира   като   единен   принцип, 

обобщаващо чувствено-изразително качество както на произведенията 

на изкуството,  така на предметите  от ежедневието  или природните 

феномени.   На   това   обърнал   внимание   немския   просветител   А. 

Баумгартен, който в средата на XVII в. въвел понятието “естетика” – 

от гръцкото aistheticos – сетивни (чувствени) възприятия. От тук може 

да се заключи, че естетичното е свързано с емпирията, но не толкова 

2

като   прагматика,   а   като   удоволствие   от   (умо)съзерцанието   на 

окръжаващия свят.

В   античния   свят   естетическото   съзнание   е   придобило 

относително самостоятелно значение, играейки забележима роля при 

формирането на личността. И макар естетиката през хилядолетията да 

не   е   било   отделена   теоретически,   като   правило   се   е   смесвала   и 

преплитала с художественото творчество без при това да се намалява 

самостоятелната й роля в историята. В Древна Гърция естетическото 

разбиране се е сливало с философското, защото не може да се разбере 

същността   на   изкуството   като   се   игнорира   неговата   естетическа 

природа,   връзката   му   с   идеала   за   красота.   Този   ценностен 

(аксеологичен) аспект насочва изследването на изкуството в сферата 

на философията, а от тук естетика се разглежда и в качеството й на 

философия на изкуството.

Под класическа античност е прието да разбираме периода VI-IV 

век пр.н.е., времето на разцвет и упадък на гръцкия аристократичен 

полис.   Тогава   са   творили   талантливи   драматурзи   като   Есхил, 

Софокъл,   Аристофан,   чиито   произведения   поставят   началото   и 

развитието   на   комедийния   жанр.   Тогава   бурно   се   е   развивало   и 

изобразителното   изкуство   и   макар   да   не   са   съхранени   образци   от 

античната живопис, от източниците е известно за велики художници 

като   Полигнот,   Аполодор,   Зевксис.   Гърците   са   имали   специално 

здание   за   съхранение   на   картини   (пинакотеки),   където   са   се 

устройвали   изложби   и   обсъждания,   привличащи   познавачите   на 

живописта   и   скулптурата.   Но   болшинството   произведения   на 

изкуството   не   са   имали   само   “музейно”   съществуване.   Плутарх 

съобщава, че в Атина статуите са били повече от хората. Светът на 

изкуството е бил “жив” свят, паралелен на света на хората.

3