Видове облигационни сделки с имоти

IV. Видове облигационни сделки с имоти

1.

Облигационни сделки

2.

Наем

3.

Учредяване на право на ползване

4.

Ипотека

Облигационни сделки

Това са сделки с възникване на права и задължения без прехвърляне на собствеността. 
Облигационни сделки са:



Наем ­­чл.228  от ЗЗД



Учредяване на право на ползване



Ипотека ­­чл.166 и сл. от ЗЗД

Наем

Наемът е съглашение,по силата на което едно лице (наемодател) отстъпва на друго лице 

(наемател) временното използване на вещ, а наемателят се задължава да му изплаща 
определена парична сума (наемна цена).­чл.228 ЗЗД

Законът не изисва писмена форма за сключване на договор за наем, но не може със 
свидетелски показания, да се установява наличието и условията на наемното отношение,

когато сборът от месечните суми дължими за целия период, е над 1000 лв, освен ако 
наемният договор не е сключен между съпрузи или роднини по права и съребрена линия 

до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. 

Договорът за наем има само облигационноправно действие,т.е. наемателят получава 
само облигационното право да използва вещта, но няма вещно право на ползване върху 

нея.Разликата между правното положение на наемателя и ползвателя се изразява в 
правната възможност за защита срещу трети лица. Наемателят е само държател на вещта

и поради това той може да се брани лично само с иск по чл.76 от ЗС: Владелецът или 
държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или 

недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е 
отнело и няма никаква петиторна защита. Ползвателят разполага с пълна както 

владелческа, така и петиторна защита. Договорът за наем е винаги двустранен, 
възмезден и неформален.

Създаденото с договора наемно отношение е от категорията на правоотношенията с 
трайно съществуване, затова той може да се сключи с или без срок. Срочният договор за 

наем не може да е за повече от 10 години. Ако срокът надвиши тези граници, той се 
редуцира до императивния максимум.

Наемодателят е длъжен да предаде във фактическата власт на немателя наетата вещ. Тя 

следва да се предаде в състояние, което отговаря на предназначението й. Ако