Литературно и художествено книгоиздаване

Тема 1

Книгата като овеществен образ на художествената литература.

Персонализация и институционализация на писателя чрез издателя в

исторически и културен план

Литературата   винаги   е   авторска,   дори   и   авторът   да   е   неизвестен.   Понякога

авторът крие самоличността си. Когато я крие, той използва фалшиво име – псевдоним. 

Литературата   може   да   бъде   фикционална   –   художествена   измислица,   също   и   нон­
фикшън – нехудожествена проза.

Художествената литература е овеществен образ на нигата (или обратното). Худ.

Литература   става   значимо   явление   в   обществото   след   откритието   на   Гутенберг.

Литературата е авторско произведение, авторът става известен чрез книгите си. Името
му работи за него.

През Средновековието – религиозна литература и такава с нравствени познания.

Много   малко   художествени   –   легенди   и   др.,   най­вече   с   по   един   екземпляр.   През

Средновековието   се   развиват   устни   жанрове   –   фолклорни,   поезия,   които   са   се
рецитирали.

15­16­17 в. вече има технология, с която се тиражира, за да стига до повече

читатели.   Възможност   на   литературата   да   променя   човека,   да   го   възпитава   в

естетически план, това става заради изобретение на Гутенберг.
16­17 в. – нов профил, който надхвърля стария – поява на специализираната книга.

18 в. започват да излизат големи романи, знителни по стойност и количество,

които не могат да бъдат издадени без печатарството.

През   19   в.   обема   на   самите   произведения   нараства   до   1 000   страници,

благодарение на усъвършенстване на печатарската индустрия (отначало парни преси,

после електрически). Книгата започва да съперничи на масовата комуникация. Търсят се
жанрове, привличащи много читатели (масово книгоиздаване). Задачата на издателя и

автора е да спечелят колкото се може повече.

Две основни линии в художествената литература:

­ литература,   която   въздейства   по   неповторим   начин   на   човешката   психика,

нравствена,   с   естетически   познания,   въздейства   и   вълнува   –   това   е   висока

художествена литература;

­ масова – развлекателна, не си поставя цели.

Бизнес – разраства се, от малки семейни фирми до големи корпорации.

Тема 2

Исторически особености на българското художествено книгоиздаване

преди и след Освобождението. Големите имена в книгоиздаването ни

и техните приноси за развитие на литературата и книжното изкуство

1

В сравнение с Европа, историята на литературно художественото книгоиздаване

има своите особености. Литературата е много по­нова в сравнение с европейската. През
Възраждането излиза „История Славянобългарска”. Характерно за периода е, че няма

достатъчно   грамотност,   липса   на   литературна   традиция   (няма   книгопечатане,   има
забрани).   Предимно   излиза   религиозна   и   учебна   литература.   Няма   оригинална

художествена литература. Нейното място е заето от преводната. 

Практикува се колективно четене на глас, където по­грамотен събира слушатели

и чете. Побългаряване – приспособяване на текста към възможностите на читателите –
опростяване и др.

Издават се прозаични произведения.
Даскалска поезия – 40­те год. На 19 в. с ниска стойност. Към сред. На 19в. се

появяват   по­зрели   поетически   произведения   от   български   поети   –  Георги   Раковски,
Петко  Славейков,  Найден   Геров   („Стоян  и   Рада”).   Преди  Освобождението  –  Добри

Чинтулов, Хр. Ботев. Първи белетристични произведения – 60­те год. ­ Васил Друмев
(„Нещастна фамилия”), Каравелов („ Хаджи Ничо”, „Маминото детенце”, „Българи от

старо време”), Илия Блъсков.

Проза – взаимства от руски и френски литературни произведения, по­трудни за

възприемане. 

Повестта на Блъсков „Изгубена Станка” е написана разговорно.

Религиозна и образователна литература – около 60 %, лит.­художествена около

15%. Няма изявена персонализация на автора, той не се назовава като писател.

Книжовник   може   да   е   автор,   издател,   печатар   и   разпространител,   нямало   е

разграничение.

Двама  професионалисти,  идатели  –  Хр.  Данов  и     Драган  Манчов  притежават

издателства, печатници и книжарници.

След Освобождението нещата се променят:

­ създават   се   условия   за   частна   инициатива,   книгоиздаването   и

книгоразпространението се превръщат в бизнес, много книгоиздатели създават
свои печатници.

­ Отличава се вече личността на автора, обособява се като отделна професия –

писател.

­ Ал.   Паскалев,   Чипев,   Христо   Хаджиев   са   само   издатели.   Издателите   не   са

писатели и обратното.

­ С нарастването на частните издателства художествената литература нараства и

се изравнява със специализираното книгоиздаване. Свобода на печата. Появява се

голяма конкуренция, става евтино издаването. Българският писател налага себе
си в конкуренция с останалите.

Водещи издателства в периода до Първата световна война – Иван Г. Игнатов

(1890г.) до 1948 г. „Игнатов”. Издава преводна качествена художествена литература,

много поредици, многотомни издания (Достоевски, Гогол, Толстой и др.)

Към бълг. Се ориентират – Тодор Ф. Чипев и Ал. Паскалев. Чипев 1890г. започва

в София с будка за книги, срещу двореца. Става средище на интелигенцията, Вазов
често се отбивал там. Той му дава идея да започне да издава и 1891­1892г. започва да

издава – 2 тома повести и разкази. Вазов написва „Под игото” и му предлага да го
издаде. Първоначално започва да го издава в сборник „……” на части. 1894г. вече излиза

1­вото   издание   като   книга   –   луксозно,   с   4­ма   илюстратори   Антон   Митев,   Иван
Мърквичка, Йозеф Обербауер и….. Илюстрациите рисувани по сюжети от книгата. Това

е първата българска художествена книга с илюстрации и е била с огромен успех. След 2

2

години  се появява и 2­ро издание с повече илюстрции. Издава продължение на романа

през 1896г. под заглавието „Нова земя”, но с по­малък успех. Започва да издава и други
писатели, ориентира се към учебната литература.

Ал. Паскалев – едно от най­големите издателства преди Първата световна война.

Той е от Хасково и започва да издава през 1908г. 1910­1911 г. – поредица „Всемирна

библиотека”.   Много   от   изданията   на   поредицата   се   допечатват.   Изиграва   роля   за
израстването на нова интелигенция. Правят се много преводи – поезия, проза, драма.

Започва да издава и български автори. Подготвя първото многотомно издание на Вазов.
Издава красиви библиофилски издания „На острова на блажените” от Пенчо Славейков,

което е с рисувани портрети. Издава Яворов „Подир сенките на облаците”. Той е най­
добрият издател на библиофилски издания до Първата световна война. Издава също и

много учебници и учебни помагала.

Издателство   Хемус   –   1919г.­1948г.   превръща   се   в   най­голямото   българско

издателство. Собственик Христо Хаджиев. Превръща книгоиздаването в истинска мисия
в   живота.   От   фирма   се   превръща   в   акционерно   дружество.   Освен   книги   издава   и

списания ­ „Златорог”. В него участва елита на българската литература, р­р Владимир
Василев   (сп.   Детска   радост   (гл.   р­р   Ран   Босилек).   Издава   поредици   в   помощ   на

учениците. По­малко преводна. Оформлението на кориците се развива – Илия Бешков и
др. Издава многотомни издания на класици – Яворов, Смирненски

Издатели – Георги Бакалев, Гео Милев и др.
Преводи – поредици с показателни заглавия ­ „Мозайка” (изд. Юрукови) 1909г.

1936г.   „Библиотека   златни   зърна”   на   издателя   Славчо   Атанасов,   издание   с

перфектни преводи

Тема 3

Българското литературно художествено книгоиздаване в периода на

тоталитарно управление и централизирана планова икономика. Структура,

управление, функции, издателски институции. Съвременно състояние:

предимства, недостатъци, перспективи

Ликвидират   се   частните   издателства.   Няма   свобода   на   словото.   Държавата

контролира всичко. Затварят се каналите на разпространение на словото. Никой не може
да върши издателска дейност за своя сметка. Нямат стимул да се конкурират, защото

всичко отива за държавата. 25­27 държавни издателства. Повечето в столицата. „Хр. Г.
Данов” в Пловдив; „Георги Бакалов” във Варна. Пълна централизация.

Налага   се   профилиране.   Издателствата   са   профилирани,   много   малко   са   с

няколко профила.

Худ. Литература се издава от издателство Български писател – поезия, проза,

детска   литературна   критика,   съвременна,   литератуно   наследство   и   др.   Издава

многотомни поредици, ученически издания. 200­250 заглавия годишно.

„Народна култура” – профилирано за превод. Световна литература и световна

литературна   класика.   Излизат   над   300   заглавия   годишно.   Западноевропейска   и
латиноамериканска – много търсени. Поредици – „Световна класика”; „Избрани романи”

3