1. Същност на парите.

Ресурсите   отиват   при   този,   който   най­добре   (ефективно)   ги   използва   ­  аксиома  в
макроикономиката



Идея – с вписването в търговския регистър се създава фирмата. Тя умира поради липса

на пари, несъстоятелност.



За произхода на парите има две основни

 концепции

 – рационална и еволюционна:



Рационална

  – обяснява  произхода  на парите  като  резултат от  съглашението   на

хората за техния обмен. Тази теория произтича от факта, че парите са творение на

държавата   или   има   на   лице   държавна   норма   за   пари   =>   съгласно   нея   парите
съществуват не по пророда, а са установени, както Аристотел отбелязва в Римското

право:  императорът е определил стойността на парите. Тази теория е господствала
до средата на 18в.



Еволюционна

  – счита, че парите са резултат от еволюционен процес, при който

въпреки волята на хората се е стигнало до отделяне на отделни стоки от общата

стокова маса, който са започнали да изпълняват функциите на всеобщ еквивалент т.е
на   пари,   а   предназначението   на   парите   се   свежда   до   две   функции   според   тази

концепция : 

­ Измерване стойността на стоките

­ Обслужване на тяхната размяна

Според еволюционната теория парите са спонтанен, еволюционен, неосъзнат продукт

на   размяната   =>   закономерностите   на   стоковото   производство   и   обращението
обективно е довело от случайната, през пълната до всеобщата форма на стойността,

до всеобщия еквивалент, какъвто са парите. 

Функции

  на   всеобщ   еквивалент   са   изпълнявали   различни   стоки,   които   отговарят   на   5

свойства:

1)

Портативност

 (да са удобни за носене, за предаване)

2)

Да са дълговечни

 (да е възможна дълготрайната им употребе)

3)

Делимост

 (да могат да се разделят на части)

4)

Стандартизираност

 (да има определена регламентирана характеристика)

5) Познаваемост

Основната функция на парите е съхраняването на покупателната способност и затова те са

станали средство за размяна. Всички пари са носили реално благо и услуги. В последствие
функциите   на   всеобщ   еквивалент   започват   да   изпълняват   благородните   метали  злато  и

сребро.

Използването на злато и сребро се дължи на техните 

свойства

:

1) Висока стойност в малки количества

2) Лесна преносимост
3) Делимост

1

4) Еднородност

5) Съхраняемост

Златото и среброто не променят своя вид във времето. Благодарение на техните

качества златото и среброто изпълняват функциите на пари в продължителен период
от   време,   те   са   били   в   каналите   на   парично   обръщение   във   вид   на   монети.

Постепенно те са измествани от книжните пари. Връзката между книжните пари и
златото се е осъществявала чрез мащаба на цените т.е чрез количеството злато, което

по законодателен път е прието за парична единица от една държава.

Същност на парите

 – те са вид актив, абсолютно ликвиден, за да изпълнява 

разменна функция и функция на съхранение на стойността на всяко нещо, което изпълнява 
тези две функции, е прието да се нарича 

пари

.Парите като вид актив са част от общото 

богатство, което индивида притежават. За разлика от ботаството парите могат 
непосредтвено да се разменят за други ценности, стоки и услуги => парите не са 
единствената и най – разпространена форма на богатсвото, разликата е в това, че парите са 
абсолютно ликвидни активите.Те са ликвидни, ако могат да се разменят за стоки и услуги 
при най – ниски транзакционни стойности и от относително разменна стойност на ативите.

2. Основни теории за същността на 

парите

I.

Металическа теория

Първи 

мерканталистите

 дават сравнително пълна теория за парите известна под 

наименованието металическа теория за парите. 

2

Основни

 постановки

 на тази школа са следните:

   1) Признаването на златото и среброто за единствен вид богатство и отъждествяване на 
общественото богатство с благородни метали.
   2) Приемане на пълноценните златни и сребърни пари за единствен вид пари. 
Разглеждат златото и среброто като пари по своята природа 
   3) Парите вътре в страната изпълняват функциите на мярка на стойността и съкровище, а 
на международния пазар функцията на световни пари
   4) Препоръчват износ на стоки срещу внос на злато и сребро
   5) Отричане на възможността за замяна на пълноценните златни и сребърни пари със 
стойностни знаци, а именно книжни и кредитни пари. 

Положителното

 в металическата теория е :

1. Те разглеждат парите като стока. 
2. Те защитават стабилната валута и са противници на инфлацията

Недостатъци

 са :

1. Те отричат еластичността на паричното обръщение
2. Отричат функцията на парите като обменно средство във вътрешния оборот.

През 60­те години на 20в. се заражда 

неометализма

. Неометалистите поставят три 

изисквания към паричната система:
   ­> Въстановяване на златния стандарт;
   ­> Повишаване цената на златото, която изкуствено е занижена чрез нейното фиксиране, 
при формиране мащаба на цената на долара;
   ­> Девалвация на американския долар (обезценяване). 
 

Неометалистите постигнаха 2 и 3. 

II.

Парите като техническо средство

Адам Смит

 разглежда парите като техническо средство, което спомага за 

обръщението на стоките и за тяхната размяна. Според него съществуването на парите е 
обусловено от трудности при бартера. Адам Смит приема, че парите изпълняват функциите
на средство за размяна и не представляват богатството на народите, а само са средство на 
обръщение и на закупуване на други стоки. Според него като пари могат да се използват и 
парични знаци вместо злато и сребро. В това Смит вижда ролята на банките като емитент на
банкноти, които да заменят златото и среброто в паричното обръщение. 

III.

Стокова теория 

3

Според стоковата теория парите произхождат  от стоковия свят. Парите са стоки и 

притежават всички нейни атрибути и преди всичко собствена стойност или 
субстанционална стойност. 

IV.

Номиналистическа теория 

При нея парите се приемат като една абстрактна единица, условен знак или 

обикновенно название т.е като понятието название на латински означава nomen – име. 
Номиналистите отричат стоковия характер на парите и ги третират като творение на 
държавната власт. Номиналната теория по­късно се 

развива в три

 варианта: 

   1. Теория за идеалната сметна единица
   2. Дъвжавна теория за парите или т.нар. юридическо направление 
   3. Функционална теория на парите 

V.

Количествена теория за парите 

Тя се заражда през 17­ 18 век в следствие на т.н революция на парите. Тя била 

предизвикана от нахлуването на по – евтини благородни метали от новия свят и е довела до
сериозни промени в социалната структура на европейсото общество. Внесените в 
новооткритите земи злато и сребро, използвазват сеченето на монети, довежда до 
инфлация. В резултат на тези обстоятелста започва да се формира икономическа доктрина, 
която да обоснове равнището на стоковите цени, стойността на парите и тяхното 
количество в обръщение. 

За първи път тази хипотеза е издигната от френския учен 

Жан Боден 

през 16в. Той 

обяснява, че причина за постъпването на стоките в европейските страни е вследствие на 
увеличеното количество благородни метали. 

Това дава основание на английския икономист 

Хенри Торнтън

 през 1802г. да 

изкаже предположение, че повече пари в обръщение се равняват на повече инфлация, и че 
увеличаването на паричното предлагане не означава непременно увеличаване на 
икономическия продукт. 
 

Шарл Монтескьо

 развива количествената теория. Той приема, че цената на стоката 

не се определя от стойността й, а от механичното съотношение между масата от стоки и 
общото количество пари в обръщение. Според неговата теория при по­голямо количество 
на парите => цените ще бъдат по­високи, а стойността на парите по­ниска. 

По­късно 

Дейвид Юм

 доразвива тези идеи  като счита, че върху цената на продукта 

оказва влияние не цялата маса от стоки и цялото количество пари в една държава, а само 
тези в сфератан на обръщение . 

В края на 18в. и началото на 19в. най­виден представител на Количествената теория 

на парите е 

Дейвид Рикардо

. Той оформя теорията в окончателен вид. Тя е доразвита от 

неговите привърженици с формулирането на закона за парични обращение. Възгледите на 

4

Рикардо за количество на парите в обръщение имат 

двойствен характер

. 

   => От една страна той счита, че стойността на парите се определят от разходите на труд 
за тяхното производство. 
   => От друга страна той твърди, че в определени периоди стойността на паричната 
единица се променя в зависимост от количеството на парите в обращение. 

Законът за паричното обръщение има различно действие и в пълноценните парични 

системи и в условията на книжно – парично обръщение. Фундаментален въпрос на 
паричната теория е дали и до каква степен търсенето количество пари за стопански оборот 
се влияе от промяната на лихвения процент. От аргументите търсени в отговор на този 
въпрос се различават отделните варианти на количествената теория. Най – пълното 
изразяване на същността на количествената теория за парите е направено от американския 
икономист 

Ървинг Фишър

 в книгата му „Покупателната сила на парите” – 1911г. 

Връзката между общото количество пари и общия обем на разходите за 

производство в икономиката. Понятието, което свързва паричната маса и общите разходи 
се нарича 

скорост на обръщението на парите

. Тя показва колко пъти средногодишно 

една парична единица се използва за покупката на общо количество стоки и услуги 
произведени в икономиката. Количеството на парите в обръщение умножено по величината,
която показва колко пъти тези пари се използват през годината трябва да е равно на БВП по
текущи цени. Фишър счита, че скоростта на парите в обръщение се определя от 
институциите в икономиката, които показват въздействие, по което индивидите извършват 
сделки. Фишър защитава становището, че институционал и технологични характеристики на
икономиката влияят на скоростта на парите в обръщение много  бавно във времето. 
Изменението в ценовите равнища се дължат само на измененията на количествата в парите. 
Тези поставки на Фишър за количествената теория за парите се наричат транзакционен 
вариант на количествената теория на парите.
 

Кембриджика  икономическа школа

 се концентрира върху друг проблем, а именно

колко пари хората биха искали да държат при определени обстоятелства. Според техния 
модел индивидите появяват известна гъвкавост, когато имат предпочитания да държат 
пари, те не са зависими от институционални ограничения като например : могат да ползват 
електронни харти за извършване на покупки, така Кембриджкия подход отчита и влиянието
на лихвения процент. Двата подхода са много близки, 

но се различават по това, че Фишър

обръща основно внимание на технологичните фактори и изключва въздействието на 
лихвения процент върху търсенето на пари във времеви хоризонт. 

Кембриджкия подход 

акцентрира върху индивидуалния избор и отчита влиянието на лихвения процент. През 60­
те и 70­те години на 20в. се забелязва възраждане на количествената теория за  парите под 
формата  на неокласическо управление в общата икономическа теория приемат функциите 
на парите като разменно средство и игнорират останалите функции на парите под 
влиянието на изменението на количеството на парите в обръщение, а стоковите цени се 
променят правопропорционално а стойността на парите обратно пропорционално с 

5

увеличаване на количеството на парите се увеличават стоковите цени, а стойността на 
парите намалява. В своята модерна форма количествената теория се основава на следната 
зависимост: 

M.VT = (pi.qi) = pT.qi

M

­  обща сума на парите в обръщение

VT

 – средна честота на всички сделки, с които се изразходва единица от парите

рi и qi

 – са съответно цената и количеството на итата сделка

pT

 – в вектор на qi

qi 

– е количество на итата(поредна) сделка

При това уравнение възниква проблем, че свързаните с него данни не са достъпни за всяка 
транзакция. С развитието на националния доход и продукт на профил акцентът се измества 
в брутните сделки към националния доход и БВП, затова във формулата продобива вид, 
които се основава на управлението за обмена (размяна)

M.V = P.T

Според това уравнение количеството на парите (M) и скоростта на паричното обръщение 
(V) е равно на равнището на цените (P)  умножено по количеството крайни стоки и услуги в 
икономиката (T). 

Тази теория дава обяснение на инфлацията и предполага начини за нейното 

преодоляване. За да не се допуска инфлация в резултат на увеличаване на парична емисия, 
то самата емисия трябва да бъде ограничена, за да не се допуска бюджетния дефицид да 
бъде покриван с печатането на нови пари.

VI.

Християнска теория 

Джон Мейнрад Кейнс

 като по – късен кембрически икономист разширява 

кеймбриджиския подход и достига до много различно виждане от привържениците за 
количествена теория за парите и най – вече с значение на лихвите и лихвения процент за 
търсенето на пари а Кейнс твърди, че хората желаят да притежават определено количество 
реални пари. Кейнс създава вариант за регулиране на количествената теория на парите. Той 
възприема от икономическата теза за парите като защитна платежно средство.

През призмата на държавното регулиране Кейнс извежда същността и значението на 

парите. Той ги разглежда като законно платежно средство напълно откъснато от златото. 
Като привърженик на книжните пари Кейнс определя стойността на количеството на парите
в обръщение и счита, че чрез държавното регулиране на количеството на парите и валутните

6

курсове може да  регулира развитието на цялата икономика, а според Кейнс паричната 
политика попринцип не оказва съществено значение върху инвестициите и потреблението. 
Силата на влиянието на парите според него се свежда до лихвения процент основавайки се 
за количествената теория за парите. Кейнс внася нови моменти имайки предид цената.

P 

–равнище на цените на стоките за потребление 

R

­ количеството на стоки за потребление 

E

 –паричен доход

S

­ спестяванията 



P.R = E – S 

VII.

Монетаристка теория 

Автор е 

Милтан Фридман

 той формира т.н нов количествен метод. Той защитава 

тезата, че икономическата нестабилност е резултат от погрешно организиране и предлагане 
на пари, така монетаристите след края на 50­те години на 20в. определиха паричния фактор
като най – важен, който дава отражение върху цялостните механизми на функциониране на 
стопанството. Освен това монетаристите защитават позицията, че всичко в икономиката е 
пари, т.е инвестиционните спестявания, лихвите и останалите агрегатни състояния са под 
силното влияние на парите. В финансовата литература в развитите пазарни икономики е 
разпространено т.н. 

монетарно правило

, а то се изразява в това че 

годишните темпове на 

нарастване на рБВП в текущите цени да съответства на годишните темпове на 
агрегатното предлагане на пари, което да бъде в рамките на 3,5%. Счита се за успех, 
когато този процент е малко над 0. 

7

3. Функции на парите

Същността   на   парите   намира   проявление   в   изпълняваните   от   тях   функции.   Според
различните автори функциите се описват от различни гледни точни и в този смисъл те са
многобройни, затова ще разгледаме само общо приетите функции на парите.
1)

Средство за размяна

 (обръщение) – парите опосрестват размяната на всяка стока.

Всяка стока се продава срещу пари и всяка стока може да бъде купена срещу пари. В
ролята си на всеобщ еквивалент парите непрекъснато са в движение и изпълняват
функцията на разменна единица в общия обем на стоки и услуги.

Посоката на движение на стоки          посоката на движение на парите, в обратна посока 

2)

Платежно   средтсво

  –   парите   се   използват   като   средство   за   погасяване   на

възникнали плащания и отложени задължения (погасителен кредит, плащане данъци
и др.)

3)

Средтство за натрупване

  (съхранение).  парите могат да се съхраняват в банки ,

трезори   и   др.  Парите   съхранявайки   своята   стойност   служат   за   акумолиране   на
богатството . Тези акумолирани средства могат да се използват за финансиране на
бъдещи инвестиции или отложени бъдещи разходи. 

4)

Трансферна   функция

  –   с   парите   се   извършва   пространствено   пренасяне   на

стойността в рамките на една държава , ако парите са конвертируеми, то тогава се
извършва пространствено пренасяне на стойността от една държава в друга държава.
В това се състои и функцията на парите като международно платежно средство. 

8

Пазар

Стоков
пазар

Фирми

Домакинства

5)

Разчетна  единица

  –   чрез   парите   се   измерват   ценностите   на   отделните   стоки   и

съотношенията   между   тях.   Парите   дават   възможността   ценността   на   благата   да
добие разбираем съпоставим и общо приет количествен израз. В този смисъл парите
са   всеобщо   средство   за   измерване   ценността   на   дадена   стока   или   определено
богатство.

4. Развитие на парите

9

Развитието на парите е следвало човешкото развитие. В момента, когато човек е стигнал
до размяна на продукти е възникнала нуждата от разменно средство. 
Етапи на развитие : 
1)

Натурална размяна

 – едни продукти се разменят за определено количество други

продукти. Неудобството е необходимостта от налични т.е в момента на размяната и
двата продука в съответното количество трябва да са на лице, за да се провери
тяхното количество и тяхното качество.

2)

Размяна срещу злато

 – постепенно златни монети като удобно средтсво разкъсват

размяната   и   тя   става   на   два   такта   –   стока   срещу   злато   и   злато   срещу   стока.
Многократното предлагане води до появата на монети. Монетата представлява къс
благороден   метал   с   определена   форма     и   щемпал   на   този,   който   я   е   произвел.
Щемпалът удостоверява нейното тегло и проба. Пробата е съотношението между
златото и друг метал в съответната сплав. В началото всеки, който има злато и
възможности за сечение на монети ги изработвал.

3)

Международна търговия

  –  с   формирането   на  множество   европейски   феодални

държави, сеченето на монети се монополизира от техните владетели. Или в Европа
са   се   секли   най   –   различни   видове   монети.   Различни   по   грамаж   и   проба.   Това
обстоятелство   силно   затруднява   международната   търговия   тъй   като   е   имало
съществени трудности по преработване на отделните валути и цените на стоките.

4)

Централни банки  

– през 17в. националните банки се одържавяват   и сеченето на

монети   и   емисията   на   банкноти   се   монополизира   от   формираните   национални
държави. Създаването на държавни централни банки слага ред в паричното дело по
онова време. 1­вата централна банка е учредена в Англия.

5)

Златно   –   банкнотно   обръщение

  –   неудобството   на   златните   монети   и

недостатъчното   производство   на   злато   водят   до   пускането   в     обръщение   на
заместители – банкноти. Банкнотата е имала следните характеристики: 



Изработена е от хартия



Няма   собствена   стойност,   а   само   представителна   т.   е   тя
представлява определено количество злато



Притежателите на банкноти винаги могат да отидат да получат в
националната банка равностойността им на златото.  

Опитът на използване на банкнотите показал, че те функционират  успешно тъй

като първоначално те са били 100% обезпечени със слато. С течение на времето се
установило, че и при частично обезпечение банкнотите функционират без проблем, а
така започва емисия на пари с намаляваща степен на обезпечение. Обмяната на злато
срещу банкноти продължата да бъде обичайна практика до началото на Първата
световна война или до 1914г. След тази година банкнотите, които се използват в
националните разплащания не са обезпечени със злато. 

10

6)

Бретън   –   Уудско   споразумение

  –   през   1946г   Великите   сили   се   събират   в

американското   гладче   Бретън   –   Ууд   за   да   изградът   нов   финансов   ред   в
международните   разплащания.   Приемат   златно   –   доларовия   стандарт.   Той
функционира до 1972г. тъй като не отговаря на икономическите реалности.

7) Въвежда   се

  системата   на   конвентилируемите   валути

  (щатски   долър,   френски

франг,   швейцарски   франг,   английска   марка,   германска   марка,   японска   йена).
Първоначалното   съотношение   между   отделните   конвентирируеми   валути   се
определят от тяхната реална покупателна система. След това съотношение между
конвентируемите   валути   се   определят   от   валутния   пазар   т.е   от   търсенето   и
предлагането на всяка една от тях.

8) Днешни дни – развитието на кредитната система и електронизацията на парични

разплащания свиват  оборота на книжните пари. Днешната парична система напълно
са   по   скоро  

електнонни   записи

  от   колкото   книжни   банкноти   в   този   смисъл

преобладаващия паричен оборот се извършва без налични пари.

11

5. Проста лихва, сложна лихва и 

дисконтиране 

I = S ако няма спестявания => няма инвестиции
Лихва

  –   възнаграждение.   Възнаграждението,   което   се   получава   за   използването   на

определени парични суми за даден период от време се нарича лихва. Обикновенно лихвата
се изчислява за даден период от време като процент от стойността на заема. Периодът, за
който се ползва заема се нарича 

лихвен период

, а процентът 

лихвен процент

. 

А)  

Проста лихва  

– лихвата, която се изплаща в случайте, когато в края на всеки

лихвен период се олихвява само първоначалната сума се нарича проста лихва. Ако с
„С”   означим   началната   сума   и   с

  „i” 

  ­   лихвения   процент,   то   лихвата  

„Ln”  

и

нарастналия капитал 

„Cn”

 се пресмятат със следнинте формули 

Лихвения процент обикновено се задава за период от една година и се нарича годишен
лихвен процент или само лихвен процент. Олихвяването може да се извършва и на по –
малки периоди от време, ако олихвяването се извършва всеки месец, то множителят:

А   понякога   се   използват   и   по­малки   периоди   от   време   например   дни.   Финансовите
институци кaто правило използват 360 дневна година, а не 365

Б)    

Сложна   лихва  

–   когато   в   края   на   всеки   лихвен   период   се   прибавя   към

главницата  и се олихвява заедно с нея в края на следващия период. Основна задача,
която възниква при сложната лихва  е изчисляването  на крайната сума, която се
получава  след   определен   брой  лихвени  периоди.   Ако  с  

„С”  

означим  главницата

(пърновалната сума) с  

„i” 

–  лихвения  процент и с  

„n”

  –  броя на периодите,  то

нарастваналата сума 

„Cn”

Cn = C(1+i )

n

12

Доказателство:

C

1

 = C

0

 ( 1 + i ) = C

0

 + iC

0

C

2

 = C

1

 ( 1 + i ) = C

o

 ( 1+ i )

2

***

C

n

 = C

n­1

 ( 1 + i ) = C

0

 ( 1 + i )

n

13

6.  Форми на съвременните парични 
емисии 

Съвременната парична емисия има следните 

особености

:

1) Нужно   е   доверие   при   емисията   на   пари   т.е   обществото   трябва   да   има

доверие в емитента на парите и в паричната единица

2) В   съвременни   условия   емисия   на   пари   е   напълно   откъснато   от   златото.

Златото все още е резервен актив в много централни банки, но емисията на
пари не е свързана със слатните резерви

3) В съвременните условия емисията на пари включва три конпонента: 



Парите на централната банка

 (централни пари)



Монети



Пари на търговските банки

 (депозитни пари) 

Парите   имат   кредитен   характер   т.е   те   винаги   са   покрити   с   активи   на   емисионната
институция   и   навлизат   в   каналите   на   паричното   обръщение   по   кредитен   път   т.е   чрез
кредитни операции.

В днешнои дни съществуват 

три основни канала

 за навлизане на пари в обръщение:



Чрез 

кредитиране на стоко­оборота

 или отпускане на кредити от търговските

банки на икономическите агенти по този начин се създават депозитни пари освен
това търговските банки могат да се кредитират от централната банка, при което
в обръщение навлизат резервни пари, но тяхния произход също е кредитен 



Обслужване на държавния дълг чрез  

покупката на държавни ценни книжа 

от

страна на централната банка   на търговските банки в този случай в актива на
емисионните институции се увеличават вземанията към правителството, срещу
което е налице увеличение на паричната емисия. В повечето страни е възможно
централната банка да отпъсне преки кредити на правителството, което също е
форма на емисия на пари 

14



Чрез 

финансиране на международния

 стокообмен в този случай централната

банка или търговските банки купуват валутни активи, срещу което се създават
национални пари в обръщение. Единствената особеност е, че в съвременните
условия   централната   банка   има   монополно   положение   да   емитира   базисни
парични   знаци,   които   по   законодателен   път   са   установени   като   законно
платежно   средство.   За   България   това   са   банкнотите   и   монетите   на   БНБ,
останалата   част   от   паричната   маса   задължително   се   отменя   срещу   пари   на
централната банка 

В днешни дни централната банка разполага с различни механизми за регулиране,

предлагането   на   парите   в   икономиката   за   целта   тя   получава   правото   да   контролира
кредитната активност на търговските банки. Целта на тези функции е да се поддържа ниска
инфлация и стабилност на националната пазарна единица.
Съществуват 

три институции

 за емитиране на пари 

А) 

търговски банки

 ­

 емитират пари по 

три

 начина : 



Кредитиране на икономически агенти 



Покупка на държавни ценни книжа (емисията им само от министъра на
Финасите от името на правителството, БНБ ги купува и продава, но не и
емитира) като по този начин се пускат пари в обръщение.



Покупка   на   чужда   валута   –   платежни   вземания   от   чужбина   се
трансформират в национални.

Б) 

държавния бюджет

– емитира платежни средства като превръща платежното

задължение към себе си в пари. Нарастваща емисия на държавни ценни книжа е
такъв процес.

В) 

централната банка

 ­

 осъществява парична емисия по следния начин: 



Акредитиране на финансовите организации ­ банкови и небанкови



Акредитиране на държавния бюджет за покриване на бюджетен дефицит 



Покупка на валута от частни лица

15