СOФИЙСКИ УНИВEРСИТEТ „СВ. КЛИМEНТ OХРИДСКИ”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

ИЗПИТНА ТЕМА 

Евтаназията – дискусионен етичен и социален проблем

ИЗГОТВИЛ:

ПРОВЕРИЛ:

Йоана Кръстева

Доц. Цветина РАЧЕВА

фак.№ 61535

спец. „Философия”

Задочно обучение

гр. София

2021 г

 .

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод……………………………………………………………………………………………3

1. Евтаназията като социален и етичен проблем………………………………………..4

2. Аргументи в подкрепа на евтаназията………………………………………………...7

3. Аргументи против евтаназията………………………………………………….........10

Заключение………………………………………………………………………………….12

Използвана литература……………………………………………………………............15

УВОД

Етическите   схващания   за   живота   и   смъртта   в   съвременния   свят   опират   до

категоризациите   за   добро   и   зло   и   определят   стремежа   към   запазване   на   живота   –

собствения, както и на другите човешки същества в основна обществена и морална

ценност,   в   основен   поведенчески   коректив.   Нравственото   осмисляне   на   смъртта   е

синоним на нравственото обезсмисляне на живота – две понятия, които имат абсурден

характер за разума и от векове насам са обект на непресъхващи философски спорове и

разсъждения.

Въпросът дали евтаназията е нещо редно и допустимо предполага отговор на

редица основополагащи въпроси, свързани със същността на хората и тяхното място и

роля   в   структурата   на   вселената.   Някои   смятат,   че   човек   е   „биологична   машина”,

уникално съчетание от химически съставки, което по някакъв необясним начин се е

самоосъзнало.  Други, че човека е сътворен от най-могъщите,  божествени  по своята

същност, сили във вселената и като такъв е свещен и притежава неизмерима ценност. 

Основен   етичен   проблем   тук   е   свързан   с   това   дали   „….евтаназията  и

самоубийството   представляват   автономен   акт   на   човека   –   последен   акт   на

себеутвърждаване, посредством него личността се опитва да съхрани собствената си

ценност (достойнство) като човешко същество

1

“ или тя е узаконено убийство, акт на

недопустимо   унищожаване   на   човешката   личност   и,   като   такава,   е   неприемлива   за

каквато и да е етична система.    

Именно   тази   двойственост   на   разбиранията   за   евтаназията,   като   проблем   на

приложната етика, я прави особено интересна за изследване и е в основата на избора на

тема на настоящата разработка.

 Нашето отношение към евтаназията е свързано с това, че тя има отношение към

запазването   или   унищожението   на   най-голямата   ценност   в   познатата   ни   вселена   –

човешкия живот. Затова именно в защита на тази ценност ще бъде насочено и нашето

изследване и нашите разсъждения.

Водени от горните аргументи, ние приемаме за водеща в настоящето изследване

на следната  

ХИПОТЕЗА

: Евтаназията е недопустима и не може да бъде прилагана,

пропагандирана и узаконявана под каквато и да е форма. По същество тя е форма на

отнемане на човешки живот от друг човек или хора, а човек нито има правото, нито

трябва   да   поема   отговорността   да   решава   фундаменталните   въпроси   на   живота   и

1

 Наков, П., Етични дилеми в края на живота. Проблемът с евтаназията и асистираното самоубийство,

Автореферат на дисертационен труд, С., 2014г., стр. 3

смъртта, както за себе си, така и за всяко друго човешко същество. От гледна точка на

най-висшата етика, живота на човек му е даден (от бог или природата – в зависимост от

онова   в   което   вярваме   или   невярваме),   не   му   принадлежи   и   той   няма   право   да   го

отменя, нито от другите, нито от себе си.

За доказване на така формулираната хипотеза настоящата разработка си поставя

следната  

ЦЕЛ

: да се изследват етичните и социални аспекти на евтаназията, като се

анализират достъпните аргументи „за” и „против” нея. 

Постигането   на   изследователската   цел   очертава   решаването   на   следните

ЗАДАЧИ:

1.   Да   се   изследва   достъпната   научна   литература,   третираща   философските,

теологически, етични и социалнопсихологически проблеми на евтаназията.

2. Да се потърсят и анализират аргументи в подкрепа и против евтаназията.

3. На базата на извършеното проучване да се направят съответните изводи.

МЕТОДИКА:

  За   постигането   на   поставената   цел   и   решаването   на

изследователските задачи се използват следните методи: 

1.  Метода на кабинетното проучване, свързан с анализ на публично достъпни

литературни   и   информационни   източници   и   други   публикации   по   философските   и

етични проблемите на евтаназия.

2.Логически изследователски методи, предполагащи анализ на обективни факти

и явления и формулиране на съответните изводи и обобщения.

3.Описателен   метод   за   описване   на   състоянието   на   изучавания   обект   и

разкриване на съществуващи взаимоотношения и взаимовръзки. 

1.Евтаназията като социален и етичен проблем

Терминът „euthanasia“ произхожда от гръцкото еu – добър, приятен и от thanatos

– смърт

2

. Така, според гръцкия си корен означава „добра, лека, приятна смърт”. Тя има

своите   философски,   психологични,   етични   и   медицински   аспекти   или   измерения.

Наричат я още милосърдно убийство, но нейната „милосърдност“ едва ли я прави по-

приемлива.

Обсъжданият   проблем   за   евтаназията   се   отнася   най-вече   до   желанието   на

безнадеждно болния човек да напусне живота преди срока, определен му от съдбата.

Евтаназията   всъщност   е   „леката   смърт“

3

.   Днес   теоретичната   (квантовата)   физика

2

 По Буров Ст., П. Пехливанова, Малък речник на чуждите думи в българския език, С., 1999г., стр. 132

3

 Йонкова, К., Социокултурен и личностен контекст на проблема за евтаназията, Велико Търнов, 2008г., 

стр.1

експлозивно   руши   много   „сигурни“   убеждения,   фундаментално   засягащи

мирозданието,   включително   представите   за   живота   и   смъртта.   „През   XXI   век     …

предметите   на   вътрешното   съзнание   –  въпросите   за   живота   и   смъртта,   за   крайната

съдба на света и човека – усложнени и объркани от множество нови физиологични и

психологични изследвания, както и по-рано си остават нерешени“

4

. 

Нерешените   въпроси   за   живота   и   смъртта   оставят   нерешен   и   въпроса   за

евтаназията.  Евтаназията   също  така   е  един  от  съвременните,  трудни   за  решаване   и

затова много дискутирани етични проблеми. „Основанията за подобно твърдение са

много:   подвъпросна   е   мотивацията   за   извършване   на   такова   действие   (била   тя   на

пациента – „Кога и защо избирам да умра?” или на медицинското лице – „Кога и защо

позволявам   на   някого   да   умре?”),   възниква   въпроса   за   „правото   на   смърт”,   за

легитимността   на   такова   действие,   за   евентуалното   му   правно   регламентиране,   за

възможните   злоупотреби,   за   отражението   му   върху   междуличностните   отношения

т.н.“

5

. 

Различаваме няколко вида евтаназия:

1.Доброволна   евтаназия   (voluntary   euthanasia).   Нарича   се   още   асистирано

самоубийство. Пациентът сам взема такова решение, като за осъществяването му търси

съдействие от други. 

2.Недоброволна евтаназия (nonvoluntary euthanasia). B тези случаи не се търси и

не се съобразява съгласието на страдащия болен човек и има почти пълно покриване на

понятията убийство и недоброволна евтаназия.

3.Насилствена евтаназия (involuntary euthanasia).

Важен момент в класифицирането на евтаназията трябва да бъде съгласието на

пациента, вследствие на което обобщеното мнение за структурирането й е следното

6

: 

1. Активна и пасивна – в зависимост от това да ли смъртта е причинена пряко от

лекар или смъртта е закономерно следствие от прекратено или незапочнало лечение.

При   активната   евтаназия   е   налице   умъртвява   не   от   лекар,   а   при   пасивната   –

настъпването на смъртта е вследствие на неприлагане на медицински действия. 

2. Доброволна и недоброволна – в зависимост от това да ли умъртвеното лице е

дало правно-валидно съгласие за нейното извършване. Доброволна евтаназия е налице,

4

 Соловьов, В., Кратка повест за антихриста, Велико Търново, 1994г.,

стр. 23

5

  Славова,   В.,   Евтаназията   –   престъпление   или   благодеяние,   Fhilosophia,   e-journal   for   philosophy   &

culture, бр. 5, 2103г., стр. 73 

6

 Манчева, П., В. Маджова, А. Забунов, Ж. Русев, Св. Христова, Социалният феномен „евтаназия“ – една

епохална промяна в разбирането на мисията на медицината, сп. Scripta Scientifica Medica, бр. 43, 2011г.,
стр. 352-353