Разред Acari 

Те са паякообразни животни с разнообразна морфология, поради което за произхода и 
класификацията   им   няма   единно   мнение.   Предимно   дребни   животни   са.   Някои 
ектопаразитни видове могат да достигнат от 1 до 3см, а повечето са микроскопични. 
Най-характерно за тази група е неясната сегментация на тялото. При повечето видове 
липсва ясно обособяване на телесните дялове. Тялото основно се дели на гнатосома, 
която формира хобота и носи хелицерите  и педипалпите.  Другата  част  е идиосома, 
която   се   дели   на   проподосома,   метаподосома   и   опистосома.   Проподосомата   носи 
първите   2   чифта   ходилни   крака.   Метаподосомата   носи   3   и   4-ти   чифт   крака. 
Опистосомата   не   носи   крака.   Проподосомата   и   метаподосомата   заедно   се   наричат 
подосома.   Проподосомата   и   гнатосомата   формират   протеросома.   Метаподосомата 
заедно с опистосомата формират хистеросомата. 
Устен апарат – сложно устроен. В зависимост от начина на хранене хелицерите имат 
различна   форма.   При   раститлноядните   и   хищните   видове,   те   са   клещевидни, 
приспособени   за   хващане,раздробяване   на   храната.   При   паразитни   видове   устният 
апарат е изменен. Хелицерите могат да запазят клещовидния си вид и могат да служат 
за пробиване тъканите на гостоприемника, или в повечето случаи те са игловидни или 
стилетовидни. Педипалпите са начленени. Основният им сегмент образува базата на 
гнатосомата, а връхната им част обикновено изпълнява осезателна функция. Стените на 
устната   кухина   и   основата   на   педипалпите   се   разрастват   и   образуват   смукателна 
тръбица или хобот. Ходилните крака са съставени от 6 членчета  и често завършват с 
така наречения амбулакрален апарат, който се състои от различен брой нокътчета и 
възглавнички,   които   подпомагат   придвижването   и   прикрепването   на   Acari-те.   При 
някой от най-дребните дишането е кожно, т.е. те нямат обособени дихателни органи. 
Булшинството  обаче дишат  с трахеи,  които са се развили независимо  от отделните 
групи.   В   повечето   случаи   оплождането   е   сперматофорно.   Развитието   е   непряко,   с 
метаморфоза. От яйцето се излюпва ларва с   3 чифта крака. Ларвата линее в нимфа, 
която   е   неполово   зряла,   но   си   има   вече   4   двойки   крака.   Обикновено   има   няколко 
нимфални стадия, след които идва ред на имагото. При акарите трахейните стигми се 
разполагат   странично   на   тялото   върху   характерни   пластинки,   наречени   перитреми. 
Акарите са приспособени към различни типове местообитания. Някои живеят в почвата 
и   листната   постилка.   Други   са   хищници,   а   голяма   част   са   паразити   по   растения   и 
животни. Растителните паразити често пренасят вирусни заболявания  по растенията, а 
кръвосмучещите ектопаразити пренасят причинителите на много опасни заболявания 
(тзи болести се наричат трансмисивни). Sarcoptes scabiei – пренася краста. Най-често 
разпространен   от   нас   е   Ixodes   ricinus   (кучешки   кърлеж).   Ixodes   persulcatus   пренася 
кърлежовия   енцефалит.   Ornithodorus   sp.   Пренася   кърлежов   възрвратен   тиф.   Тип 
Eryophidae са опасни за растенията. 

Подтип Tracheata са сухоземни, някой преминали вторично. Тялото им е с билатерлана 
симетрия – хомономна сегментация. Имат добре изразена глава съставена от сливането 
на   акрона   и   следващите   го   4-5   сегмента.   Главата   носи   като   придатъци   един   чифт 
антени,   които   са   хомоложни   на   антенулите   при   ракообразните   и   3   чифта 
специализирани устни оргаани. След главата има голямо туловище,а при насекомите 
има грубен отдел и коремен отдел. Най-външния слой съдържа водонепроницаеми в-ва, 
което ограничава излишното изпряване на вода извън тялото. Това е приспособление за 
сухоземен начин на живот. Имат добре развита трахейна систеа. Отделителните органи 
са малпигиеви тръбици. Характерна особеност на трахейно дишащите е наличието на 
мастно   тяло,   в   което   се   натрупват   резервни   вещества,   отпадни   продукти   и   то