1.

Предмет и задачи на логиката. Логика и психология

Логиката

 е наука за мисленето. Като наука е създадена от Аристотел като 

част от философията.
   

Мисленето

 намира най-адекватен израз в езика. Чрез езика мислите се 

превръщат в изречения, твърдения и разсъждения. Логиката не се интересува 
от фактическото съдържание на дадено твърдение, а от основанията по 
неемпиричен път да се случи прехода от признаването на дадено твърдение 
като предпоставка към получаване на заключение от него, следвайки опрделени 
правила т.е. обосноваваме едни твърдения чрез други. 
      Приемаме за истинни едни твърдения и при валидни доводи следва да 
приемем и истиността на обоснованото чрез тях твърдение (заключение). Т.е. 
по логичен (неемпиричен) път приемаме едни твърдения за истинни на 
основата на други истинни твърдения. 
   

Връзката м/у логика и психология

 съществува, т.к. логиката изучава 

човешката мисловна дейност. А човешката личност, вкл. със своята мисловна 
дейност и когниции, са част от предмета на психологията.
   При логическите схеми важи правилото, че ако предпоставките са истинни, 
заключението не може да не бъде истинно. Напр.: Ако вали дъжд, навън е 
мокро. Ако не вали дъжд- не е мокро.

2.

Същност и структура на познанието – източници, степени, граници

Гносеологията („учение за познанието“)

 е философска дисциплина, 

изучаваща произхода, битието, възможността и развитието на познанието 
изобщо. Изучава както развитието на познанието, така и познанието като 
резултат. 

Обект на познанието

 може да бъде всичко. 

Източници на познанието

 са:

-

Опит

-

Разум

-

Интуиция (въпроса за нея е дискусионен- дали тя е ф-ма на 

свръхестествено познание или съкратен рационален процес?)

   Съответно 

степените на познанието

 са:

-

Сетивна

-

Рационална

-

Индуктивна

   Следователно 

ф-мите на познанието

 са:

-

Сетивно

-

Логическо

-

Интуитивно

   Относно 

границите на познанието

 има различни схващания:

•

Познавателен оптимизъм – Всичко е познаваемо

•

Скепитицизъм – Съмнения във възможността за постигане на достоверно 

познание

•

Агностицизъм – Съществуват обективни и субективни ограничения пред 

способностите за осъществяване на познание

3.

Логическата теория за езика. Мислене и език

Мисленето

 намира най-адекватен израз в езика. Чрез 

езика 

мислите се 

превръщат в изречения, твърдения и разсъждения. 
   Схематично може да се изрази така: 

м-лна структура (явление) + правила + мисли + обекти = знак

т.е. знакът е м-лна структура (явление), специално създадено, при което 
установени правила на значението предписват свързването  им с мисли и 
обекти от определен тип. 
   

Семиотиката (общата теория за знаците

) включва:

-

Синтаксис => Изучава структурата на знаците и знаковите с-ми

-

Семантика => Изучава отношението м/у знаците и предметите; техните 

значения

-

Прагматика => Изследва човешкия аспект на употребата на знаците 

(цели, с които се създават; ефекти, които постигат)

4.

Логическа теория за имената

Предметът (множеството от предмети), които името означава са неговият 

денотат

 (обект).

Името

 означава (назовава) своя денотат и изразява неговия смисъл 

(значение).
   

В логическата теория за имената

 са дефинирани 

понятията

:

-

Референция => Отношението м/у съответния езиков фрагмент (име, 

изречение), означавания от него обект (състояние на нещата) или 
референт и употребяващите езика

-

Десигнат => Множество от обекти, които са носители на определена       х-

ристика 

Видове имена

:

•

Конкретни – Знаци за неща, обекти, личности (маса, д-р)

•

Абстрактни – Означават общи х-ристики на мн. предмети, събития, 

отношения, състояния (гладкост, стон, големина)

~~

 Общи – Имат повече от един предмет за техен денотат (слон, чекмедже)

~~

 Единични – Означават предмети, които са единствени (най-соленото море на 

Земята)

~~

 Празни – Нямат денотат с пространствено-времево съществуване (таласъм)

#

 Индивидуални

#

 Обобщени

•

Събирателни

•

Несъбирателни

=

 Определени – можем точно да посочим всеки предмет, който е техен денотат 

(телевизор)

= 

Неопределени

5.

Дефиниция и логическо деление

Реалните (предметни) дефиниции

 са твърдения за същността (свойствата) 

на даден предмет или множество от предмети.
   

Номиналните дефиниции

 информират за значнието, с което дадена дума 

или израз се употребяват в езика.

Видове дефиниции

:

-

Според тяхната задача:

=

 Аналитични – Отчитат дефинирания израз какви значения има или е имал 

някога в дадения език

=

 Проективни (синтетични) – Установяват ново значение на дадена дума или 

израз за бъдеща употреба
Те от своя страна пък са конструктивни или регулативни.

-

Според тяхната структура

=

 Еквивалентни

=

 Нееквивалентни

   Правила на дефинирането:

•

Да се стремим към еквивалентност в дефинициите

•

Да избягваме противоречиви дефиниции

•

Дефиниране на непознато чрез познато

   При 

делението

 различаваме делима цялост, членове на делението и основа 

(принцип) на делението. 
   

Правила на делението

:

-

Изчерпващо

-

Последователно

-

Единно

-

Изключващо

6.

Изречението от гледна точка на логиката

Логиката

 изучава съобщителните (описателни) изречения, които могат да 

бъдат оценявани като истинни и неистинни в зависимост от това дали описват 
реалността такава, каквато е.
   

Изречението

 означава някакво състояние на нещата и изразява смисъл 

(значение).
   

Пропозицията 

е това, което се усвоява при разбиране на изречението, което 

може да се утвърждава или отрича, да се знае, да се вярва, да се предполага, 
да носи логическа ст-ст истина или неистина. 
   В 

субект-предикатната структура на пропозициите

, “

S e P

”, като 

S

 е субект, 

а 

Р

 – предикат (х-ристика, св-во).

   В съвременната логика структурата на пропозициите се изразява чрез 
функция (съотношение на нещо към нещо) и аргументи (променливи, които 
означават обекти, предмети). 

7.

Основните истинностни функтори – таблични определения

Истинностните функтори

 (логически в/ки) създават от аргументи прости и 

сложни пропозиции. При дадена логическа ст-ст на пропозиционалните 
аргументи на функтора, еднозначно определена е логическата ст-ст на цялата 
сложна пропозиция, посторена от този функтор и тези аргументи.
   Логическите в/ки (функтори) са операции, при които съпоставяме на едни 
прости пропозиции или формули нови, по-сложни.