background image

НОВОБЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА 

НОВОБЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА 

ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО

Културата   на  всеки  народ   изпълнява  двойна  функция:   от   една 

страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено – 
политическото   развитие,   а   от   друга   играе   ролята   на 
етноконсолидиращ   фактор.   Така   по   времето,   когато   българският 
народ   е   под   византийско   и   особено   под   османско   владичество 
високите   културни   достижения   от   времето   съответно   на   цар 
Симеон и цар Иван Александър се превръщат в традиционни устои 
на българския народен дух, като запазват и продължават културно 
–   просветните   му   традиции.   Така   нито   Византия   успява   да   го 
превърне   в   “рунни   хети”,   нито   пък   османците   в   “правоверни 
мюсюлмани”.   С   падането   на   България   под   Османска   власт 
многобройните   промени   в   обществото   довели   до   срив   в 
образователната   и   културна   система   на   българите.   Въпреки 
тежките   условия   на   чуждото   владичество   все   пак   народът   ни 
съумял да запази някои културни центрове и да изгради нови, чрез 
които   поддържал   своята   традиция   и   макар   и   минимално   ниво  на 
образование.   В   периода  

XV   –   XVIII  век

  като   истински   културни 

средища   се   обособяват   манастирите,   появяват   се   и   първите 
килийни училища, с особена заслуга за запазването на културно – 
просветните традиции. Към  

1762 г.

  броят на килийните училища е 

112, а 70 години по – късно вече е 236. В килията се учело чрез 
наизустяване   на   основните   богослужебни   текстове.   Нвото,   което 
започнало да прониква в килийното училище през  

XVIII  век

  били 

някои   светски   знания   по   история,   география,   естествознание   и 
елементарна   аритметика.   Най   –   популярните   килийни   училища   в 
българските земи били в София, Самоков и Котел като наред с тях 
прдължавали   традицията   училищата   в   Етрополския,   Троянския   и 
Рилския   манастир.   Независимо   от   промените   килийните   училища 
останали религиозни. В тях децата били давани на 6 – 7 годишна 
възраст,   но   нямало   специализация   на   знанието   според 
възрастовите   особености.   Често   в   килията   били   налагани   и 
физически   наказания.   Въпреки   елементарните   знания,   които 
осигуряват,   килийните   училища   представляват   преход   към 
модерните   изисквания   на   образованието   на   новото   време   и   се 
явяват   като   предпоставка   за   преминаването   към   по   – 

1

background image

широкапросветна мрежа. До освобождението те останали масови. 
Въпреки   че   се   развиват   в   неестествени   условия   българските 
културни  традиции успяват  да се запазят през тежките векове на 
робството.

Именно в тези условия възниква движението за новобългарска 

просвета и култура.  Това представлява стремеж на българите да 
преодолеят средновековните културни порядки и да се ориентират 
към   модерните   измерения   на   културата,   като   ги   съчетаят   с 
народностните   традиции.   Светската   просвета   е   необходима   на 
новите   слоеве   на   българското   общество,   за   стопанските   и 
професионални  нужди   на  новата  българска  буржоазия.  Tърговци, 
занаятчии, предприемачи се нуждаели от умение да четат и пишат 
и   от   елементарни   познания   по   география,   аритметика,   история. 
Килийният   тип   образование   не   може   да   задоволи   нуждите   на 
живота и съвсем естествено се налага необходимостта от светски 
тип   училища.   Стремежът   към   светски   знания   бил   породен   от 
чуждите културни влияния и най – вече от проникващите идеи на 
Просвещението.

Българите,   получили   своето   образование   в   разлиличните 

европейски   центрове   носели   пъстротата,   разнообразието   и 
разноезичието   на   възрожденската   култура   и   при   завръщането   си 
поставили началото на промените в образователната система.

Обособената българска буржоазия на национална основа била 

принудена   да   търси   противодействие   срещу   гръцката   културна 
инвация по това време, изразяваща се в така наречената “мегали 
идея”,   чиято   основна   цел   била   унищожаването   на   културните 
достижения на българския народ. 

В   стремежът   си   към   по   висока   образованост   много   български 

занаятчии   и   търговци   изпращали   децата   си   в   гръцките   светски 
училища.   В   тях   те   получавали   не   само   много   по   –   високо 
образование,   но     и   усвоявали   идеите   на   Просвещението,   на 
рационалното мислене и на национализма в поведението. Често в 
гръцките училища преподавали и българи, но задължително само 
на гръцки език. Най – престижните гръцки училища, в които учили 
много   наши   сънародници   били   тези   в   Одрин,   Търново,   Пловдив, 
Сливен, Битоля и Скопие. Редица гръцки училища били създадени 
в Дунавските княжества, а в тях се образовали много българи от 
тамошните   колонии.   Образованието   в   гръцките   училища   пряко 
съдействало за изграждането на новобългарската интелигенция и 

2

background image

наред с това давало идеи на обществото ни как да изгради своята 
образователна   система.   Гръцките   училища   имали   и   негативно 
влияние   върху   националното   самосъзнание   на   обществото   ни   и 
затова то потърсило пътя към нов тип училища, за да избегне това. 
В   тези   условия   в   началото   на  

XIX  век

  се   ражда   идеята   за 

откриване   на   елино   –   български   училища,   като   се   използват 
знанията   и   уменията   на  подготвените   в   гръцките   училища   млади 
българи,   като   същевременно   тези   млади   хора   трябвало   да   се 
отклонят от гърцизма и да насочат цялата си енаргия в полза на 
българския   род.   Първото   такова   училище   било   открито   през 

1815   г.

  в   Свищов   от   Емануил   Васкидович.   В   него   се   изучавали 

старогръцки,   новогръцки   и   тогавашния   книжовен   новобългарски 
език.   Емануил   Васкидович   бил   възпитаник   на   известния   тогава 
гръцки   лицей   “Свети   Сава”   в   Букурещ,   в   който   се   проповядвали 
идеите   за   светско   образование   подчинено   на   националното 
самосъзнание.   Утвърждавало   се   виждането,   че   образованието 
трябва да се подчинява на разбираемия за учениците език. През 

30

-те

  години   училището   се   ръководи   от   друг   изтъкнат   деец   на 

новобългарската   просвета   –   Христаки   Павлович.   Постепенно 
гръцкият език в тези училища отстъпвал на втори план и там преди 
всичко   се   преподавало   на   български.   Така   тези   училища   се 
преврнали   в   основата,   на   която   ще   стъпи   новобългарската 
просвета   през   Възраждането.   До  

30

-те

  години   на

 

XIX  век

  такива 

институции   се   появили   в   почти   всички   културни   средища   в 
България – през  

1819 г.  

в Котел било открито елино – българско 

училище   от   Райно   Попович,   също   възпитаник   на   лицея   “Свети 
Сава”,   то възпитавало  такива книжовници   като  Петър  Берон  и  А. 
Кепиловски, през  

1820 г.

  в Сливен от Иван Селимински,  

1826 г.

  в 

Карлово и на много други места. Възпитаници на последното били 
такива   изтъкнати   възрожденци   като   Георги   Раковски,   Евлоги 
Георгиев, Гавраил Кръстевич, Ботьо Петков и други.

В   тези   условия   през  

40

-те

  години   на  XIX  век

  се   появява 

просветителската   личност   на   Петър   Берон.   Той   бил   първият 
светски   човек   с   голямо   значение   за   българската   просвета   и 
литература. Роден е в Котел, вероятно през  

1800 г.

, произхождал 

от   семейството   на   заможен   абаджия   –   Хаджи   Беро.   Учил   е   в 
килийното   училилище   при   Софроний   Врачански,   в   гръцкото 
училище в Букурещ, а след това в Хайделберг и Мюнхен и въпреки 
че получава образованието си в гръцко училище той не се гърчеел, 

3

background image

а по примера на гърците се стремял да пише на език, достъпен на 
всички   и   да   запознае   сънародниците   си   с   постиженията   на 
човешкото   знание.   В   такава   светлина   той   вижда   задачите   на 
модерната   просвета.   Тя   трябвало   да   има   енциклопедичен 
характер, без обаче да ограничава достиженията в една насока.

След   като   заминал   за   Брашов   и   станал   учител   в   дома   на 

богатия българин Антон Иванов, в тези условия постепенно Петър 
Берон   създал   своя   “Буквар   с   различни   поучения”   известен   като 
“Рибен буквар”. Букварът бил издаден през 

1824 г.

 с подкрепата на 

Антон Иванов. Петър Берон се установил  в Париж и се отдал на 
научна   дейност   и   търговия.   Една   от   главните   му   цели   била   да 
основе   организация,   която   да   се   грижи   за   въвеждането   на 
българските   училища   –   те   трябвало   да   бъдат   безплатни   и 
достъпни за бедните ученици и да се ръководят от обща система 
за преподаване и общ план. Тези идеи се явяват нови не само за 
българското   общество,   но   и   за   европейската   мисъл,   тъй   като   по 
своята   демократичност   те   надхвърляли   дори   идеите   на 
Просвещението. 

В   историята   на  българската   просвета  Петър   Берон   е  известен 

със   своя   “Рибен   буквар”.   Той   представлява   една   малка 
енциклопедия,   целяща   да  научи   българските   деца     на  основните 
понятия и да ги възпитава. На остарялата килийна методика Берон 
противопоставял   взаимноучителската   система   /система   известна 
под   името   Бел   –   Ланкастър/,   на   чиято   основа   бил   изготвен 
учебникът. Другата използвана система била звуковата. Не бива да 
се забравя, че по това време условия за въвеждането на модерни 
методи нямало. Взаимната методика била въведена в Габрово – 11 
години по – късно от излизането на буквара.

Букварът съдържа осем раздела. Той започва с начертаването 

на буквите, преминава през молитвите, които всяко дете трябва да 
познава,   сентенциите,   басните,   историите,   природни   поучения, 
здравни   съвети   и   завършва   с   четирите   аритметични   действия. 
Вероятно извори са били гръцки, руски и влашки книги. Основа на 
езика   било   източнобългарското   наречие   –   жив   и   говорим   език, 
въпреки някой турцизми и архаизми. Тази книга е учебно пособие, 
съставено   в   духа   на   модерните   образователни   системи   и   е 
изпреварила учебниците на някои напреднали в училищното дело 
страни.

4

background image

Друго   известно   седемтомно   издание   на   Петър   Берон   е 

“Всенаука”,   изследване   в   областта   на   физиката   и   философията. 
Той   бил   една   от   първите   възрожденски   личности   в   България, 
изцяло отдадена на идеята за българска просвета.

Петър Берон бил  убит  от наемен убиец  в Крайова на  

21 март 

1871 г.

Един от продължителите на делото започнато от Петър Берон е 

Васил Априлов. Той е роден в Габрово през 

1789 г.

 Васил Априлов 

е основател на габровското взаимно училище –  

1835 г.

, той дава 

основна   част   от   средствата   и   ангажира   заможните   българи   да 
подпомогнат просветните процеси в България, съществен принос в 
това   отношение   имали   и   други   две   фамилии,   живеещи   също   в 
Одеса – братя Мустакови и Палаузови. Първото българско светско 
училище,   наречено   взаимно   според   метода   на   преподаване 
отварило врати на 

2 януари 1835 г.

 в Габрово, с учител и уредник 

Неофит   Рилски,   който   съставил   специални   взаимноучителни 
таблици   и   издал   първата  новобългарска  граматика,   отпечатана   в 
Сърбия.   След   откриването   на   училището   Априлов   и   Палаузов 
поддържали   връзки   с   училищното   настоятелство,   една   типична 
българска   форма   на   попечителство,   възникнала   в   специфичните 
условия   на   българското   Възраждане   и   изиграла   ключова   роля   в 
новобългарската просвета. Априлов давал средства за помагала и 
поддръжка   на   училището.   Осъзнавайки   необходимостта   от   добре 
подготвени   български   учители,   той   на   свои   разноски   поддържал 
обучението   на   българи   в   Москва   и   по   този   начин   повел   борба 
срещу   гръцкото   влияние.   Априлов   се   явява   горещ   защитник   на 
руската образованост, базирайки се на историческите задължения 
на Русия   към  поробена  България.   Той  вярвал  в   опознаването на 
двата народа, идея поставена от Юри Венелин в произведението 
му “Критически издирвания за българската история”. Руският учен 
прави редица изследвания в  България,  събрани в няколко труда, 
сред които е и “Български песни из сборника на Ю. Ив. Венелина”. 
Освен   схващанията   си   за   културната   ориентация   на   българската 
култура Васил Априлов имал модерно разбиране за потребността 
от   изучаване   на   определени   предмети   –   граматика,   история, 
география, аритметика. 

Друг виден български просветител е Найден Геров. Той е роден 

в Копривщица на 

23 февруари 1823 г.

 Израстнал в семейството на 

хаджи   Геро   Добрев,   виден   просветител.   Учил   в   Копривщица 

5

Това е само предварителен преглед!

Новобългарска просвета и култура през Възраждането

Културата на всеки народ изпълнява двойна функция: от една страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено – политическото развитие, а от друга играе ролята на етноконсолидиращ фактор.

Новобългарска просвета и култура през Възраждането

Предмет: История
Тип: Уроци
Брой страници: 16
Брой думи: 3328
Брой символи: 27910
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм