НОВОБЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА
НОВОБЪЛГАРСКА ПРОСВЕТА И КУЛТУРА
ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
Културата на всеки народ изпълнява двойна функция: от една
страна тя се превръща в индикатор на степента на обществено –
политическото развитие, а от друга играе ролята на
етноконсолидиращ фактор. Така по времето, когато българският
народ е под византийско и особено под османско владичество
високите културни достижения от времето съответно на цар
Симеон и цар Иван Александър се превръщат в традиционни устои
на българския народен дух, като запазват и продължават културно
– просветните му традиции. Така нито Византия успява да го
превърне в “рунни хети”, нито пък османците в “правоверни
мюсюлмани”. С падането на България под Османска власт
многобройните промени в обществото довели до срив в
образователната и културна система на българите. Въпреки
тежките условия на чуждото владичество все пак народът ни
съумял да запази някои културни центрове и да изгради нови, чрез
които поддържал своята традиция и макар и минимално ниво на
образование. В периода
XV – XVIII век
като истински културни
средища се обособяват манастирите, появяват се и първите
килийни училища, с особена заслуга за запазването на културно –
просветните традиции. Към
1762 г.
броят на килийните училища е
112, а 70 години по – късно вече е 236. В килията се учело чрез
наизустяване на основните богослужебни текстове. Нвото, което
започнало да прониква в килийното училище през
XVIII век
били
някои светски знания по история, география, естествознание и
елементарна аритметика. Най – популярните килийни училища в
българските земи били в София, Самоков и Котел като наред с тях
прдължавали традицията училищата в Етрополския, Троянския и
Рилския манастир. Независимо от промените килийните училища
останали религиозни. В тях децата били давани на 6 – 7 годишна
възраст, но нямало специализация на знанието според
възрастовите особености. Често в килията били налагани и
физически наказания. Въпреки елементарните знания, които
осигуряват, килийните училища представляват преход към
модерните изисквания на образованието на новото време и се
явяват като предпоставка за преминаването към по –
1
широкапросветна мрежа. До освобождението те останали масови.
Въпреки че се развиват в неестествени условия българските
културни традиции успяват да се запазят през тежките векове на
робството.
Именно в тези условия възниква движението за новобългарска
просвета и култура. Това представлява стремеж на българите да
преодолеят средновековните културни порядки и да се ориентират
към модерните измерения на културата, като ги съчетаят с
народностните традиции. Светската просвета е необходима на
новите слоеве на българското общество, за стопанските и
професионални нужди на новата българска буржоазия. Tърговци,
занаятчии, предприемачи се нуждаели от умение да четат и пишат
и от елементарни познания по география, аритметика, история.
Килийният тип образование не може да задоволи нуждите на
живота и съвсем естествено се налага необходимостта от светски
тип училища. Стремежът към светски знания бил породен от
чуждите културни влияния и най – вече от проникващите идеи на
Просвещението.
Българите, получили своето образование в разлиличните
европейски центрове носели пъстротата, разнообразието и
разноезичието на възрожденската култура и при завръщането си
поставили началото на промените в образователната система.
Обособената българска буржоазия на национална основа била
принудена да търси противодействие срещу гръцката културна
инвация по това време, изразяваща се в така наречената “мегали
идея”, чиято основна цел била унищожаването на културните
достижения на българския народ.
В стремежът си към по висока образованост много български
занаятчии и търговци изпращали децата си в гръцките светски
училища. В тях те получавали не само много по – високо
образование, но и усвоявали идеите на Просвещението, на
рационалното мислене и на национализма в поведението. Често в
гръцките училища преподавали и българи, но задължително само
на гръцки език. Най – престижните гръцки училища, в които учили
много наши сънародници били тези в Одрин, Търново, Пловдив,
Сливен, Битоля и Скопие. Редица гръцки училища били създадени
в Дунавските княжества, а в тях се образовали много българи от
тамошните колонии. Образованието в гръцките училища пряко
съдействало за изграждането на новобългарската интелигенция и
2
наред с това давало идеи на обществото ни как да изгради своята
образователна система. Гръцките училища имали и негативно
влияние върху националното самосъзнание на обществото ни и
затова то потърсило пътя към нов тип училища, за да избегне това.
В тези условия в началото на
XIX век
се ражда идеята за
откриване на елино – български училища, като се използват
знанията и уменията на подготвените в гръцките училища млади
българи, като същевременно тези млади хора трябвало да се
отклонят от гърцизма и да насочат цялата си енаргия в полза на
българския род. Първото такова училище било открито през
1815 г.
в Свищов от Емануил Васкидович. В него се изучавали
старогръцки, новогръцки и тогавашния книжовен новобългарски
език. Емануил Васкидович бил възпитаник на известния тогава
гръцки лицей “Свети Сава” в Букурещ, в който се проповядвали
идеите за светско образование подчинено на националното
самосъзнание. Утвърждавало се виждането, че образованието
трябва да се подчинява на разбираемия за учениците език. През
30
-те
години училището се ръководи от друг изтъкнат деец на
новобългарската просвета – Христаки Павлович. Постепенно
гръцкият език в тези училища отстъпвал на втори план и там преди
всичко се преподавало на български. Така тези училища се
преврнали в основата, на която ще стъпи новобългарската
просвета през Възраждането. До
30
-те
години на
XIX век
такива
институции се появили в почти всички културни средища в
България – през
1819 г.
в Котел било открито елино – българско
училище от Райно Попович, също възпитаник на лицея “Свети
Сава”, то възпитавало такива книжовници като Петър Берон и А.
Кепиловски, през
1820 г.
в Сливен от Иван Селимински,
1826 г.
в
Карлово и на много други места. Възпитаници на последното били
такива изтъкнати възрожденци като Георги Раковски, Евлоги
Георгиев, Гавраил Кръстевич, Ботьо Петков и други.
В тези условия през
40
-те
години на XIX век
се появява
просветителската личност на Петър Берон. Той бил първият
светски човек с голямо значение за българската просвета и
литература. Роден е в Котел, вероятно през
1800 г.
, произхождал
от семейството на заможен абаджия – Хаджи Беро. Учил е в
килийното училилище при Софроний Врачански, в гръцкото
училище в Букурещ, а след това в Хайделберг и Мюнхен и въпреки
че получава образованието си в гръцко училище той не се гърчеел,
3
а по примера на гърците се стремял да пише на език, достъпен на
всички и да запознае сънародниците си с постиженията на
човешкото знание. В такава светлина той вижда задачите на
модерната просвета. Тя трябвало да има енциклопедичен
характер, без обаче да ограничава достиженията в една насока.
След като заминал за Брашов и станал учител в дома на
богатия българин Антон Иванов, в тези условия постепенно Петър
Берон създал своя “Буквар с различни поучения” известен като
“Рибен буквар”. Букварът бил издаден през
1824 г.
с подкрепата на
Антон Иванов. Петър Берон се установил в Париж и се отдал на
научна дейност и търговия. Една от главните му цели била да
основе организация, която да се грижи за въвеждането на
българските училища – те трябвало да бъдат безплатни и
достъпни за бедните ученици и да се ръководят от обща система
за преподаване и общ план. Тези идеи се явяват нови не само за
българското общество, но и за европейската мисъл, тъй като по
своята демократичност те надхвърляли дори идеите на
Просвещението.
В историята на българската просвета Петър Берон е известен
със своя “Рибен буквар”. Той представлява една малка
енциклопедия, целяща да научи българските деца на основните
понятия и да ги възпитава. На остарялата килийна методика Берон
противопоставял взаимноучителската система /система известна
под името Бел – Ланкастър/, на чиято основа бил изготвен
учебникът. Другата използвана система била звуковата. Не бива да
се забравя, че по това време условия за въвеждането на модерни
методи нямало. Взаимната методика била въведена в Габрово – 11
години по – късно от излизането на буквара.
Букварът съдържа осем раздела. Той започва с начертаването
на буквите, преминава през молитвите, които всяко дете трябва да
познава, сентенциите, басните, историите, природни поучения,
здравни съвети и завършва с четирите аритметични действия.
Вероятно извори са били гръцки, руски и влашки книги. Основа на
езика било източнобългарското наречие – жив и говорим език,
въпреки някой турцизми и архаизми. Тази книга е учебно пособие,
съставено в духа на модерните образователни системи и е
изпреварила учебниците на някои напреднали в училищното дело
страни.
4
Друго известно седемтомно издание на Петър Берон е
“Всенаука”, изследване в областта на физиката и философията.
Той бил една от първите възрожденски личности в България,
изцяло отдадена на идеята за българска просвета.
Петър Берон бил убит от наемен убиец в Крайова на
21 март
1871 г.
Един от продължителите на делото започнато от Петър Берон е
Васил Априлов. Той е роден в Габрово през
1789 г.
Васил Априлов
е основател на габровското взаимно училище –
1835 г.
, той дава
основна част от средствата и ангажира заможните българи да
подпомогнат просветните процеси в България, съществен принос в
това отношение имали и други две фамилии, живеещи също в
Одеса – братя Мустакови и Палаузови. Първото българско светско
училище, наречено взаимно според метода на преподаване
отварило врати на
2 януари 1835 г.
в Габрово, с учител и уредник
Неофит Рилски, който съставил специални взаимноучителни
таблици и издал първата новобългарска граматика, отпечатана в
Сърбия. След откриването на училището Априлов и Палаузов
поддържали връзки с училищното настоятелство, една типична
българска форма на попечителство, възникнала в специфичните
условия на българското Възраждане и изиграла ключова роля в
новобългарската просвета. Априлов давал средства за помагала и
поддръжка на училището. Осъзнавайки необходимостта от добре
подготвени български учители, той на свои разноски поддържал
обучението на българи в Москва и по този начин повел борба
срещу гръцкото влияние. Априлов се явява горещ защитник на
руската образованост, базирайки се на историческите задължения
на Русия към поробена България. Той вярвал в опознаването на
двата народа, идея поставена от Юри Венелин в произведението
му “Критически издирвания за българската история”. Руският учен
прави редица изследвания в България, събрани в няколко труда,
сред които е и “Български песни из сборника на Ю. Ив. Венелина”.
Освен схващанията си за културната ориентация на българската
култура Васил Априлов имал модерно разбиране за потребността
от изучаване на определени предмети – граматика, история,
география, аритметика.
Друг виден български просветител е Найден Геров. Той е роден
в Копривщица на
23 февруари 1823 г.
Израстнал в семейството на
хаджи Геро Добрев, виден просветител. Учил в Копривщица
5