О Б О Б Щ И Т Е Л Е Н А Н А Л И З
Н А Т В О Р Б И Т Е З А Н В О -
6 К Л А С
1 . , , Х А Й Д У Т И ‘ ‘ – Х Р И С Т О Б О Т Е В
БИОГРАФИЯ
ТВОРБА/ ТВОРЧ.
ИСТОРИЯ/
ЖАНР и ЛИТ. РОД
СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ
ГЕРОИ /ПРОТОТИПИ/
МОТИВИ
ХУД.СРЕДСТВА
Калофер
1848 -1876
Учи в Одеса,
учител, издава в. „Будилник,“,
„Знаме“ и „Дума на българските
емигранти“.
Син на даскал Ботьо Петков.
В Румъния е сред хъшовете / БРЦК/
има печатница с Л.Каравелов;
Приятел с Левски.
Четник при Жельо войвода. Сформира
своя чета. Пленява кораба „Радецки“
и влиза в България.
Убит при връх Вола / Камарата/
„ХАЙДУТИ“
„БАЩА И СИН“
Стихтоворе ние
/
поема
Род ЛИРИКА
Жанр- поема, защото запевът
, която съдържа възхвалата
на Чавдар Войвода, са
лирически, а в останалата
част присъства разказ за
съдбата на момчето и
описание на разговора между
Чавдар и майка му.
Песен в песента
Лирическо въведение- възкресява
славата нах вехтите войводи чрез песни
за миналото.
1.Експозиция – въвежда ни в детството
на 12-годишния Чавдар.
2. Завръзка – решението на Чавдар да
напусне вуййчо си, заради присмехите на
хората.
Кулминация- диалога между Чавдар и
майка му по повод решението му
Развръзка предстоящата среща с баща
му – Петтко Страшника.
Чавдар
- разкрит чрез пряка възхвала в
, както и чрез диалога с майка си.
Майката на Чавдар- тя е връзката между
бащата и сина. Възпита ла сина си да не се примирява
с несправедливостта, но не иска той да стане
хайдутин.
Бащата- Петко Страшника
- смел и волен хайдутин,
борещ
се срещу робството.
-Образът на вуйчото
-
изедник
- Образът на Родината е разкрит чрез образа на
песента
„-какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска, нашата
земя хубава!“
Лиричският говорител
Основната тема на творбата е
мотивът за СВОБОДАТА.
Личностната свобода за
Чавдар е незачитането на
чуждата воля и
противопоставяне на
унижението. Народната
свобода се осъзнава като
отхвърляне на чуждото
потисничество (от турците).
Експресивна лексика –
Тропи и фигури
Изобилие от реторични
фигури - въпроси,
възклицания, метафори,
постоянни епитети и
образи,символи,
олицетворения и др.
2 . , , Х У Б А В А С И , М О Я Г О Р О “ – Л Ю Б Е Н
К А Р А В Е Л О В
Любен
Каравел
ов
Копривщица
1834 – 1879
БРЦК, Сърбия,
Русия, Румъния
в. „Свобода“ и
„Независимост
„Хубава
си, моя
горо“-
1875 сп.
„Знание“
Стихотворение
/елегия/
ЛИРИКА
ДИАЛОГИЧНА
ФОРМА – ЛИРИЧ.
ГОВОРИТЕЛ –
ГОРАТА/ПРИРОДАТА
, РОДИНАТА/
Лирическ
и
говорите
л / Аз/
Гората
1. Носталгия
по родното
2. Красотата
на родината
3. За
отдалеченос
тта на
родното
4.
Кръговратът
на живота
- Метафори
- постоянни
епитети
-
инверсия
- повторения
Предмет: | Литература |
Тип: | Презентации |
Брой страници: | 11 |
Брой думи: | 1164 |
Брой символи: | 7430 |