Указатели



Всяка величина в програма на C++ е определена с име, на което при 
изпълнението е съпоставен адрес от ОП. 



Адресът на една величина е адресът на първия байт на полето от ОП, в което се 
съхранява текущата й стойност. 



Величините в C++ имат тип. С него се определя множеството от допустими 
стойности, които величината получава по време на изпълнение на програмата, и 
множество от операции, които могат да се прилагат над тези стойности. 



В C++ има възможност да се използват величини, чиито допустими стойности са 
адреси на полета от ОП



Величина, чието множество от допустими стойности са адреси от ОП, се 

нарича.указател. 



Стойността на всеки указател е адрес на поле от паметта. 



Познаването адреса на една променлива позволява косвен достъп до полето от 
ОП, в което се съхранява текущата й стойност



Всяка величина или функция в C++ е достъпна 

директно 

чрез името си или 

индиректно 

чрез своя адрес. 



Например чрез името си целочислената променливата 

а

 може да получава 

стойност. Нейната стойност също е пряко достъпна чрез името 

а

.



Пример 

int 

а; а=10; cout<<"а= " <<а<<  endl ;



Ако 

рА

 е указател, чиято стойност е адресът на целочислената променлива 

а

, 

казва се, че 

рА

 е 

указател, който сочи към а

, или само, че 

рА

 е 

указател към а

. 



В случая променливата 

рА

 е указател, а променливата 

а

 - 

указана промснлива.



Указателят има 

базов тип 

и това е типът на величината, към която той сочи. Със 

средствата на C++ това се записва по следния начин: 

int а;//Деклариране на 

целочислена променлива  с име  а

int *рА =&а; //

Деклариране на ykaзaтeл към променливата а



int *pB,*рС; //

ДОбщият вид на декларацията на указател е следният:



 BaseType   *PointerName 

където: BaseType - тип данни в C++ (базов тип на указателя), PointerName - име на 
указател (идентификатор) 



Две от операциите с указатели са особено важни. Това са операциите адрес на 
и косвен достъп до.



Операцията адрес на е едноаргументна и се означава със знака &. Чрез нея се 
получава адресът на операнда (величината), към който е приложена. 



Например чрез оператора рА= &а; на указателя рА се присвоява адресът на 
променливата а. 



Операцията косвен достъп до е също едноаргументна операция и се означава 
със знака *. 



Приложена към указател, чрез нея се получава косвен (непряк) достъп до 
полето от ОП, към което сочи указателят.