1

ДОЛИНА НА ЧАНОВЕТЕ   

Районът на Широка лъка спада към високопланинската област на 

България и обхваща най-високата част на Родопите – Переликския масив, който 
образува главното морфохидрографско било на планината, делящо басейна на 
река Арда от долината на Чепеларската река и Въча. Неговата върхова част има 
особена форма. Тя завършва с дъга. Върху най-високата част една издатина сочи 
връх Голям Перелик (2191 м). челото на билото е обрасло с трева, черни и 
червени боровинки, гъст хвойнов храсталак и тук-там дребни смърчове. 
Подстъпът към върховете е лесен, защото склоновете плавно се издигат нагоре 
до най-високото ниво. Хубава смърчова гора, която се врязва като клин в 
дълбоките дерета, защитени от ветровете, достига почти до самото било. 
Поляните са изпъстрени с чудесни горски съцветия и са застлани с мекия и 
нежен килим на картъла.

   Переликският масив е изграден от вулкански скали, предимно 

риолити. Той е част от мощната смолянска лавна покривка, разкъсала 
палеозойската мантия на Родопите през терциера и разстлала се на 
повърхността. Сетнешното издигане на Родопите оформило сравнително 
високия масив. Билото му представлява част от широко развитата в Родопите 
денудационна заравненост, разположена на 1800-2100 м н.в. Тук се издигат 
първенецът на Родопите Голям Перелик (2191 м) и Малък Перелик (2147 м), а на 
запад от тях – Широколъшки снежник (2188 м). още по̀ на запад е Чаевата чука, 
на която расте ендемитът сидерикус скардика. Това растение образува цели 
букети с красиви жълти цветове и се използва от местното население освен за 
чай, поради приятния му аромат, но и за лекуване на някои сърдечни 
заболявания.

Изкачим ли се на Перелик, пред нас се открива великолепна гледка. 

Накъдето и да обърнем поглед – все планини и върхове, които понякога като че 
ли плуват в млечнобяла мъгла. В далечината на юг се очертават куполите на 
връх Атон (2033 м) в полуостров Света гора, връх Инсарион на остров Тасос, 
Купена над град Драма, планините Кушиница, Боздаг и Чалдаг, която закрива 
Кавалския залив. При ведро утро, издебнали момента, когато лъчите на 
изгряващото слънце галят беломорските води, можем да видим и техните 
отблясъци. На запад се очертават планините Славянка с Гоцев връх (2212 м), 
Пирин с Вихрен (2915 м) и Западни Родопи със зеленеещите се борови гори, с 
Велийца и Виденица. На северозапад се вижда Рила с връх Мусала (2925 м), а на 
север хоризонтът се очертава от билото на Стара планина. Вижда се  част от 
Тракийската низина. На преден план изпъква родопският рид Чернатица с връх 
Голям Персенк (2091м), на изток са Преспанският дял, Кайнадина и част от 
поречието на Арда.

От Переликския масив се стичат много пенливи потоци, които на редица 

места образуват малки водопадчета и придават особена романтика на околния 
пейзаж, който завладява със спокойствието и горската тишина.

Средната надморска височина на Широка лъка е 1059 м. селото отстои на 

24 км северозападно от Чепеларе и на 11 км югозападно от високопланинския 
курорт Пампорово. Най-близката железопътна гара е Въча, отстояща на 84 км. 
Средната надморска височина на района е 1500 метра.