Шуменски  университет

„

Епископ Константин Преславски

”

       Факултет по Природни Науки 

РЕФЕРАТ

по

 Зоология на гръбначни 

животни

ТЕМА: Екологични особености на Клас Птици 
Aves

                                    Изготвил:

                           Бедиха Галиб Реджеб 

               Специалност: География и биология

                       I курс, редовно обучение

                                   Фак.№ 923

Съдържание:

I.Характеристика на средата на живот.

II.Географско распространение.

III.Особености в устройството, които преопределят 
разпространението и поведeнието.

IV.Oсобености в поведението.

V.Екологични групи.

VI.Особености в размножаването.

VII.Популационна организация и динамика на 
числеността.

VIII.Биологичен цикъл.

IX.Положение в биоценозите.

I.Характеристика на средата на живот.

      Птиците притежават редица белези, които им дават по­големи 
предимства   за   живот   на   сушата,   отколкото   на   влечугите.   Така 
например   тялото   им   е   покрито   с   пера,   които   го   изолират   от 
атмосферните условия, предните крайници са се развили в крила, 
които позволяват на птиците активно да летят и да се разселват, 
телесната   им   темперетура   е   постоянна   –   не   зависи   от   тази   на 
околната   среда   както   при   влечугите,   снесените   яйца   се   мътят, 
което   осигурява   по­голяма   излюпваемост   на   малките   и   прочие. 
Първите  птици  са се появили  преди  около  150  милиона  години. 
техните   изходни   форми   са   били   древни   влечуги.   Първоптица 
(археоптерикс)
Птиците   са   едни   от   най­разпространените   животни   на 
планетата.Те крият толкова тайни в себе си и в своето поведение.

II.Географско разпространение.

               Голяма част от птиците се характеризират с периодични 
миграции   от   местата     за   размножаване   към   зимовищата,   други 
скитат след гнездовия период в твърде обширни по площ райони, 
трети   извършват   вертикални     сезонни   придвижвания.Въпреки 
това и при птиците всяка таксономична единица се характеризира 
с обособена област на разпространение – ареал.При постоянните 
видове   и   подвидове   гнездовият   ареал   и   областта   на   зимуване 
съвпадат, докато при мигриращите те са разположени в различни 
континенти и дори в различни зоогеографски области.

                  Познати   са   следните   видове   ареали:   космополитни, 
циркумконтинентални,   циркумполярни,   ендемични,   викариращи, 
разкъсани. Арелите на различните таксони птици обхващат една 

или   повече   зоогеографски   области.   Най­много   видове   са 
установени в неотропичната зона (2500 ), следвана от етиопската 
област ( 1700 ), палеарктичната ( 1100 ), ориенталската ( 1000 ) и 
неарктичната   област   (900).   Относителното     богатство   на 
орнитофауната в България се дължи както на благоприятните и 
разнообразните физикогеофрафски и климатични особености на 
нейната територия, така и на средищното местоположение, което 
тя заема на Балканския полуостров и Западна Палеарктика. 

III.Особености   в   устойството,   които   предопределят 
разпространението и поведението.

                Външни   белези.

Богатият   на   видове   клас   птици   се 

характеризира   със   сравнително   еднообразие   в   устройството, 
което   произтича   от   летенето.Тялото   е   компактно,   яйцевидно, 
шията   е   дълга   и   подвижна,   главата   е   малка.   Върху   нея   се 
разполагат   големи   очи   с   подвижни   клепачи   и   мигателна   ципа, 
сгъната във вътрешния ъгъл на окото. Челюстите са издължени в 
човка.   Дорзално   в   основата   се   намира   восковицата,   над   нея 
ноздрите. Предните крайници ца превърната в криле, а задните се 
приспособени    за ходене по земята   и задържане върху клони. 
Долната част на краката са покрити с рогови люспи, анологично на 
тези   на   влечугите.   Последните   фаланги   на   краката   имат   нокти. 
Първият пръст е насочен назад, а  останалите три напред. Цялото 
тяло без човката    и долната  част на краката е покрито  с пера. 
Перата  на  крилата  се  припокриват   керемидообразно  и   така    се 
образува една здрава непрекъсната повърхност. При повдигане на 
крилото, перата леко се извиват в основата си и могат при полет да 
образуват   малки   цепнатини,   през   които   да   преминава   въздух. 
Върху   опашката   има   кормилни   пера   ,   които   до   голяма   степен 
определят силуета на тялото.

         Кожа и кожни образувания. 

Кожата е суха и тънка, лишена 

от   жлези   ипигментни   клетки.   Роговият   и   малпигиевият   слой   са 
тънки.   Корените   на   перата   потъват   в   малпигиевият   слой. 

Кориумът е около 5 пъти по­ дебел от епидермиса. Типични кожни 
образуваниа на кожата са перата. Те са няколко вида – пухови, 
нишковидни, контурни. Контурните пера се състоят от дръжки, с 
долен и горен отвор . Тя продължава в стъбло. От него  наляво и 
дясно   излизат   тънки   рогови   пластинки,   върху   които   се 
разположени  два реда по­ малки пластинки. Те се съединяват по­
между   си   с   кукички.   Така   се   образува   плоска   повърхност   – 
ветрило.По този начин са изградени контурните пера, покриващи 
цялото   тяло   и   маховитв   пера,   които   са   по   крилата   и   опашката. 
Между  тях,  до  самата   кожа  се  разполагат  нишковидните,  които 
имат   малка   ,   тънка     дръжка,  без   рогови   пластинки  и   пуховите, 
които   имат   къса   дръжка,   от   нея   излизат   рогови   пластинки   без 
кукички.   Последните   два   вида   осигуряват   топлоизолация   и 
олекотяване   на   птиците.   Цветът   на   птиците   се   дължи   на 
натрупването на пигментни клетки в  перото по време на неговото 
ембрионално развитие , също така и на микроскопичната структура 
на перата . Основните пигменти са меланини и липохроми. Черният, 
сив   и   кафяв   цвят   се   определят   от   меланините,   а   червеният, 
жълтият и зеленият от липохромите. 

Скелетна   система.  

Характерна   особеност   на   скелета   на 

птиците е неговата лекота и здравина. Костите са пневматични – 
имат празнини , запълнени с въздух. Скелетът представлява от 8 
до 18% от масата на тялото.

Череп.   Мозъков   череп.  

В   сравнение   с   по­нисшите   класове 

гръбначни   животни,   обемът   на   мозъчнта   кутия   е   увеличен 
значително. Мозъкът не е разположен между орбитите на очите. 
Такъв   тип   череп   е   от   тропибазален   тип.   В   тилната   област   са 
развити   4­те   тилни   кости,   но   са   слети.   Основната   тилна   кост   е 
разположена вентрално, двете странични тилни кости  странично, 
а отгоре горната тилна кост. Те затварят големия тилен отвор . 

В основата на черепа , пред основната тилна кост се разполага 
основната клиновидна кост, пред нея е предклиновидната кост , 
която   преминава   в   клиновиден   израстък.   Страничните   стени   на 

черепа са съставени от очните  орбити  и долната скулова  дъга, 
слъзната   кост   и   околоушните   кости.   Характерна   е   междуочна 
преграда , която се образува от сливането на малките клиновидни 
кости   и   мезетмоида   .Страничните   обонятелни   кости   са   слабо 
развити   и   имат   шуплеста   структура.   Покривните   кости   са 
представени от     теменните, които  са разположени над горната 
тилна кост.

Лицев череп.

Горната челюст е образувана от предночелюстна 

кост, която е изтеглена в горна човка, челюстна кост, скулова кост, 
квадратоюгале   и   квадратум.   Квадратоюгале   се   съединява   с 
квадратума , той от своя страна – с долната челюст, с люспестата 
кост и предушните кости. Така се образува долната югална дъга. 
Птеригоидите,   палатинумите   и   страничните   разраствания     на 
горната   челюст   се   сливат   в   твърдо   небце   .   Небните   кости   се 
свързват подвижно с чифтните малки криловидни кости, които от 
своя страна са ставно свързани с квадратумите от двете страни. 
Тези подвижни връзки имат голямо значение за кинетизма който 
се среща при някои птици.Долната челюст е образувана от зъбна 
кост   ,   съчленителната   и   ъгловата.   Хиоидната   и   хрилни     дъги 
участват в образуването на подезичния апарат и гръкляна.

Гръбначен стълб. 

Характеризира се с това ,че шийният отдел 

е   дълъг   и   подвижен,   опашният   е   редуциран,   а   останалите   се 
сливат. Шийният отдел има различен брой прешлени в зависимост 
от дължината на шията. Атласът и епистрофеят имат устройство, 
подобна   на   тези   при   влечугите.   Телата   на   останалите   са 
издължени   ,   със   седловидна   форма   .   Отпред   и   отзад   имат 
съчленителни   повърхности   ,   облечени   с   хрущялни   мениски   за 
увеличаване на подвижността. В резултат на това шията е здрава и 
много подвижна. Всеки прешлен има по 2 странични израстъка , за 
които се залавят закърнели ребра. Гръдният отдел се състои от 5 
прешлена. Първите четири срастват по­между си ,а последният с 
кръстната   област.   Кръстецът   се   образува   от   сливането   на 
последния   гръден   ,   поясните   ,кръстните   и   първите   опашни