Шуменски университет
„
Епископ Константин Преславски
”
Факултет по Природни Науки
РЕФЕРАТ
по
Зоология на гръбначни
животни
ТЕМА: Екологични особености на Клас Птици
Aves
Изготвил:
Бедиха Галиб Реджеб
Специалност: География и биология
I курс, редовно обучение
Фак.№ 923
Съдържание:
I.Характеристика на средата на живот.
II.Географско распространение.
III.Особености в устройството, които преопределят
разпространението и поведeнието.
IV.Oсобености в поведението.
V.Екологични групи.
VI.Особености в размножаването.
VII.Популационна организация и динамика на
числеността.
VIII.Биологичен цикъл.
IX.Положение в биоценозите.
I.Характеристика на средата на живот.
Птиците притежават редица белези, които им дават поголеми
предимства за живот на сушата, отколкото на влечугите. Така
например тялото им е покрито с пера, които го изолират от
атмосферните условия, предните крайници са се развили в крила,
които позволяват на птиците активно да летят и да се разселват,
телесната им темперетура е постоянна – не зависи от тази на
околната среда както при влечугите, снесените яйца се мътят,
което осигурява поголяма излюпваемост на малките и прочие.
Първите птици са се появили преди около 150 милиона години.
техните изходни форми са били древни влечуги. Първоптица
(археоптерикс)
Птиците са едни от найразпространените животни на
планетата.Те крият толкова тайни в себе си и в своето поведение.
II.Географско разпространение.
Голяма част от птиците се характеризират с периодични
миграции от местата за размножаване към зимовищата, други
скитат след гнездовия период в твърде обширни по площ райони,
трети извършват вертикални сезонни придвижвания.Въпреки
това и при птиците всяка таксономична единица се характеризира
с обособена област на разпространение – ареал.При постоянните
видове и подвидове гнездовият ареал и областта на зимуване
съвпадат, докато при мигриращите те са разположени в различни
континенти и дори в различни зоогеографски области.
Познати са следните видове ареали: космополитни,
циркумконтинентални, циркумполярни, ендемични, викариращи,
разкъсани. Арелите на различните таксони птици обхващат една
или повече зоогеографски области. Наймного видове са
установени в неотропичната зона (2500 ), следвана от етиопската
област ( 1700 ), палеарктичната ( 1100 ), ориенталската ( 1000 ) и
неарктичната област (900). Относителното богатство на
орнитофауната в България се дължи както на благоприятните и
разнообразните физикогеофрафски и климатични особености на
нейната територия, така и на средищното местоположение, което
тя заема на Балканския полуостров и Западна Палеарктика.
III.Особености в устойството, които предопределят
разпространението и поведението.
Външни белези.
Богатият на видове клас птици се
характеризира със сравнително еднообразие в устройството,
което произтича от летенето.Тялото е компактно, яйцевидно,
шията е дълга и подвижна, главата е малка. Върху нея се
разполагат големи очи с подвижни клепачи и мигателна ципа,
сгъната във вътрешния ъгъл на окото. Челюстите са издължени в
човка. Дорзално в основата се намира восковицата, над нея
ноздрите. Предните крайници ца превърната в криле, а задните се
приспособени за ходене по земята и задържане върху клони.
Долната част на краката са покрити с рогови люспи, анологично на
тези на влечугите. Последните фаланги на краката имат нокти.
Първият пръст е насочен назад, а останалите три напред. Цялото
тяло без човката и долната част на краката е покрито с пера.
Перата на крилата се припокриват керемидообразно и така се
образува една здрава непрекъсната повърхност. При повдигане на
крилото, перата леко се извиват в основата си и могат при полет да
образуват малки цепнатини, през които да преминава въздух.
Върху опашката има кормилни пера , които до голяма степен
определят силуета на тялото.
Кожа и кожни образувания.
Кожата е суха и тънка, лишена
от жлези ипигментни клетки. Роговият и малпигиевият слой са
тънки. Корените на перата потъват в малпигиевият слой.
Кориумът е около 5 пъти по дебел от епидермиса. Типични кожни
образуваниа на кожата са перата. Те са няколко вида – пухови,
нишковидни, контурни. Контурните пера се състоят от дръжки, с
долен и горен отвор . Тя продължава в стъбло. От него наляво и
дясно излизат тънки рогови пластинки, върху които се
разположени два реда по малки пластинки. Те се съединяват по
между си с кукички. Така се образува плоска повърхност –
ветрило.По този начин са изградени контурните пера, покриващи
цялото тяло и маховитв пера, които са по крилата и опашката.
Между тях, до самата кожа се разполагат нишковидните, които
имат малка , тънка дръжка, без рогови пластинки и пуховите,
които имат къса дръжка, от нея излизат рогови пластинки без
кукички. Последните два вида осигуряват топлоизолация и
олекотяване на птиците. Цветът на птиците се дължи на
натрупването на пигментни клетки в перото по време на неговото
ембрионално развитие , също така и на микроскопичната структура
на перата . Основните пигменти са меланини и липохроми. Черният,
сив и кафяв цвят се определят от меланините, а червеният,
жълтият и зеленият от липохромите.
Скелетна система.
Характерна особеност на скелета на
птиците е неговата лекота и здравина. Костите са пневматични –
имат празнини , запълнени с въздух. Скелетът представлява от 8
до 18% от масата на тялото.
Череп. Мозъков череп.
В сравнение с понисшите класове
гръбначни животни, обемът на мозъчнта кутия е увеличен
значително. Мозъкът не е разположен между орбитите на очите.
Такъв тип череп е от тропибазален тип. В тилната област са
развити 4те тилни кости, но са слети. Основната тилна кост е
разположена вентрално, двете странични тилни кости странично,
а отгоре горната тилна кост. Те затварят големия тилен отвор .
В основата на черепа , пред основната тилна кост се разполага
основната клиновидна кост, пред нея е предклиновидната кост ,
която преминава в клиновиден израстък. Страничните стени на
черепа са съставени от очните орбити и долната скулова дъга,
слъзната кост и околоушните кости. Характерна е междуочна
преграда , която се образува от сливането на малките клиновидни
кости и мезетмоида .Страничните обонятелни кости са слабо
развити и имат шуплеста структура. Покривните кости са
представени от теменните, които са разположени над горната
тилна кост.
Лицев череп.
Горната челюст е образувана от предночелюстна
кост, която е изтеглена в горна човка, челюстна кост, скулова кост,
квадратоюгале и квадратум. Квадратоюгале се съединява с
квадратума , той от своя страна – с долната челюст, с люспестата
кост и предушните кости. Така се образува долната югална дъга.
Птеригоидите, палатинумите и страничните разраствания на
горната челюст се сливат в твърдо небце . Небните кости се
свързват подвижно с чифтните малки криловидни кости, които от
своя страна са ставно свързани с квадратумите от двете страни.
Тези подвижни връзки имат голямо значение за кинетизма който
се среща при някои птици.Долната челюст е образувана от зъбна
кост , съчленителната и ъгловата. Хиоидната и хрилни дъги
участват в образуването на подезичния апарат и гръкляна.
Гръбначен стълб.
Характеризира се с това ,че шийният отдел
е дълъг и подвижен, опашният е редуциран, а останалите се
сливат. Шийният отдел има различен брой прешлени в зависимост
от дължината на шията. Атласът и епистрофеят имат устройство,
подобна на тези при влечугите. Телата на останалите са
издължени , със седловидна форма . Отпред и отзад имат
съчленителни повърхности , облечени с хрущялни мениски за
увеличаване на подвижността. В резултат на това шията е здрава и
много подвижна. Всеки прешлен има по 2 странични израстъка , за
които се залавят закърнели ребра. Гръдният отдел се състои от 5
прешлена. Първите четири срастват помежду си ,а последният с
кръстната област. Кръстецът се образува от сливането на
последния гръден , поясните ,кръстните и първите опашни
Предмет: | Компютърни системи и технологии, Информатика, ИТ |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 19 |
Брой думи: | 7040 |
Брой символи: | 40664 |