СВЕТОВНОТО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

Основни насоки в стопанското развитие на света между двете войни

Първата Световна война донася  на човечеството невиждани досега разрушения – 
стопанска разруха, човешки жертви.. . В Европа се появяват и възстановяват 
държавността си редица държави – Австрия, Унгария, Чехословакия, Полша, Сръбско – 
хърватско – словенското кралство (Югославия). Най – губеща е Германия за сметка на 
значително увеличаване на богатството на САЩ и Япония.

 В края на войната в банките на САЩ се намират около половината от световните златни 
и валутни резерви.

  Основните моменти в икономическото развитие през разглеждания период са три:

1/ По­нататъшно динамично развитие на науката и техниката.

2/ Големи колебания в световната конюнктура.

3/Съществени промени в паричното обращение и социалната политика.

  По отношение на техническия прогрес най­съществени са промените в развитието на 
транспорта. В практиката все повече се използват електрическият и дизеловият 
локомотиви. В по­големите европейски градове се използва метрополитена (метро, 
Лондон – 1901 г.). За граждански цели вече се използва въздушният трaнспорт. 
Дизеловите корабни двигатели спомагат за намаленото значение на парахода. В 
областта на индустриятасе усъвършенстват електродобивът и електродвигателите. 
Появяват се някои синтетични продукти – синтетичен каучук и др. За първи път се 
появяват антибиотици, изкуствени торове и др.

  Всички индустриализирани държави са засегнати от следните етапи на стопански 
цикъл (с изключение на САЩ и Англия, при които следвоенната криза настъпва след 
кратко стопанско оживление):    Световната криза –до края на 1922 г., Оживление и 
подем – началото на 1923 – края на 1929г., Велика депресия – ноември 1929 – края на 
1933г., Бавно и кратко оживление и подем – средата на 1937 г., Нова криза – частична, 
не  е световна, засяга само някои отрасли и държави.

 Съществени са промените в паричното обращение. В почти всички държави в 
навечерието или по време на войната (за България – през 1912г.) се преустановява 
златният еталон, свободният обмен на злато срещу банкноти. Причината е желанието на 
държавите да запазят златните си резерви поради очакваната инфлация.

  В преиода 1913 – 1923 се наблюсава значително вариране на инфлацията при 
отделните страни. В САЩ и Англия тя е 50­60%, в Италия цените скачат 4 пъти, в 
Португалия – 14 пъти, в България – 24 пъти, а в Германия – десетки милиони пъти.