Кристиана Билянова 10 г клас,№9

Майце си-елегия за ранно помрачената младост

(интерпретативно съчинение)

I.

  Увод

 - Макар стихотворението „Майце си” да е първото от двадесетте, написани от 

Христо Ботев, то не само че не остава по назад,а и е едно от най-добрите му.Там той изказва 
своите най-интимни чувства,търси подкрепа и разбиране от своята майка.Скръбта на 
лирика,обусловена от липсата на истинско общуване,в по-късните текстове на твореца се 
превръща в неприязън,в отричане на ценноста.

II.

   Теза

 - Елегичният тон на творбата идва от съзнанието на лирическия герой за 

разбита младост.Аз-ът се отдалечава от родното, от семейството си и това чувство е 
проникнало дълбоко във вътрешния мир и бавно руши съкровенните му територии.Той усеща 
живота си като тлеене между мъртви стойности.Героят е сам и трагично неразбран.Така 
младостта му „съхне и вехне”, уязвена от лични несгоди и от мисълта за тежкото положение на 
народа.

III.

   Аргументативна част

 - Стихотворението „Майце си” е адресирано до майката на 

лирическия герой , което доказва, че тя е най – святото нещо в живота на поета.Употребената 
устаряла падежна форма,в заглавието, на Майка си,поетът заявява именно това-сакралноста на 
най-скъпия си човек.

Само на нея той може да изкаже вълнуващите го чувства, когато се 

намира тъй далеч от родината.Говорителят е самотен сред другите,никой не го разбира 
(„Приятел нямам...”).Всичко около него е пълно със злоба и страх,той не може да намери 
щастието,няма близки,приятели.Лирическият говорител желае единствено да бъде със своите 
„Баща и сестри и братя мили” да ги прегърне заедно със своята майка и чак тогава душата му 
може да бъде спокойна,а младостта му-възвърната.

Любовта към майката е неразделно свързана не само с любовта към дома, а и към 

родното.

В това се изразява и дълбоката връзка на твореца с отечеството и народа.Той отчаяно 

жадува да се завърне в своя дом,при семейството си,където ще се чувства защитен и обичан.

Анафоричното повторение „ти ли си”  веднага ни насочва към диалогичния характер 

на творбата.Настойчивото посочване на въображаемия получател на посланието в текста 
подчертава „нагласата за разговор” на Ботевия лирически герой.Неговите думе не са 
достатъчни.Те търсят другия,именно той оправдава,изисква,произвежда личностната изява на 
Аз-а. Словосъчетанието „жално пела” въвежда мотива за пеенето и песента-често срещан в 
Ботевата поезия.Песента е универсална форма на общуването.Тя е посредник между личното 
и всеобщото.Пеенето и песента в Ботевите стихотворения са същтностни знаци на човека.

 - 

Мотивът за майчината клетва също е заимстван от фолклора и изразява отношението на героя 
към традиционното схващане за синовна вина при нарушаване на родовата хармония.Според 
народната митология прокълнатият от майка си е съпътстван до смъртта си от нещастия и 
мъки.Но поетът не позволя да остови лошо впечатление за своята майка.Слушателят 
разбира,че тя му е помагала и преди,в много беди и несполуки.В съзнанието на лирическият 
герой образът на майката оживява и той дочува тъжния зов на сърцето й.Песента е 
жална,майчината любов е скръбна.

Четирикратно повтореното обръщение „мале” заето от народно-песенния фолклор 

придава задушевност на изповедта.Той показва уважение към своята майка,макар да се чуди 

1.