Глобализация 

                                      и геокултура

Десетилетието след края на Студената война е един от най-интересните периоди в развитието на 
международните отношения. За първи път в историята на модерната епоха една система от 
международни отношения - системата на двуполюсното противопоставяне и съперничество - бе 
преодоляна, без да бъде веднага заменена от алтернативно и ясно определено като принципи и 
структури международно статукво.
Когато системата на Европейския концерт изгоря в пламъците на Първата световна война, тя бе 
заменена непосредствено след войната с новата система на Версайските договори. Ялта създаде ясните 
очертания на света след Втората световна война, за да замени унищожената от нацизма система на 
Версай. Студената война приключи на 9 ноември 1989 г. в Берлин и на 21 август 1991 г. в Москва, но 
вече цяло десетилетие след тези знаменателни събития ние четем и говорим за един нов световен 
порядък, без да имаме ясна представа какво означава този порядък и дали е порядък изобщо.

Дилемите на всекидневието

Нека започнем с дилемите на всекидневието, преди да се спрем на идейните алтернативи, опитващи се 
да определят същността на този нов свят. Всички знаем, че живеем в глобален свят, заменил света на 
идеологическите деления, но все още не ни е по-леко да пътуваме свободно, отколкото преди 10 или 
15 години. Бетонната стена на комунистическия лагерен примитивизъм бе заменена с бюрократичната 
стена на Шенген и разделението между богатия и сигурен Запад срещу бедността и нестабилността на 
все по-многоликия Трети свят. Основните принципи, в името на които преодоляхме потисничеството 
на стария режим - свободата и човешките права - днес представляват най-оспорваните практически 
начала на трудния ни живот. Вместо да обитаваме свят на гарантирани права, ние живеем в едно 
неспокойно море от етнически конфликти, унижаващи най-основните начала на човешкото 
достойнство. Вместо да оползотворим свободата като шанс на почтеността и трудолюбието, ние често 
я жертваме в полза на корупцията и произвола.
Но нека не бъдем само черногледи. Новият свят, в който се озовахме след рухването на Стената, все 
повече ни предизвиква с необозримите възможности на неподозирана технологична свобода, с 
необятните комуникации на Интернет, с алтернативната житейска мъдрост на далечни народи и 
цивилизации, която все по-достъпно ни се предлага на един многообразен книжен и филмов пазар.

В какъв свят се озовахме?

Каквото и да кажем - ще бъде недостатъчно и едностранчиво описание на основното 
предизвикателство пред нас - многообразието на житейски алтернативи.
И ако всекидневието ни задава повече въпроси, отколкото ни дава отговори, то аналитичните 
интерпретации на това, което наричаме нов световен порядък, решително допринасят многообразието 
от практически дилеми да се превърне в лавина от алтернативни идеи и парадигми за бъдещето.
Дебатът започнаха политиците, а не академиците. Михаил Горбачов призова за "ново мислене" в един 
свят, който трябваше да съхрани съветската империя, но в нов и привлекателен за цяла Европа образ. 
Утопията на Горбачов бе контрирана от по-прагматичната визия на Джордж Буш за "нов световен 
ред", чиито универсалистични принципи в решителна степен легитимираха както масовите 
граждански движения за свобода на бившите комунистически страни в Европа, така и операция 
"Пустинна буря" срещу агресора Саддам Хюсеин.

Интелектуалният дебат

Франсис Фукуяма предрече един нов свят, в който либералната демокрация ще триумфира като 
глобална реалност, слагайки решителен край на историята на идеите. Малцина му повярваха, а 
интелектуалният дебат за бъдещата система на глобалния свят навлезе в своята най-динамична фаза. 
Ако Фукуяма представляваше авангарда на неолибералната мисъл, концептуализираща новите 
световни реалности, "тежката артилерия" на алтернативния неореализъм не закъсня да отговори на 
предизвикателството. Хенри Кисинджър настойчиво предупреди, че каквито и технологични и идейни 
промени да преживява глобализиращия се свят, той ще остане свят на концентрирани силови 
потенциали и рационални интереси, които стоят зад тях. Новият баланс на интересите ще бъде старото 
правило, което в крайна сметка ще управлява света на бъдещето, колкото и уникало нов да е той. За 
Збигнев Бжежински рационалното прогнозиране на новосъздаващия се свят се вписва в обективната 
геополитическа логика на глобално развитие. Централна Азия е този нов фокус на пресичане на