Въпрос 4: Електорална и бихевиористична политическа география

Бихевиористичното (поведенческото) направление

 в географията се развива 

през 60-те и 70-те години в САЩ и страните от Западна Европа.  

Негова основна 

задача е 

стремежът да се установи зависимост между психологичните особености 

на   отделните   личности   и   ориентацията   на   тяхното   политическо   поведение. 

Според  

Muir,  Paddison 

(1981)   важно   е   да   се   установи   начинът,   по   който   хората 

получават политическата информация, какви вестници и списания имат възможност да 
четат,   с   главна   цел   да   се   определи   географската   сфера   на   контактите   на   човека, 
резултатът от политическото му поведение и най-вече да се определят потоците на 
политическото влияние в пространството.

Най-добре същността на поведенческата политическа география е изразена от 

Cox  и  Golledge

(1969),   според   които   поведенческата   география   се   занимава   с 

построяването на географска теория въз основа на закономерности за поведението на 
хората, акцентирайки върху социалния и политическия механизъм, които въздействат 
върху пространствената структура. 

Интерес   предизвиква   и   работата   на   американския   географ  

Henrikson 

(1979), 

който   изгражда   географска   концепция   за   политическото   поведение.   Той   опитва   да 
приложи   психологически   концепции   за   възприемане   на   пространството.   Разглежда 
несъвпадението   между   обективно   съществуващите   териториални   различия   и 
субективната   представа  за   тях,  зависещо   от  индивидуалния   жизнен  опит,  нивото   и 
характера на образованието. 

Повишен интерес към изследванията в областта на  

електоралната география 

се наблюдава  

в края на 70-те и началото на 80-те години.

  Някои автори (сред тях 

Muir, Prescot

) ограничават нейната сфера на изследване до обяснение на географските 

различия във влиянието на партиите и така я откъсват от политическата география и 
другите обществени науки. 

Предмет на изследване от електоралната география са различните видове 

избори – както за органи на местно самоуправление, така и за общодържавни. 

Според 

Бъчваров

(1992)

електоралната география е: „констатация на териториалното 

разпределение   на   резултатите   от   избори   за   представителството   на   различните 
политически сили в законодателството и управлението.” Териториалната структура на 
изборните   резултати   се   определя   от   множество   фактори   с   различно   значение   в 
отделните страни, региони, селища, дори квартали. 

Предмет на изследване от електоралната география е възрастовият състав 

на избирателите, професионалната и социалната им структура, образователната 
им структура (тя е много важна). Цялата тази информация е от особено значение 
за политическите сили, борещи се за изборна победа.

Електоралната   география   представя  

статистическа   и   картографска 

информация   за   броя   и   териториалното   разпределение   на   населението   по 
етнически   и   религиозен   признак.

  Интерес   за   партиите   представлява  

социално-

икономическата   характеристика   на   избирателните   райони.

  Тя   позволява   да   се 

определи накъде ще се насочат избирателите в конкретния район – към аграрните, към 
етническите партии, към партиите с членове, заети в промишлеността, към елитарните 
партии.

Според  Glassner

  (1993)  

задача на електоралната география е да разкрива 

връзките между особеностите на географската среда и   резултатите от изборите. 

Колосов   (1988)   пък   приема,   че   основна   задача   на   електоралната   география   е   да 
разкрива закономерностите в различните исторически периоди в страните с различни 
избирателни   системи.   Такива   закономерности   са:   връзката   между   изменящото   се