Въпрос 4: Електорална и бихевиористична политическа география
Бихевиористичното (поведенческото) направление
в географията се развива
през 60-те и 70-те години в САЩ и страните от Западна Европа.
Негова основна
задача е
стремежът да се установи зависимост между психологичните особености
на отделните личности и ориентацията на тяхното политическо поведение.
Според
Muir, Paddison
(1981) важно е да се установи начинът, по който хората
получават политическата информация, какви вестници и списания имат възможност да
четат, с главна цел да се определи географската сфера на контактите на човека,
резултатът от политическото му поведение и най-вече да се определят потоците на
политическото влияние в пространството.
Най-добре същността на поведенческата политическа география е изразена от
Cox и Golledge
(1969), според които поведенческата география се занимава с
построяването на географска теория въз основа на закономерности за поведението на
хората, акцентирайки върху социалния и политическия механизъм, които въздействат
върху пространствената структура.
Интерес предизвиква и работата на американския географ
Henrikson
(1979),
който изгражда географска концепция за политическото поведение. Той опитва да
приложи психологически концепции за възприемане на пространството. Разглежда
несъвпадението между обективно съществуващите териториални различия и
субективната представа за тях, зависещо от индивидуалния жизнен опит, нивото и
характера на образованието.
Повишен интерес към изследванията в областта на
електоралната география
се наблюдава
в края на 70-те и началото на 80-те години.
Някои автори (сред тях
Muir, Prescot
) ограничават нейната сфера на изследване до обяснение на географските
различия във влиянието на партиите и така я откъсват от политическата география и
другите обществени науки.
Предмет на изследване от електоралната география са различните видове
избори – както за органи на местно самоуправление, така и за общодържавни.
Според
Бъчваров
(1992)
електоралната география е: „констатация на териториалното
разпределение на резултатите от избори за представителството на различните
политически сили в законодателството и управлението.” Териториалната структура на
изборните резултати се определя от множество фактори с различно значение в
отделните страни, региони, селища, дори квартали.
Предмет на изследване от електоралната география е възрастовият състав
на избирателите, професионалната и социалната им структура, образователната
им структура (тя е много важна). Цялата тази информация е от особено значение
за политическите сили, борещи се за изборна победа.
Електоралната география представя
статистическа и картографска
информация за броя и териториалното разпределение на населението по
етнически и религиозен признак.
Интерес за партиите представлява
социално-
икономическата характеристика на избирателните райони.
Тя позволява да се
определи накъде ще се насочат избирателите в конкретния район – към аграрните, към
етническите партии, към партиите с членове, заети в промишлеността, към елитарните
партии.
Според Glassner
(1993)
задача на електоралната география е да разкрива
връзките между особеностите на географската среда и резултатите от изборите.
Колосов (1988) пък приема, че основна задача на електоралната география е да
разкрива закономерностите в различните исторически периоди в страните с различни
избирателни системи. Такива закономерности са: връзката между изменящото се