ЛЕКЦИОНЕН КУРС (пълен) 

 2009/2010 

 проф.Методи Марков

ЛЕКЦИЯ 18/12/09

НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. ОБЩИ ПОНЯТИЯ

Система от норми, които уреждат наследствените отношения, т.е тези на преминаване на 
имуществото   на   едно   лице   към   други   лица,   отношенията,   които   възникват   между 
наследниците,   техния   статут   и   въпроса   за   поделянето   на   имуществото   между   тях,   за 
делбата. Всичко това е предмет. 

Делба   –   сложен   институт,   имащ   отношение   към   общо   ГП,   вещно   П,   семейно, 
наследствено,   Гр.процес.   ЗС   има   само   два   текста   и   препраща   към   ЗН,   макар   че 
наследствената съсобственост е само един от видовете съсобственост, било и най-често 
срещаната.  Друга  – СИО-то.  Могат  да  се поставят  редица  въпроси  – семейно  правни, 
търговско правни и други. 

Като един  от начините  да създадем  ясна  представа за  отнош-ята от този  дял на Гр.П 
трябва   да  с  енаправи   съпоставка  с   останалите   дялове  –  връзки,   общи  характеристика, 
различия:

1. Семейно и наследствено право:

В ЮФ предметът обхваща и двата дяла, подари тясната връзка помежду им. Една 
от основните функции на сем-вото по повод имуществените интереси е запазването 
на   имуществото   на   едно   лице   след   неговата   смърт   за   останалите   членове   на 
семейството. Налседниците по закон и в наши дни са тези, с които наследодателя е 
в близки родствени отношения, нещо повече – за най-близките законодателят е 
предвидил ‘запазена част’ в противовес на всякакви завещателни разпоредби. От 
тук – спорове за произход, продължаване на дела за развод от наследниците и др. 

2. Вещно и облигационно право: 

Наследствените отношения имат имуществен характер. Наследяването е един от 
способите за придобиване на ВП по пътя на правоприемството. То е и основен 
способ   за   възникване   на   съсобственост   при   двама   или   повече   наследници   и 
отношенията между тях се подчиняват на общите правила на ЗН, марак че има и 
спец.разпоредби за наследствената общност с предимство в ЗН. 

Наследяването се отразява и в/у съществуващи обл.отн-я – стига се до изменения 
между страните (с изкл на случаите в коието престацията е лична и незаменима, 
когато обл.отн-е се прекратява); Н като основание на ново облиг.отн-е, когато е бил 
направен завет и той става кредитор и може да иска изпълнение от наследниците; 
Като особена съвкупност, наследството по ЗЗД е уредена възможността то да е 
предмет на сделки (виж чл.212 и 213). Оттук изводът, че може да е предмет и на 
други сделки , например дарение;

3. Други отласли: 

Наследяването   има   отношения   и   към   др.правни   отрасли,   доколкото   те   имат 
отношение към имуществени въпроси: права на индустриална собственост, дори 
авторски   права   в   известен   смисъл;   права   във   връзка   с   притежаване 
търг.предприятие; права по повод участие в търг.дружества (не и кооперации, там е 
лично); права, свързани с осигурителните отношения; данъчното право и др. 

ВЪТРЕШНА СИСТЕМА НА НАСЛЕДСТВЕНОТО ПРАВО /НП/ 

ЗН представлява една кодификация на правилата в областта на наследяването и 
неговата систематика може да постулжи и за с-мата на обективното НП. Има общи 
разпоредби – твърде оскъдни, засягат само въпроса за способността за наследяване. 
Всички   въпроси,   свързанис   обектите   и  субектитие   принадлежат   към   една   обща 
част, която за съжаление з-нът не съдържа, но може да бъде обособена в теорията. 
След това разпределението на материята в ЗН може да бъде следвана: Н по з-н, по 
завещание, приемане и отказ от Н – в тази глава е необходимо едно разграничение. 
Н   се   придобива   в   тази   фаза,   но   отношенията   не   се   ликвидират,   а   тепърва   се 
създават. Т.е. обособен е един относитлено самостоятелен дял в НП – отношенията 
между   наследниците.   И   накрая   –   делба.   В   НП   е   имало   и   още   една   глава   –   за 
дарението.   Така   е   било   само   една   година   (по   традиция   с   предходния   ЗН),   но 
последва   приемане   на   ЗЗД   и   уредбата   е   пресена   так,   където   е   правилното   й 
систематично място. 

ИЗТОЧНИЦИ

1. Конституцията: Н се споменава на едно място – в чл.17, заедно с праовот на 

собственост. Д признава и гарантира правото на наследяване. (по подобие на 
уредбата в Конвенцията за защита  права и свободи)

2. Тълкувателни   решение   на   КС   –   пр.по   чл.91а   –съдба   на   наследства   относно 

реституирани имоти; 

3. Международните актове – няма преки източници и това е разбираемо –  страна-

членки   взаимно   са   си   признали   правото   да   уреждат   сами   тези   въпроси, 
съобразно  нац.традиции.  това не е пречка  за четирите  свободи. Възможно е 
едно лице да притежава имущества в няколко страни и техният статаут  при 
наследяване се уреждат по съотв.нац.право – тези въпроси се уреждат от МЧП. 
(приложимото   право)   Съществуват   и   редица   споготби.   Възникват   и   много 
проблеми - има много тичпична фигура на общото право, която не се урежда в 
континенталното право – доверителната собственост (тръста);

4. Вътрешни актове:

4.1.

ЗН

4.2.

Отделни   разпоредби   в   други   НА:   в   СК   чл.154;   ЗАПСП,   З-н   за 

патентоспособните изобретения, ЗЖСК, ЗС (съсобственици); ГПК (съдебна 
делба; производство, когато някоя от страните почине в хода на делото при 
всички производства); 

4.3.

Подзаконови   ниво   –   има   една   специфика.   За   всички   дялове   има 

богата   подзаконова   уредба,   а   тук   почти   липсва   такава.   Едно   от 
изключенията е по повод ЗСПЗЗ (Наредба за оземляването към този з-н); 
Причината е че насл.отн-я са много консервативни, почиват на традицията и 
се   подават   на   трайна   законова   уредба.   Няма   я   динамиката,   типична   за 
оборота. 

5. Общи принципи на ГП, по чл.5 ГПК –правния обичай, принципите на правото, 

добрите нрави, спорни: задължителните  актове на висшите  съдилица - ВКС, 
ВАС, бившия ВС, обществения ред (ако Завещанието противоречи на ОР, то е 
нищожно) – среща се и в МЧП, но не е източник на общото ГП.

ПРИНЦИПИ на НП

1.

Конституционния   принцпи,   че   правото   на   наследвяне   е   гарантирано   от 
държавата и закона

2. Равенство   и   недопускане   на   дискриминация   –   нов   спрямо   уредбата   по 

предходния   з-н;   днес   е   съвсем   ествствен.   В   исторически   план   има   редица 
дискриминационни разпоредби за жените, децата, извън брака, осиновени и др; 

3. Н   по   завещание   е   с   предимство   пред   Н   по   закон.   Това   е   диспозитивна 

възможност всеки да се разпорежда както намери за добре с имуществото си; 

4. Н по закон: общ принцип, който не е стриктно спазван, но дава ориентация 

какъв   е   принципа   при   подреждането   на   роднините:   по-близките   роднини 

изключват по-далечните; модификации: предимство на родните по права линия, 
а сред тяс с предимство – низходящите. 

5. Завещателна свобода: Органичаване на договорната свобода – завещанието е 

строго личен акт. Не може да се договаря в БД. 

6. Балансиращ принципо по отношение на заещателната свобода е прицница на 

съществуването на запазените части; 

7. Н по завещание: формален фарактер на завещанието – много е важно волята да 

е изявена по начин, който да не допуска допълнителни въздействия. 

8.

В   областта   на   придобиването   на   наследството:   точно   противоположен   на 
принципа на предходния з-н, който застъпва принципа на отказа – този, който 
не се е отказал от Н, го придобива. Сега в (чл.47) принцип на приемането – по 
сигурно е да има волеизявление, пък пакар и с конклуденстно действие. 

9. При   приемане/отказ   от   Н:   волеизявлението   на   наследника   трябва   да   е 

безусловно – изборът трябва да е категоричен и еднозначен, приема или не, а не 
частично приемане. 

10. В отношенията м/у насдните и с трети лциа има два принципа: 

10.1 по отношение на някои права възниква общност – ВП и някои други права; 

само тук възниква проблема за делбата

10.2 по отношение на други права възниква разделност – по начало

11. по   отношение   на   делбата   –   винаги   може   да   се   извърши.   Отказа   от   делба   е 

нищожен. Извършването й преклудира някой искове

История на българско НП

Относително бедна – има само два закона

Първият е един от първите гр.закони. сега действащия е от 1949г. Промяната 
има   доста   положителни   страни   –   отпадат   редица   дискриминационни 
разпоредби;   серизони   слабости:   тенденцията   тогава   е   ФЛ   да   не   притежават 
много имущество; наследяването по закон е било ограничено до най-близките; 
по завещание – само на наследници по закон, на други  –до ½; една видима 
разлика   между   двата   закона   е   че   предишният   е   бил   много   подробен, 
казуистичен, а сегадействащият е запазил само общите положения, но това се е 

оказало достатъчно за да обслужи възродилите се обществени и икономически 
отношения след 1989г. Смятало се е че наследвените въпроси постепенно ще 
отмрат. 

Най-значителното изменение на новия з-н е от 1992г (след 1991 с измяната на 
ЗС   и   приемането   на   реституционните   закони).   Проблем-   какво   става   с 
реституираните имоти, чиито собстеници са вече починали. Осн.изменения са в 
посока   заличаване   на   негативните,   принципни   положения   на   стария   з-н: 
1.разширяване на кръга на наследниците (до 6та степен, т.е. втори братовчеди); 
2.отмяна на разпоредбата, че не може да се завещава на трети лица повече от ½; 
3.отмяна  на  чл.50, който  е уреждал  срок за  приемане  на  наследството,  след 
което правото се погасява. Сега срок за приемане няма. 

ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Понятие за ‘наследяване’ – преминаване на имуществото на починало ФЛ към други ФЛ, 
т.е особено (наследствено) правоприемство. Особености: 1. То е по повод на смърт на 
едно лице, праводателят вече го няма; 2.общо, универсално правоприемство по принцип, 
защото  са възможни изключения,  т.е частно:  най-типичното  оклонение  е свързано  със 
‘завета’ – завещание, в което е посочено правото, което се завещава и незавивисмо дали 
обекта е индивидулано илли родово определен, става дума за преминаване само на право, 
а   не   на   съвкупност   на   П&З.   Провежда   се   разлика   (в   качеството)   между   заветници   и 
наследници; второто изключение, в което е налице частно правоприемство е уредено в 
чл.11 –право на общините на получат определени видове невдижими имоти, а и движими 
вещи,   вкл   в   наследството,   когато   няма   кой   друг   да   получи   наследството.   Т.е.   те   не 
придобиват съвкупмост от ПиЗ и са частни правоприемници. В това им качество те стоят 
по-близо до заветници, отколкото до наследниците; съществува и още едно изключение, 
свързано с прилагането на специ.правило на чл.12 ал.2 – може един наследник, който е 
извършил   подобрения   в   наследството   приживе   на   наследодателя,   да   получи   това 
подобрение и ако представлява отделен обект – да го получи в натура извън дела си. Това 
е своеобразно обезшетение на приноса му, което представлява частно правоприемство, 
извън дела на този наследник. Преминаването обаче е обусловено от съдебно решение 
(допълнителен елемент на ФС); 

Наследственото правоотношение е транслативно – ПиЗ преминават в състоянието в които 
са били за наследодателя. 

Конститутивно правоприемство може д асе срещне по изключение – при завежание от 
типа на завета може да се учреди някакво право на заветник, например: П на ползване, 
плодопослване (дори на цялото наследство, вкл вземанията, напр за събиране на лихвата), 
П на строеж, сервитутни права; (не и реални обезпечения!)

ФС   въз   основа   на   който   настъпва   правоприемството   не   е   единен!   Има   два   вида 
наследяване и при тях има общи елементи (в предпоставките), но и разлики. Във вскичи 
случаи  обща предпоставка -   настъпването на смъртта и откриването на наследството. 
Различия: 

-

Наличие на завещателна воля;

-

Наличие на семейноправна връзка, определена в закона

Третият елемент от ФС е приемането на наследството /завета. Да има волеизявление от 
страна на наследника/заветника. 

КОИ СА ЛИЦАТА МЕЖДУ КОИТО НАСТЪПВА ПРАВОПРИЕМСТВОТО

Съществува   известна   условност.   Праводател   е   наследодателя.   Правоприемството   е 
пряко.  Този  ефект  се гарантира  от  правилото  на чл.48 ал.2, че  Н  има действие  от 
момента на откриване, т.е. с обратна сила спрямо момента на приемането. Идеята е да 
не остава имуество без титуляр. Така и при завещанието и при заветите, но не винаги! 
В учебника: винаги при завет възниква отношение м/у наследниците и заветниците, те 
да му прехвърлят съответното право. Това не е така винаги. Трябва да с еправи разлика 
с   оглед   дали   обетка   е   индивидулано   или   родовоопределено   имущество.   Когато   е 
индивидуално   определено   (при   недв.имоти   е   такова   безспорно,   те   са 
индивидуализирани в актовете за собственост) правото върху него може да премине 
без   да  е   необходимо   някакво   друго   действие.   Може   да   се   счита   че   се   прилага   по 
аналогия   правилото   на   чл.24   ал.2   –по   силата   на   ФС,   заветника   придобива 
собствеността   в/у   имота,   а   за   наследниците   възниква   само   едно   вещноправно 
задължение   да   го   предадат.   Наред   с   вещноправната   претенция   на   заветника,   той 
разполага и с облигационна претенция по силата на завета. Няма отделно задължение 
за прехвърляне на собственост, защото то се извършва автоматично с откриване на 
наследството. Може да се направи аналогия с продажбата – продавача има задължение 
да прехвърли собствеността (но то по силата на 24 ал.2 настъпва авоматично)   - нов 
механизъм за говорна отговорност – за евикция. При завета наследниците не отговарят 
за   евикция,   ако   завещателят   е   завещал   чужда   веш,   тъй   като   тук   е   останала 
разпоредбата за нищожност; нищожен е завета на чужда вещ /чл.19 ал.1/. При завета 
на родовоопределени вещи е необходимо да се мине през извършване на концентрация 
по   чл.24   и   това   става   с   участието   на   наследниците.   За   тях   следователно   има 
задължение за dare – да извършат прехвърляне. Ако задъжението е за пари и други РО 
вещи, дори да няма пари в наследствената маса, те са задължение  за престация  за 
dare /чл.19 ал.2/. праводател в този случай ще са наследниците – заветника придобива 
от тях собствеността. 

При ИО вещ, е възможно наследникът да се разпоредил с вещта – следват с еправилата 
за разпореждане с чужда вещ. 

Понятие за ‘наследство’ – предмета на наследственото правоприемство: съвкупност, в 
която   се   включват   всички   имуществени   ПиЗ   на   наследодателя,   които   могат   да   се 
наследяват (intuitu personae),  притежавани към момента на смъртта му. При общото 
правоприемство   преминава   цялата   съвкупност   или   идеална   дробна   част;   а   при 
частното   –   отделни   права   (по   закон   или   по   съд.решение   по   чл.12).   За   частните 
правоприемници не преминават задължения, включени в наследството, но е възможно 
за тях да е уговорен тежест (например да доизплати банков кредит, с който е закупен 
имота). Последното ще важи и за Д, но само до размера на актива. 

Кои са наследимите права (без да е изчерпателност)

1. ВП с едно изключение – правото на ползване, което се погасява със смъртта на 

титуляра. Особеност при сервитутите – преминават към наследника, който получи 
господстващия имот. 

2. Вземанията като облигационни субективни права – възможно е няке да е свързано с 

личността поради естеството си и въпреки имуществения си характер, например 
издръжката. 

3. Съществува   и   един   спорен   въпрос   между   съдебна   практика   и   теория   –   за 

неимуществените вреди. Преминава ли правото на обезщетение за неимуществени 
вреди? Практиката казва категорично не – наследните не са ги преживяли. Всичко 
зависи от това дали приживе наследодателя е предявил претенцията си. 

4. Социални плащания (по КСО) – средства по индивидуални партиди по доброволно 

осигоряване преминават към наследниците. Не и лични пенсии

5.

Самото   право   на   наследяване,   т.е.   правото   да   приеме   или   не   наследството. 
Възможно   е   наследник   да   почине   преди   да   упражни   правото!   Това   е 
наследствената трансмисия по чл.57. 

6. Някои неимуществени потестативни права – право да се развали двустранен д-р, 

който   не   се   изпълнява   от  контрагента.   В  някои   случаи   това   е   спорно   –  когато 
упражняването   им   зависи   от   упражняването   на   лична   преценка.   Напр.  Сика   по 
чл.29 ал.3 – проф Ненова не го застъпва, но е прието от съд.практика. 

7. Правата на интелектуална сосбвеност: от тях: правата на индустриална собственост 

– марки, патент и др; при АП въпросът е по сложен, връзката с личността на автора 
е   по   силна.   Затова   само   някои   от   тях   (чл.32   и   33   ЗАПСП)   –   наследяват   се 
имуществените,   а   неимуществените   само   се   упражняват   от   тях   под   името   на 

наследодателя. Законът ограничача защитата на АП до 70г след смъртта на автора. 
При СП сроковете са различни. 

8. Членството   в   ЮЛ   понякога   е   налседимо,   понякога   не.   По   принцип   не   е   –   в 

членственото правоотношение винаги има лични права – участие в гласуването и 
др., макар че е възможно да се упражняват  чрез  представител).  При ЮЛНЦ се 
прекратява със смъртта. При ТД има голяма широка: при акциите – налседими са . 
другата   крайност   е   при   събирателното   дружество   (типично   дружество   на 
личността. Смъртта на един съдружник прекратява и самото дружество, не само 
членственото му правоотношение). При дружеството с органичена отговорност е 
възприет   междинен   вариант   –   наследяват   се   имуществените   права   9това,   което 
щеше да получи ,ако излезе), но ако поиска изрично и ако другите съдружници 
изрично   се   съгласят,   наследник   може   да   встъпи   като   съдружник   с   правата   на 
наследодателя. 

9. Съвкупности   като   търговско   предприятие.   Ако   е   ЕТ   –   предприятието   е 

относително самостоятелен обект – по чл.15 е обект на продажба и други сделки, 
следователно може да е и предмет на завет. Той е особен, защото в него има и 
задължения! 

10. Особен актив: правните очквания – самите фактически състояния като владението 

(започналата   придобивна   и   погасителна   давност);   вземанията   спрямо 
наследодателя;

Пасиви :

-

Задължения : не винаги са наследими (има лични престации) – пр.д-ра за поръчка 
(при смърт и на довереника и на доверителя д-рът се прекратява); възможно е и в 
самия годовор да е предвидено, че няма да може да се изпълни от никой друг, 
въпреки че не такова е естеството на престаицята; Д-ра за изработка поначало не е 
intuitu personae, но може да има изрична клауза, че е – възможно е да има уговорка, 
наследниците да направят преценка дали да изпълнят д-ра и да напрят избор. 

Като съвкупност Н може да представлява самостоятелен обект на различни сделки, 
вкл и завещаване. Налице ще е завет (щом е един обект, независимо че става дума 
за съвкупност). 

ЛЕКЦИЯ 08/01/10 

ОТКРИВАНЕ НА НАСЛЕДСТВО

Откриването се свързва с превръщане на имуществото на едно ФЛ в наследство и 
чл.1 казва, че това става от момента на смъртта. Смъртта е един от елементите на 
ФС на анследяването – поражда правото на наследяване за определени наследници. 
И   само   ако   в   случай,   че   тези   лица   приемата   наследствто   ще   настъпи 
правоприемство. Не случайно е използван израза ‘ момента на смъртта’, а не ‘деня 
на смъртта’ – и а акта за смърт се отбелязв също точни момент. Когато тя не е била 
установена по този ред е необходимо изчезналият да бъде обявен за починал от 
съда. Исисква се да се посочи деня на предполагаемата смърт. Определянето на 
часа   има   отношение   към   някои   правни   последици   –   да   се   определи   кои   са 
наследниците,   но   не   и   за   имуществото   (настъпили   са   известни   промени   от 
изчезването до обявяването му от съда). В случай на инцидент, когато са загинали 
близки   родственици,   понякога   не   е   възможно   да   се   установи   поредността   на 
смъртта им, се прилага павилото на чл.10а – уредена е една необорима презумпция 
– приема се, че по възрастния е починал първи. Следва се логиката от естествения 
ход на житейски по-достоверното. Преди - ако са починали в един и същи момент 
за наследяването се счита, че не се наследяват един друг, а всеки се наследява само 
от собствените си наследници. 

Момента, в който се открива наследството се свързва с някои последици:

-

Субектите – опереля се кръга на наследниците към този момент съгласно чл.2 с 
оглед способността да се наследява – преки и евентуални наследници;

-

Съдържанието,   т.е.   обектите,   които   се   включват   в   насл.маса   (ПиЗ,   които   са 
възникнали и не са били погасени).

-

Чл.48   уреждащ   придобиването   на   наследството   –   не   става   автоматично,   а   с 
приемането, което става в един по-късен момент. Действието обаче е обратно към 
момента  на откриване.  Оисогурява  се правния  статус  на имуществото,  за да не 
остане  то безстопанствено, ничие до приемането му.  Тази фигура  е нежалена  и 
създава несисгурност;

-

ЗЗД   говори   за   неоткрито   наследство   чл.26   ал.1   –   сделки   с   тях   са   нищожни. 
Тескстът се отнася до насл.права, но и с контретни имущества. 

Чл.1   урежда   освен   момента   и   мястото   на   отриване   на   Н   –   това   е   последното 
местожителство   –   отнася   се   до   постоянен   адрес   по   смисъла   на   ЗГрР,   свързано   с 
формалния признак вписване в регистъра на дад.населено място. Месна компетентност 

– по местооткриване. При нарушаването й, в процеса не се гледа толкова серизоно и 
ако не е направено възражение от ответника се смята, че решението не е порочно. Не 
може да се използва същия аргумент обаче при приемането, защото там действието е 
едностранно. Трето лице няма да провери другаде, освен по местооткриване.

Специално правило за т.нар ‘новооткрито наследство’ по чл.90а – принадлежи към 
измененията, необх да се уредят промени на наследяването, свързани с реституцията. 
Отказът   от   Н,   извършен   след   факта   на   оддържевяване,   няма   действие   за   тези 
реституирани имоти. Те се смятат за ноотркити по смисъла на чл.1 – ако е наистина по 
смисъла на чл.1 следва да се свържат всички последици на момента на откриване на Н 
по   чл.1   с   този   нов   момент   на   реституиране.   Не   това   е   целял   законодателят. 
Нооткритово Н няма да се смеси с насл.обектите към момента на смъртта, а за него ще 
възникне ново право на наследяване! Това право тепърва трябва да бъде упражнено – 
наследниците ще упражнят избор приемат ли или не. По отношение на др.последици – 
кръга на наследници – няма да ни обвърже д аопределяме нов кръг! Не се цели да се 
променя кръга на наследниците! Ако някой от тях междувременно е упрял, щяха да 
настъпят съвсем различни последици – щеше да с еприложи правилото на чл.10 за 
заместване   на   наследници   с   техни   наследници.   Чл.57   урежда   т.нар   наследствена 
трансмисия. Възможно е и обратното – наследник, който да е приел Н към момента на 
смъртта, но да изрази отказ за новотркритото. 

‘Наследодател’ – това понятие е ясно. Всяко ФЛ неизбежно се превръща в такова с 
факта  на смъртта  си.неговото  имущество  пък се превръща в наследство. НП  не се 
занимава с наследяване при прекратяване на ЮЛ, при които има друга технология – 
производството по ликвидация, което с епровежда дори преди самото прекратяване. 

‘наследник’ и ‘заветник’ – придобиването на насл.имущество е възможно да стане в 
някое от тези две качества. 

‘наследник’   (универсално   правоприемство)   Качеството   преминава   през   различни 
етапи, за да с еконсолидира окончателно, тъй като е възможно м/увременно да отпадне 
– на 1 място, наследници се всички, които са вкл по закон – целия кръг са потенциални 
наследници; в полза на които е направено универсално завещателно разпореждане и 
наследниците   по   субституция.   На   второ   място,   кръгът   може   да   се   стесни   и   да   се 
включват в него само призованите наследници – тези, за които възниква правото на 
наследяване – от по горни редове или в полза на които е завещанието; и на трето 
място, още по тясно – придобилите на наследството , т.е. приелите го. Те са реалните 
наследници в точния смисъл на думата. 

‘Заветник’ (частно правоприемство) – наблюдават се същите три кръга:
1. В полза на които е направен завет;

2. За   коието   е   възниквало   правото   да   приемат   или   откажат   Н   (има   и   резервни 

заветници, ако основните се откажат)

3. Приелите и получили завета;

Основни разлики:

1. Универсално – частно правоприемство;

2.

Наследника придобива не само правата, но и задълженията на Н, т.е наследникът 
отговаря за тях! Заветникът придобива само права и не отговаря пред кредиторите 
на   наследника.   Познато   е   едно   изключение,   уредено   в   чл.   66   ал.2   –   когато 
наследниците   са   приели   Н   по   опис,   това   ограничава   размерът   на   тяхната 
отговорност до размера на получения актив. Остават неудовлетворени кредитори и 
ако не се допусне те да се насочат към заветниците, ще се допуне заобикаляне на 
задълженията като се разпредели имуществото само със завети.

Другата ситуация е при завет на предприятия – в него има и задължения и ако се 
приеме завета ще се отговаря и за тях!

3. Кръга   на   лицата:   наследници   –   до   6   степен   вкл;   чл.11   вакантно   наследство   – 

резервен, последен наследник е Д. ‘наследници по завещание – не само ФЛ и не 
само роднини, вкл Д/О и др. наследник по закон също може да е наследник по 
завещание. Тук е възможно той да получи от завещание да е повече или по-малко 
от това, което би получил по закон. при новооткритите, реституирани имоти дали и 
наследникът   по   завещание   ще   е   наследник,   зависи   от   това   по   кой   закон   става 
реституцията /чл.19/.

Характеристика   на   субективното   право   на   наследяване   –   то   е   специфично, 
непритезателно   право,   даващо   възможност   да   се   изрази   воля   за   приемане   или 
откзване   от   Н;   чл.17   от   Конституцията   –то   се   гарантира,   наред   с   правото   на 
собственост. И двете са имуществени, но П на Н не може да бъде така гарантирано, 
както  Пна С, особено  що се отнася до неговото възникване  (това освен закона 
зависи и от волята на наследодателя). Законът обаче гарантира ‘запазена част’. 

То възниква за призованите наследници (от първоначалния кръг наследници отпада 
това   право,   но   те   са   резервни).   Среща   се   и   друго   разбиране   –   възниква 
едновременно за всички, но за тези, които не са призовани, то не е активно и не 
може да бъде упраженено. Веднъж упражено право на приемане/отказ, то не може 
да бъде отменено. При приемане  възниква едно ново право – правото на/върху 
наследство (като съвкупност) – абсолютно право, чиято защита може да се търси 

срещу   чл.110ГПК   ‘иск   за   наследство’   –   спор   относно   качеството   наследство 
(установителен иск), по който отвветник е този, който оспорва. 

Имуществено, непрехвърлимо право (качеството наследник е лично). Дори когато 
з-нът допуска сделки с наследството, не се прехвърля самото кач-во ‘наследник’. 
Прато на наследяване е наследимо – наследствена трансмисия! 

Делимо – Н на имущество като съвкупност, делимостта се изразява в това, че на 
първо място ако се осъществи насл.трансмисия, то всяки ще получи част съобразно 
дела си; на второ място – може да се извърши делба. 

Право   да   се   приеме/откаже   завета   –   (разгреничение)   –   за   едно   лице   може   да 
възникне само веднъж качеството наследник –или по закон или по завещание. При 
завета,   това   не   е   така   –   в   ползва   на   едно   лице   могат   да   бъдат   направени 
неограничен брой завети и за всяко едно право, освен ако не са обвързани като общ 
обект, се счита че за всяко имущество възниква отделно право, тъй като са отделни 
завети. Колкот завети, толкова и права, които могат да бъдат приети или не! То не 
зависи от упражняването на прато на наследяване – един наследник се отказва от 
наследството, но приема завета.

Ако   е   бил   заненат   –   лицето   е   наследник   под   условие   (че   ще   се   роди 
живнеспособен). Дурги наследници имат интерес да успорят произхода. Той няма 
да е установен, ако наследодателят не е бил в брак с майката на наследника. Искът 
за установяване на произхода е един установителен иск към момента на раждането, 
но и с обратна сила – детето е сред кръга на наследници поначало към момента на 
откриване на наследници. 

ЮЛ – могат да са наследници/заветници само по завещание. Дори и ако ЮЛ е във 
фазата производство на ликвидация /несъстоятелност. 

Съществува и спец.правило – това на чл.3 ‘недостойнство на наследяване’. Има три 
групи основания. Недостойнството се свързва с неспособност за наследяване, все 
едно че лицето  е престанало  да съществува.  Не може да наследява или получа 
нещо, никто по закон, нито по завещание/завет. Ако недостойството е настъпило до 
откриване   на   наследството,   право   на   Н   няма   да   възникне   въобще.   Възможно   е 
обаче  да настъпи  след откриването  – правото ще възникне,  но лицето ще бъде 
извадено от кръга на наследници, правото ще му бъде отнето с обратно действие. 
Дири   е   възможно,   основанието   да   възниква   след   като   правото   е   упражнено   и 

наследникъе е приел Н! Пак ще има обратно действие. Придобито междувременно 
ще е придобито без основание, а ако е направил разходи, ще има право да иска 
обезщетяване от наследниците. Уредбата на недостойнството е императивна и не е 
допустимо уговаряне/едностранна сделка в различен смисъл. Има едно отклонение 
и то е уредено в чл.4 –наследодателят може да обяви за достоен наследник, по 
отношение на който е основание за надостойнство.

Основания:

1. По буква ‘а’- убийство или опит за убийство на наследодателя, негов съпруг 

или   дете;   съучастие   без   оглед   на   формата   (подбудителство/помагачество). 
Излючва   се   отговорност   и   съответно   се   наследява   при   неизбежна   отбрана 
/крайна необходимост. Деянието трябва е установено по надлежния ред.

Казус: съпруг убива съпругата. Наследява само детето им. В последствие обаче 
детето почива. Наследството на убитие преминава по косвен път към убиеца. 
Приема се, че недостойният не може да придобие нито пряко, нито косвено! 
Това е теза на съдебната практика. 

2. По буква ‘б’ Набедяване в престъпление (само по себе си престъпление) – то е 

престъпление от частен, а не от общ характер и при всички случаи се преследва 
по   тъжба   на   пострадалия.   Такава   трябва   да   е   подадена   и   да   е   уважена,   т.е 
наследника да е бил признат за виновен. 

3.

По буква ‘в’ склоняване/възпрепятстване с насилие или измама / унищожаване, 
скриване,   поправяне   на   завещание   /   послужване   с   неистинско   завещание. 
Общото   м/у   тези   форми   е   че   става   дума   за   накърняване   на   завещателната 
свобода или неправомерни действия, свързани със завещанието. Насилието се 
разглежда   в   по   общ   смисъл   –   физическа   принуда   или   заплашване   (това   са 
отделно основания за нищожност и унищожаемост). Няма изискване лицето да 
е  действало   користно   в  свои интерес.   Важно  е да  е  извършило  съответните 
действие,   без   значение   в   чии   интерес.   Не   се   отговаря   за   побудителство! 
унищожаване,   скриване,   поправяне   като   физически   въздействия   може   да   се 
извършат   спрямо   саморъчно   завещание,   нотариланото   се   съхранява   при 
нотаруиса задължеително. 

Послужване с неистинско завещание – видим е интерес на лицето. Необходима 
е връзка – завещанието е обективно неистинско, независимо от кого и лицето 
знае за това (действа съзнателно и недобросъвестно). Неистинско озн не само 
да   предявява   претенции   по   съдебен   ред.   Достатъчно   е   лицето   да   се   е 
легитимирало с него. Не е необходимо дори да е приело наследството по него. 
Възникването на правата е достатъчно.