Педагогическа психология

І. Общотеоретични проблеми на педагогическата психология 

Пед.Пси.

Тема:1.Обект,   предмет,   задачи,   историческо   развитие   и   основни 
понятия   на   педагогическата   психология.   Връзка   м/ду   Пед.Пси.и 
другите науки. 

    Обектът

   на   Пед.Пси.   е   ученикът   в   условията   на   възпитателно-

образователния процес.
   Предметът

  на Пед.Пси. това са психологическите закони, закономерности 

и   механизми   на   възпитателно   образователния   процес,   на   процеса   на 
усвояване   от   учащите   се   на   социален   опит   и   формирането   на   тяхната 
личност в условията на организираната и управляваната педагогическа 
дейност. 
   Основните задачи

  на Пед.Пси.са: 

-  

да се разкрият закономерностите на познавателната психична дейност 

на   учениците   в   условията   на   педагогическия   процес-   участието   на 
вниманието,   паметта,   мисленето,   въображението,   и   т.н.   в   процеса   на 
обучението;

- 

да се изследва психологическата същност на процеса на формиране на 

личността на учащите се- основни страни, закономерности в условията на 
учебната и социално педагогическата среда;
-   да   се   разкрият   психологическите   условия   за   оптимизиране   на 
възпитателно   образователния   процес   и   за   повишаване   на   неговата 
ефективност: психологически условия за осъществяване на проблемност 
в обучението, за компютърно обучение, индивидуализиране на процеса, 
повишаване на работоспособността на учениците;
  

  Основните функции

  на Пед.Пси.са:

-

м

етодологическа-   тя   намира   израз   при   изясняване   предмета   на 

педагогическите науки; 
-

с

ветогледна-   чрез   усвояването   на   общо   педагогическите   знания   се 

създават предпоставки за формиране на педагогически възгледи; 
  -

с

истемообразуваща-   чрез   нея   се   обосновава   вътрешният   строеж   на 

педагогическите знания в рамките на общата педагогика;
-

и

нтегративна-   чрез   тази   функция   се   възстановява   единството   на 

предмета на педагогиката и целостта на изучаването му;
-

о

бразователно политическа

-

к

онструктивно технологична

  Основните понятия

  в Пед.Пси.са: 

-

учебна   дейност

-   специфична   отразителнопреобразуваща   дейност   за 

усвояване на опит, натрупан от човека в процеса на историческото му 
развитие, основно, относително устойчиво целесъобразно изменение във 
външната (физическа) и вътрешната (психическа) дейност на учащия се.
-

целеобразуване

-   разглежда   се   като   процес   на   определяне   и 

формулиране на педагогическите цели и на тяхното осмисляне от субекта 
като негови цели.
-

цялостен педагогически процес

- той отразява идеята за всеобщност 

на възпитанието и чрез разнообразни действащи модели го реализира.

-

формиране   на   личността

-   процес   на   изменение,   на   развитие   в 

определена посока, в резултат на активното взаимодействие на индивида 
със социалната среда.
-

рефлексия

-   способност   на   човека   да   осмисля   постиженията   си   в 

дейността и поведението, способност на учениците да се вглеждат в себе 
си, да осмислят равнището на своите достижения.
-

интериоризация

- процес на натрупване на опит, чрез преобразуване 

на външните действия във вътрешни (психични)
-

екстериоризация

-   процес   на   преминаване   от   вътрешни,   психични 

действия и операции във външни предметни.
-

психодиагностика

- процес на изучаване на състоянието на ученика, на 

равнището на неговото психическо развитие.
-

психична   саморегулация

-   психична   активност   на   човека,   насочена 

към осмисляне на вече извършена дейност, към умствено планиране на 
предстоящата дейност.
  Основните педагогически системи са:
- педагогическа система на Я. А. Коменски- според Коменски училището 
трябва да бъде център на хуманизма и дълбоката любов към децата;
- педагогическа система на Йохан Хербарт- тук ръководно място заема 
идеята за възпитаващото обучение;
-   педагогическа   система   на   Джон   Дюи-   той   обръща   най-сериозно 
внимание   на   интересите   на   детето.   За   него   реализацията   на 
педагогическите цели е възможно само чрез сътрудничество м/ду учител 
и ученик.
-  Педагогическа  система  на  В.  Сухомински-  той поставя  в основата  на 
възпитанието нравственото възпитание на човека. През детството човек 
трябва да се възпитава в дух на любов, на доброта и сърдечност. 
   Връзката   на   Пед.Пси.с   другите   науки   може   да   бъде   представена 
схематично. Пед.Пси.винаги е била в тясна връзка с широк кръг от науки.

Философски науки

Психологически науки – Обща педагогика – Естествени науки

Други педагогически науки

ІІ. Психологически основи на обучението и възпитанието.

Тема:2.Ученето   и   обучението   в   съвременната   педагогическа 
психология. Същност на ученето и обучението. Теории. 
 

 Същност   на   ученето

:   То   се   свежда   до   информационно 

преработвателни   процеси   на   организмите,  посредством   които   те 
придобиват   индивидуален   опит,   които   използват   в   поведението   си. 
Ученето съществува и при животните и при хората. В основата му при 
животните   стоят   биологичните   нужди,   докато   ученето   при   човека   се 
изгражда   на   основата   на   социалните   потребности.   То   е   съзнателно   и 
свързано с речта, то е социално детерминиран процес.

 Р

авнища на ученето са

:

  - 

рефлекторно

– то е най-ниското,  то е автоматично и безсъзнателно. 

Осъществява се по пътя на пробите и грешките. Основава се на връзката 
„предмет–предмет”, характерно е за малките деца.
  -  

когнитивно

–   това   е   равнището   на   понятията.   Тук   възникват   и   се 

затвърдяват нови връзки „дума-предмет”; „дума – дума”
  -  

интелектуално   равнище

/равнището   на   системата   от   понятия- 

усвояват се не само понятията, но и връзките м/ду тях.

  Същност на обучението:

 Обучението е придобиване на опит в процеса 

на   взаимодействието   на   индивида   и   околната   среда,   което   води   до 
промяна на поведението. Обучението включва дейността на обучавания 
(ученето) и дейността на обучаващият (преподаването), които дейности 
са   в   тясна   зависимост.   Обучението   е   процес,   които   се   наблюдава   при 
животните и човека. Но обучението на човека е социално обусловено, то 
е съзнателно.
   

Теории за обучение и учене:

-асоциативна

- ученето се разглежда като усвояване на връзките м/ду 

обектите, действията, свойствата.

-   кондиционална

-   обучението   представлява   образуване   на   условни 

рефлекси. 

-теория за учене чрез откриване

- основният принцип е: ученето- акт 

на откритие

-информационно-процесуалната

-   образователният   процес   е 

аналогичен на работата на един компютър.

   Заключение

:   всяка   от   тези   теории   разглежда   по   различен   начин 

процеса   на   учене.   Нито   една   от   тези   теории   не   постига   цялостно   и 
задълбочено изясняване.

Тема:3.Отношението към ученето, готовност и установка за учебна 
дейност. Показатели за отношението към ученето.  
   1.

Отношението към ученето е частен случай на общата психологическа 

категория, отношение на човека към действителността. Отношението към 
ученето е вътрешната, субективна индивидуално-избирателна позиция на 
ученика спрямо учебната дейност и обектите свързани с нея- училище, 
учители, клас.  

   2.

 Готовност за учене- включва 3 страни:

- 

когнитивна

 (познавателно- информационна) 

- 

афективна

 (емоционално- оценъчна)

- 

конативна

 (поведенческо- волева)

   Тук се включват различни по характер елементи:
- годност на мозъка да усвоява знания, начини на действия
- добро физическо и психическо състояние
- положително отношение на ученика към ученето
- адекватна самооценка на личните възможности
- развитие на волевите качества
- мисловна готовност на ума за операции като: обобщение, сравнение и 
др.
- достатъчно високо равнище на развитие на речта
   

3.

 Установка за учене- установката е моста м/ду поведение и съзнание:

съзнание – установка – поведение

   Непосредствена е връзката м/ду съзнание и установка и м/ду установка 
и поведение. Установката за учене е такова вътрешно, реално, активно 
състояние   което   оказва   решаващо   влияние   в/ху   учебната   работа   на 
ученика.   Макар   и   близки   помежду   си   отношението   и   установката   са 
различни   понятия.  Отношението   е   съзнателно,   а   установката   е 
несъзнателно. 

   4.

 Основни показатели за отношение на ученика към ученето.

- количествено- качествени показатели за извършена работа
- признаци на умора и чувство на умореност
- темп на работа
- състояние на обща удовлетвореност.

Тема:4.Проблемът   за   дейността   в   Пед.Пси.   Същност   и 
закономерности на учебната дейност. 
1.

Проблемът за дейността в психологията- дейността е основна категория 

на психологията. Основните характеристики са:
-съзнателна е 
-специфична човешка активност е 
- целенасочен процес е 
- има предметен характер 
- дейността има продуктивен характер
Формите на дейността са:
-

външна

- обозначава се като поведение

-

вътрешна

- вътрешните условия определящи начина на поведение

Структурата на дейността:

Дейност

действие – действие – действие

операции – операции – операции

Видове   дейност

-   според   индивидуално   психичното   формиране   и 

развитие на човека се открояват:  играта, ученето, труда и общуването. 
Те се отнасят към различни възрастови периоди. Пед.Пси. се занимава 
предимно с учебната дейност водеща за периода на училищната възраст. 

2.

 Психологическа характеристика на учебната дейност

-същност   на   учебната   дейност-   система   от   мотивирани   умствени   и 
практически действия и операции на учащите се свързани с усвояването 
на опита на човечеството и тяхното формиране като личности.  
-основни   закономерности   на   учебната   дейност:   целенасочен   процес; 
съзнателен   процес;   активен   процес;   вътрешно   и   външно   ориентиран 
процес
-учебната дейност има предметен характер 
-учебната дейност е сложен вътрешно противоречив процес
-учебната дейност е формиращ процес

  Главната   цел   е

-   формирането   и   развитието   на   личността   на   детето. 

Учещият се учи за да се формира като личност.

Тема:5.   Психологически   аспекти   на   управлението   на   учебния 
процес. … 

1.Същност на управлението

- понятието управление е основно в 

кибернетиката. Характерно за управлението е, че то не съществува само 
за   себе   си   а   е   свързано   с   определен   обект   и   има   предвид   известно 
въздействие в/ху него. Управлението е въздействието на една система „А” 
наречена  управляваща,   в/ху   състоянието   на   структурните   елементи   на 
друга   система   „Б”   наречена  управлявана  в   съответствие   с   поставената 
цел. Системата „учебен процес” е:

виж схема

2.

 Изследване на понятията: 

-

информация

- сумата от въздействие в/ху организма което дава нещо 

ново от дейността на тези системи
-

права   връзка

-   информационния   поток   тече   от   управляващата   към 

управляваната подсистема. 
Каквото и да учи ученикът у него се изграждат нови условни рефлекси, а 
това   са   фактически   настъпилите   изменения   в   неговата   психична 
структура: 

виж схема

-

обратна   връзка

-   обратната   информация   е   информацията   за 

използваното от ученика действие, в съответствие с образеца даден от 
учителя.   Има   2   вида   обратни   връзки:  

външна

  (от   обучавания   към 

обучаващия);  

вътрешна

  (от   ученика   към   ученика   свързана   със 

самоконтрол)

3.

Психическа структура на управлението- вътрешната структура на 

управлението   на   учебния   процес   я   разглеждаме   като   единство   от   4 
елемента:
- сензорен вход (В)
- апарат за пълна преработка на информацията (А)
- психомоторен изход (И)
- обратна връзка (ОВ)

Виж схема

Входната и изходната информация са функционално зависими: И=f(В)
Наблюдават се 3 типа състояния м/ду входната и изходната информация: 
И=В,   И>В,   И<В.   Основателен   е   въпроса   каква   е   причината   която 
обуславя конкретното съотношение м/ду В и И информация у различните 
ученици? В схема №3 м/ду В и И е апаратът за пълна преработка:  

.:

 И=f 

(A)

Заключение

:   Психичната   дейност   се   оказва   сложна   функция   от 

дейността   при   наличието   на   входна   информация   и   апарат   за 
преработване на информацията. 

.: 

И=f (Д) –В

           - А

Тема:6.Уменията, навиците и привичките в процеса на обучение.  

Психичното развитие на човека включва и два феномена: 

навици и 

привички

. Те са свързани с цялостното психично развитие на човека, но 

са обвързани и с познавателната дейност и процеси на човека, а така 
също и с личностните ВПФункции. В Психологията навиците се дефинират 
като   автоматизирани   действия,   това   значи   че   психичните   основи   на 
навиците са действията или съзнателните целенасочени психични актове. 
Психологическият анализ показва че навиците са продукт от процеса на 
овладяването   на   предметните   действия,   затова   целият   процес   на 
формиране на навиците трябва да се отнесе към процеса на изграждане 
на предметните действия. 

В сложното поведение на човека има два вида 

навици

: двигателни 

и   умствени,   и   двата   произлизат   от   адекватните   предметни   действия. 
Установено   е   че   една   група   предметни   действия   в   процеса   на 
обработване се превръща в двигателни навици, а друга се превръща в 
умствени навици, и двата вида са автоматизирани предметни действия. 
Учебната дейност в крайна сметка включва процесите на формиране на 
двигателните и умствените навици. Всички действия достигат равнището 
на   навиците   защото   всички   действия   подлежат   на   автоматизация.   За 
Пед.Пси.   значение   има   кои   са   процесите   водещи   до   автоматизация   и 
появата на навиците. Основата върху която става автоматизирането на 
действието е неговото обработване при различните типове ориентации. 
Реалната   психична   основа   върху   която   става   възникването   на 
автоматизирането   е   изпълнителската   и   контролиращата   част   на 
предметното   действие.   Най-дълбоката   същност   на   обработката   на 
изпълнителската и контролната част на предметното действие е в това че 
с   нейното   осъществяване   започва   процес   на   постепенно   свиване   на 
ориентировъчната основа на предметното действие. С разширяването на 
обработването   на   изпълнителската   и   контролиращата   част   започва   и 
ограничаването на ориентировъчната основа. Естествената тенденция на 
обработването на изпълнителската и контролиращата част е постепенно 
но неотменно ограничаване на ориентировъчната основа на действията, 
това рефлектира непосредствено в/у контролната част от действието, в 
резултата   на   обработването   на   предметните   действия   контролиращата 
част   постепенно   преминава   от   съзнанието   към   подсъзнанието.   С   този 
процес   на   постепенно   преминаване   на   контрола   от   съзнанието   към 
подсъзнанието започва процеса на автоматизация. Но някои навици при 
определени   условия   се   вписват   в   потребностите   на   индивида,   тези 
навици стават втора природа на индивида и се наричат 

привички

.

Тема:7.Психологически проблеми на личността.   Психологическа 
структура на личността.

Психичното   развитие   на   човека   има   специфични   особености   и 

измерения   които   произтичат   най   напред   от   биологичната 
същност/характеристика   на   човешкият   вид,   затова   понятието   човек   е 
изходно в изследването и анализа на психичното развитие на човешкия 
индивид   и   на   личността.   Единствената   перспектива   за   психичното 
развитие   на   индивида   е   овладяването   на   опредметеният   обществено 
исторически   опит.   По   принцип   в   Психологията   личността   се   дефинира 
като   сложно/комплексно   образование   което   възниква   по   късно   в 
индивидуалното   развитие   на   човека   от   тук   следва   едно   принципно 

положение   това   че   появата   на   личност   у   човека   е   процес   които   се 
детерминира  само  от  социални,  обществено  исторически  детерминанти. 
Личността   се   създава   от   обективните   обстоятелства   чрез   цялостната   и 
дейност. Първата изходна основа на личността е богатството на връзките 
на   индивида   със   света.   За   възникването   и   осъществяването   на   такива 
връзки са необходими две условия:оръдие за общуване върху основата 
на членоразделната реч и социален тип общуване с другите хора. На тази 
основа се очертават основните параметри на личността:

1.   Наличието   на   съвкупност   от   обществен   тип   взаимоотношения. 

Следователно  личността  е обвързана   непосредствено  с  типа  предметна 
дейност. 

2.   Степента   на   йерархизация   на   дейностите   и   присъщите   и   мотиви. 

Йерархията   на   мотивите   /съподчиненост   и   динамика/   е   ядрото   на 
личността.   Мотивите   образуват   относително   самостоятелна   единица   в 
определена   йерархия   изразяваща   едно   особено   свойство   каквото   е 
личността. 

3.   Нейният   строеж   –   структура   на   личността   е   сложно   психично 

образуване   което   възниква   у   човешкия   индивид   на   определен   етап   от 
неговото психично развитие. 
      Индивида   се   ражда   но   личността   се   изгражда.   Особена   страна   в 
характеристиките   на   личността   е   и   това   че   тя   възниква   във 
взаимодействието на индивида с другите хора. На тази основа човешкият 
индивид започва да вижда в другите себе си, започва да се съотнася с 
другите   така   както   и   другите   се   съотнасят   с   него.   Това   вглеждане   в 
другите като в огледало поставя началото на нов тип психично развитие 
на   индивида   и   това   е   личностното   развитие.   Затова   личността   е   ново 
качество   в   психичното   развитие   на   човека.   Такова   разбиране   за 
личността   произлиза   от   теорията   за   дейността.   Пед.Пси.   изследва 
развитието и формирането на личността на основата на тези две теории.

Тема:8. Работоспособност и умора. 
     1.

Същност  на работоспособността(

Раб.

) и умората(

У.

)-  

Раб.

  означава 

количественото   и   качествено   изменение   на   определена   дейност   при 
оптимално умствено и физическо направление. 

У.

 е намалената Раб. под 

влияние на умствено и физическо натоварване. 

      2.

  Видове  Раб.   и   У.-   в   зависимост   от   характера   на   дейността   се 

различава 

психическа

 и 

физическа

    3.

  Фази  на   Раб   и   У.:   1.на   сработване;   2.на   оптимална 

работоспособност;   3.на   пълна   компенсация;   4.на   неустойчива 
компенсация; 5.на крайното усилие; 6.на отказа 

    4.

 Показатели на Раб. и У.: време за извършване на дадена умствена 

или   практическа   операция;   количество   и   качество   на   резултатите   за 
единица време; брой и вид допуснати грешки; плътност на дейностния 
процес; характер на трудностите при използване на дейността; точност 
на самоконтрол; концентрираност и устойчивост на вниманието; ниво на 
аналитико   синтетична   дейност;   емоционална   и   волева   устойчивост; 
физиологични белези за отслабване на Раб.

      5.

  Причини  за   намаляване   на   Раб.   на   учениците:   монотонността   в 

обучението; психично пресищане; стресови състояния

   6.

 Фактори за Раб.:

- 

обективни

- отнасят се до организацията и условията на обучението и 

възпитанието 
- 

субективни

- отнасят се до индивидуалните качества на личността

     7.

  Своеобразия по Раб. и устойчивост на учащите в образователния 

процес: 
-   съвременните   ученици   имат   по-висока   Раб.,   понасят   по-голямо 
интелектуално натоварване.
- като цяло Раб. е по-изявена в първата половина на деня
- динамиката на Раб. не е еднаква за всички учебни степени 
- в рамките на един учебен ден първият час е най-непродуктивен а 2 и 3 
са най- продуктивни
-   в   рамките   на   седмицата-   вторник,   сряда   и   четвъртък   са   най-
продуктивни, а петък най- непродуктивен
  Учениците от 1 клас работят резултатно- 1 час; от 2 клас- 1,5 часа; 3 и 
4 клас- 2 часа; 5,6 и 7 клас- 3 часа и 8 клас- 4 часа.

ІІІ.Психологически проблеми на образованието

Тема:9.Съвременно състояние на образованието по света. 

      През   последните   десетилетия   в   много   държави   се   правят   опити   за 
преодоляване   на   кризата   в   образователните   системи,   реализират   се 
радикални   промени   в   областта   на   средното   и   висшето   образование, 
формулират се нови функции и принципи на образованието. Състоянието 
на   образованието   в   съвременния   бурно   променящ   се   свят,   е   твърде 
сложно   и   противоречиво.   Измененията   в   сферата   на   образованието   са 
неразривно   свързани   с   процесите   които   протичат   в   социално-
политическия,   икономическия,   културния   и   научно-техническия   живот. 
От тези позиции могат да се деферинцират някои тенденции в световното 
образование. 

      1.

Образованието   като   най-важен   фактор   за   преодоляване   на 

изостаналостта- Преходът в много развити държави от индустриално към 
информационно общество създава условия за изостряне до краен предел 
на един от най-сложните глобални проблеми на нашето съвремие, този за 
преодоляване   изостаналостта   в   развитието   на   много   страни   от   Третия 
свят. Информационния разрив, е последствие на индустриалния разрив 
м/ду   бедния   Юг   и   богатия   Север,   създава   условия   за   двоен 
технологически разрив. Създаването на реални условия за преминаване 
на бедните страни към по-динамично развитие изисква от тях качествено 
повишаване   на   интелектуалния   им   потенциал,   а   това   от   своя   страна 
издига   образователните   им   системи   на   преден   план   в   общественото 
развитие. 

      2.

Трансформация   и   разширяване   на   понятието   образование-   В 

съвременната   чужда   педагогическа   литература,   образованието   все 
повече престава да се индетифицира с нормалното училищно и даже с 
университетското образование. Счита се че всяка човешка дейност която 
преследва промяна на установката и модела на поведение на личността