Ангелинка

І Паспорт

1. Автор - Елин Пелин (художник на българското село; майстор на късия 

разказ).

2. Жанр - разказ.
3. Време на създаване - 1911 (началото на ХХ в.).
4. Време на худ. действие - авторът е съвременник на събитията, за които 

разказва.

5. Тема - първото влюбване на 11-годишно пастирче.
6. Авторово послание - Чрез творбата си авторът ни убеждава, че първата 

любов   насища   преживяванията   с  неповторимо   очарование,   което   оставя   светъл 
спомен за цял живот.

7. Роля на аз-повествованието - придава изповедност и лиризъм на разказа.
8. Начини за назоваване на главния герой и останалите герои в разказа:

•

главния герой  

→

  момчето  

→

  овчарчето  

→

  пастирчето  

→

  сирачето  

→ 

героят 

→

 той.

•

леля Станка 

→

 селянката 

→

 добрата жена 

→

 тя.

•

леля Дъмша 

→

 гражданката 

→

 роднината на леля Станка 

→

 майката на 

Ангелинка 

→

 тя.

•

Ангелинка  

→

  момичето  

→

  царицата   на   момчешките   фантазии  

→ 

момичето с ангелско име 

→

  тя.

План-анализ

1. Леля Дъмша през погледа на леля Станка. 

а) роля на повествованието в 3. л. 

В началото на разказа Е. Пелин използва повествование в 3 л.  Така авторът 

създава представа за света на възрастните – леля Станка и леля Дъмша. Този свят е 
непознат и далечен на децата и за да внуши това, Е. Пелин прибягва до изразите 
“някаква далечна роднина” и “за не знам какви си заслуги”, както и до избора на 
необичайното име Дъмша. 

б)  роля на похвата представяне на един герой през погледа на друг. 

Чрез   похвата   представяне   на   един   герой   през   погледа   на   друг   авторът 

едновременно дава представа и за леля Дъмша, и за леля Станка. В очите на леля 
Станка далечната й роднина “светъл идеал”. Тя живее в столицата, има собствена 
къща   и   не   е   необходимо   да   работи,   тъй   като   получава   пенсия   за   заслуги   на 
покойния   си   съпруг.   В  душата   на  селската   жена   не  се  таи   и   капка  завист   към 
непостижимото  за нея обществено  положение на гражданката. Напротив.    Леля 
Дъмша е “великата гордост” на леля Станка. Със  щастлива усмивка тя произнася 
името на столичанката,  а 

метафорите

 в израза “С каква безконечна радост пееше 

и играеше безконечният поток от думи и похвали, на които леля Станка не знаеше 
мярка!” са израз на безмерното възхищение на селянката към далечната сродница 
от София. Дори когато  добродушната селска жена е заета с работа, “мислите й 
продължават   се   още   да   се   усмихват”,   когато   се   сеща   за   леля   Дъмша.   Тази 

1