Доклад
на Мария Асенова Кирицова
Специалност: Счетоводство и контрол
Курс II
Фак.№: 234596 Група: 4122
Стопанска политика на второто Стамболовистко правителство
Развитието на българския капитализъм през първото десетилятие на ХХ век се
задържа от редица трудности. България не може да се противопоставя на засилената
икономическа експанзия на напредналите империалистически държави и да издържа на
нарастващата конкуренция на международния пазар поради икономическа изостаналост и
остър недостиг на капитали и на пазар. Съзнавайки добре тези проблеми, като представител
на част от едрата търговско – промишлена буржоазия през 1903 – 1908 г.
Народнолибералната партия си поставя за цел да осъществи такава стопанска програма, която
да ускори развитието на българското стопанство.
Изхождайки от позициите на най – напредналата едра търговско – индустриална
буржоазия, тази партия поддържа схващането, че е необходимо България в най – голяма
степен да се съобразява и изучава тенденциите в развитието на европейското стопанство.
Конкретните насоки според него трябва да бъдат концентрация и техническо
усъвършенстване на индустриалното и занаятчийското производство, чувствително
повишаване опита и подготовката на търговците, индустриалците и работниците, развитие на
селскостопанската индустрия.
Най – напред стамболовистите се с въпроса за осигуряване на повече капитали.
Единственият изход според тях е привличането на капитали от чужбина, макар и да съзнават,
че тази ориентация крие опасност и от икономическо заробване на страната. Действително
увеличеният внос на капитали снижава лихвеният процент на отпуснатите кредити, което е
посрещнато със задоволство от търговско – индустриалните кръгове. Главното им
предназначение е доставката на по – усъвършенствувано оръжие за българската армия, пред
която стои за решаване жизненоважен национален проблем – довършване обединението на
българския народ.
Успоредно с кредитирането на българската индустрия чуждият капитал проявява по –
голям интерес и към нейната производствена сфера. Народнолибералното правителство
развива концепция за държавен протекционизъм на индустрията и търговията. В нач. на 1905
г. е приет новият Закон за насърчаване на местната промишленост и търговия със срок за
действие 10 години. Макар че са изразители на интересите на едрата буржоазия,
народнолибералите се съобразяват с реалните условия в България. През изминалите 10
години едрата индустрия остава “в зародиш”. За това трябва да се поущряват и по – малките
предприятия.
Макар че занаятчийското производство показва устойчивост, народнолибералите не
възнамеряват да го покровителствуват. Стемейки се да осигурят подкрепата на едрата и от
части на средната буржоазия в управлението, те не разчитат много на дребнобуржоазните
производствени слоеве.
В опозиционния период 1908 – 1912 г. народнолибералите не отстъпват от своите
възгледи за индустриалното развитие на страната. Те препоръчват на правителствата да
разширяват насърчаването на индустрията и търговията – намаляване на ЖП тарифите,
данъците за индустриалците и да се осигуряват други облаги на фабрикантите. Що се отнася
до покровителството и на занаятите, те не вземат отношение. По същество стамболовистите
Предмет: | Счетоводство, Икономика |
Тип: | Доклади |
Брой страници: | 4 |
Брой думи: | 436 |
Брой символи: | 4194 |