Страдание и състрадание в стихотворението "Старият музикант", Христо 
Смирненски 
                                                                   интерпретативно съчинение

  Стихотворението "Старият музикант" на Христо Смирненски е част от цикъла "Децата 
на града". Главният герой е поредният представител на забравените, бедни и угнетени 
хора в големия град. Авторът представя един възрастен музикант, отхвърлен от 
обществото. Ала този човек не е единствен, а точно обратното, съдбата му е близка на 
много други. Затова Смирненски ни показва живота му и така ние виждаме и живота на 
останалите като него.

  В стихотворението "Старият музикант" Христо Смирненски представя страданието на 
един социално слаб човек, с цел да събуди състрадание. Целият живот на стареца е 
трагедия. Светът, в който живее, е неприветлив и бавно го убива. Но най-лошото е, че 
тази драма не поражда състрадание у околните. Тълпите, които го подминават, са 
равнодушни към мъките на бедния музикант. С тази картина Смирненски се опитва не 
само да възвърне липсващото състрадание у хората, но и да отрече този така 
бездушевен и жесток свят. 

  В първите две строфи на творбата авторът е използвал контраст, за да противопостави 
двата основни образа - на стареца и на заобикалящите го тълпи. Той, музикантът, е 
приведен и "черната старческа мъка" бди над главата му, а те, тълпите са толкова 
пъстроцветни и шумни. "Бурно край него живота кипи в грижи и горести вечни", ала 
той "тегли полекичка лъка". Всичко в двата образа е различно. Старецът е пасивен, 
изтощен от живота си, а хората около него - активни и шумни. Животът за тях кипи и 
процъфтява . Но независимо от жизнеността на хората, те остават все така "зли и 
далечни" за бедния човек. 
  За да покаже още веднъж страданието на стария музикант, Смирненски разкрива 
отблъскващия образ на града. В следващите три строфи от стихотворението той 
изобразява градския пейзаж, който е сив и мрачен. Чрез картината, която рисува, 
авторът създава паралел с настроението на възрастния човек. Този пейзаж напълно 
съответства на душевното му състояние. "Траурен здрач" и "ситен снежец", това зимно, 
мрачно време е в синхрон с тъжните чувства на музиканта. В тази минорна 
действителност, в "зимните вихри студени" дори цигулката му спира да свири. Той не 
свири, а стене. Само "печална луна, фосфорно бледа и обла" вижда тази човешка 
трагедия, но и тя остава няма и несъпричастна към мъката му. 
 Смирненски разкрива не само образа на града, но и описва образите на музиканта и 
тълпите. За да се постигне желаното - изтъкването на страданието им са 
противопоставени образите на стария музикант и тълпите. От една страна бедният 
старец, който свири на цигулката си тъжни мелодии, се опитва да дари някаква красота 
и разнообразие в забързания живот на хората. Застанал на улицата, той "тегли 
полекичка лъка си" . А от друга страна хората дори не го забелязват. Егоизмът и 
циничното им безгрижие заменят благодарността, съпричастността и състраданието. 
  Старият музикант, както и героите от стихотворението "Зимни вечери", са изобразени 
не като реални хора, а като безплътни същества, като сенки. Те изживяват живота си 
като на сън, душата им отдавна ги е напуснала. Тези хора са обречени на мизерия и 
глад и не им остава нищо друго освен да чакат смъртта си.