Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" 

КУРСОВА РАБОТА

Тема:

Характерни особености на народните 

говори в село Костандово

Изготвил: Петя Парпарова

Специалност- Българска филология

Курс III, група 3

факултетен номер:1303011074

СЪДЪРЖАНИЕ

I

Общ поглед върху националния език и диалектите

 

 

II

Диалектологията като наука. Видове особености 

 

 

III

Класификация и характеристика на източните говори

 

 

IV

Костандовски говор-особености

 

 

V

Родопските говори и значението им за науката

 

 

VI

Диалектен текст от  село Костандово

 

 

VII

Речник  на характерни  родопски думи в говора на

 

  

село Костандово

VIII

Използвана литература

 

 

Общ поглед върху националния език и диалектите

Книжовният  език е форма на националния език , която  е еднаква за целия 
нород и го обслужва в неговия културен, социален и производствен  живот. 
Книжовният   език   се   създава   в   процеса   на   общественото   и   културното 
развитие   на   народа,   когато   се   налага   да   бъдат   преодолени   диалектното 
многообразие и битовата ограниченост на народната реч.  Този процес се 
извършва благодарение на интензивни и единни икономически, културни и 
обществени процеси, които водят до по-тясно  обединяване и смесване на 
населението от различните области на страната.
     Книжовният  език се  изгражда  въз основа  на народните  диалекти,  от 
наличния в тях материал, но е важно да се отбележи , че той стои над тях  и 
играе   ролята   на   функционално   и   обединително   звено,   на   една 
типична,представителна форма на целокупния   национален език и е жив 
израз на националното единство.
   Общозадължителните условия за единство в звуковата , граматичната и 
речниковата система  на книжовния език наричаме езикова норма. Нормата 
в   книжовния   език   са   необходим   елемент   при   правилното   и   успешно 
общуване   между   хората   от   различните   региони   на   страната,   които   се 
случват при най-разнообразни обстоятелства.   Важно е да отбележим, че 
заедно с установяването и поддържането на единната норма се извършва и 
литературнна обработка на книжовния език, изявяваща се във формално, 
смислово и стилистично обогатяване , усъвършенстване и диференциране 
на изразните средства. 
   Изграждането на съвременния български  книжовен  език е било един от 
най- важните културни працеси по времето на нашето Възраждане. Този 
сложен     и   продължителен   процес     изисква   познаването   на   диалектите, 
които  нормата обединява и кодифицира. Безспорно една от най- важните 
науки , влияеща и подпомагаща създаването на единната книжовна норма, 
е диалектологията.  Диалектологията е дял от общото езикознание и има за 
свой специфичен предмет на обследване именно диалектите т. е.  езиковите 
прояви     и   форми   като   средство   на   комуникация   между   членовете   на 
определен териториално или социалнно обособен колектив , невлизащи в 
кръга на книжовния език. Всички ние знаем , че книжовният език , чието 
основно   проявление   е   писмеността,   диалектите   съществуват   и 

функционират     само   в   сферата   на   устната   комуникация.   Това   са   двете 
взаимнозависими страни, които изграждат националния език.
 

Диалектологията като наука

Видове особености 

 

Диалектологията   съществува   в   две   свои   разновидности-   диахронна   и 

синхронна.     Историческата/диахронната/   се   заниава   с   историческите 
промени   в   диалектите   през   строго   определен   период   от   време,   а 
описателната/синхронната/   изучава   активно   съвременното   състояние   на 
диалектите.   Двата   метода   на   изследване   не   се   противопоставят   ,   а   се 
допълват   един   друг.   При   наблюденията   ние   активно   използваме 
историческите   данни   като   запас   и   база   за   сравниние   ,   за   да   успеем   да 
обособим и разграничим особеностите на обследвания говор.
   Изтъкнахме вече, че съвременният български език е изграден на основата 
на съвременния български народностен език. Тази теза е безспорна, но все 
пак е нужно да уточним, че процесите и факторите при изграждането на 
нашия   книжовен   език   са   били   по-   сложни     отколкото   сме   склонни   да 
мислим.  Всеки книжовен език е изтърпял влияния от по- стари  книжовни 
езици,познати   на   неговите   създатели   и   носители,по   пътя   на   своето 
изграждане.   Значително   е   било   влиянието   на   класическите     европейски 
езици-   старогръцки   и   латински-   върху   формирането   и   развитието   на 
западноевропейските   /романски,германски   и   някои   славянски/   книжовни 
езици, а косвено върху и върху останалите славянски и други европейски 
езици.
   Трябва да обърнем внимание на факта, че функциите на книжовния език 
са значително по-сложни от функциите на народната реч, върху която е 
изграден.     Книжовният   език,   създаден   на   народна   основа   ,   получава 
значителна обработка  не само в смисъл на нормализация, но и в смисъл на 
количествено и функционално  обогатяване. Източниците за обогатяване са 
разнородни.   Най-   често   имаме   работа   с   пряко   или   косвено   влияние   от 
други езици. Влиянието може да се прояви по различен начин и пътища: 
заемане на готов езиков материал /най-често лексикален или лексикално-
фразеологичен/,заемане   на   езикови   модели   и   конструкции,   калкиране   , 
семантични   заемки,   а   също   така   и   своеобразно   оформяне   на   някои 
особености в резултат на взаимодействието между  народния език и някои 
книжовни влияния.

   За успешното анализиране на избрания от нас специфичен Костандовски 
говор е нужно да познаваме някои от по-важните структурни особености на 
народната   реч.   Именно   с   тази   цел   си   позволяваме   да   направим   кракът 
обзор на оразличителните детайли. Промените , които ще опишем протичат 
в областта на  фонетиката, морфологията и синтаксиса.

    В   обастта   на   фонетиката   -   това   са   рефлексите   на   ятовата   гласна, 
изговорътт   на   групите   ъ

р/ъл,   ръ/лъ  

,   поставени   между   две   съгласни, 

характерна мекост, ударение, прегласите на гласните и други. 

В   областта   на   морфологията   -   всчки   типични   особености   на 
новобългарския език: при имената- отсъствиена, падежни форми, наличие 
на   член,   особена   форма   на   бройното   множествено   число   в   мъжки   род, 
характерен   строеж   на   относителните   местоимения   и   наречия/   със 
слообразувателната   морфема  

-то

:   който,когато   и   др/,степенуване   на 

прилагателните     в   предпоставени   частици  

по-   и   най

-;   при   глаголите   - 

отсъствие   на   инфинитив   ,богата   темпорална   система,преизказно 
наклонение   ,   особено   несвършено   причасттие   на  

-л

  от   основата   на 

имперфекта и др.

     В областта на синтаксиса съвременният български книжовен език се 
характеризира   с   най-   съществените   особености   на   народната   реч- 
аналитизъм   т.е.   безпадежно   и   предложно   изразяване   на   синтактичните 
отношения на съществителнитте имена в изречението, употреба на лични 
глоголни конструкции/ да - конструкции/ на мястото на старобългарския 
инфинитив; характерен строеж на изречението  във връзка с употребата на 
някои глаголнии местоименни енклитики.

Нашият съвременен книжовен език не се покрива с никой отделен говор, а 
е   сложна     формация   от   последователното   въздействие   на   западната   и 
източната   диалектна   основа,   както   и   по-нататъчното   взаимодействие 
между   източни   и   западни   говорни   особености   в   езиковата   практика   . 
Характерни за неговия строеж  са не само редица особености на източните 
говори,   но   и   редица   особености   на   западните   говори,   така   че   в 
действителност не само по функция , но и по строеж той има наддиалектен 
и национален характер. Ще представим накратко най- важните фонетични, 
морфологични   и   фонетично-морфологични   особености,   но   вече 
съобразени   с   оглед   на   техния   произход   от   източните   или   от   западните 
български говори:

А. 

Фонетични особености

I  На действието на западнолългарската основа ,върху която са се развили 
началните , а и някои по-скорошни процеси на изграждането на книжовния 
ни език , се дължат следните фонетични особености на книжовния език.

а) запазване на неударените гласни в техния първоначален(нередуциран) 
гласеж, например  

сег

à

, вр

è

ме,ког

à

,б

ъ

рзо

(а не  

сигà,врèми, бързу

, както е в 

източните говори)

б) запазване на непрегласено старо  

я

( и 

а

 след  

ж,ч,ш

) под ударение пред 

мека сричка, например 

пол

я

на-пол

я

ни,Сто

я

н - Сто

я

не,то

я

га-то

я

ги,ч

а

ша-

ч

а

ши,овч

а

р-овч

а

ри

(а не изт. бълг 

Стоèне,чèши,тоèги,овчèри

).

  г) нейотуван изговор на   

е

  в началото на думата или след друга гласна, 

например

 

е

зеро,ко

е

,тво

е

,зна

е

,   поезия

(а   не   изт.   българското 

йезеро,койе,твойе,знайе,пойезия

).

II  На източнобългарска основа са се установили постепенно   от 1824 г 
насам следните фонетични особености:  

а)   изговор   на   меки   съгласни   в   определени   форми,   например  

нося-

носят,търпя -търпят,конят, овчарят,учителят

(а не  

носа-носат,търпа-

търпат,конът,овчарът,учителът,

както е в западния говор);

б)   якане,   например  

в

я

ра-верен,см

я

х-смехът,н

я

кой

(а   не   западно 

българстото 

вера-верен,смех-смехът,некой);

в)подвижност   на   гласната  

Ъ

  в   съседствво   с  

р

  и  

л

/ликвидна   метатеза/   , 

например 

пръв-първи,мълча-млъквам;

г) определени особености на ударението -неподвижност в парадигми като 

четà-четèш,напùша-напùсах,водà-водàта,главù-главùте

(а

 

не 

западнобългарското

 

чèта-четèш,нàпиша-напùшеш-написàх,вòда-

водàта,глàва-главàта)

,   крайно   ударение   в   повелително   наклонение   , 

например

 

четù,пишù,напишù,станù,вземù

(а   не   западнобългарското 

чèти,пùши,нàпиши,взèми,стàни

).

Б. 

Фонетично-морфологични особености

I Под влияние на източните говори са се установили следните особености: