ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

Съществуват няколко модела на литературна история:

1. Т. нар. универсални истории – те си поставят космополитната цел да представят 

развитието   на   човечеството   като   един   цялостен   процес,   от   който   литературата   е 
интегрална   част.   По   своето   същество   универсалните   истории   работят   с 
телеологически модел – модел, в който има поставена определена цел, крайна точка 
на   развитие   (теле).   Тази   теле   е   същевременно   точката   на   съвършенството   в 
развитието на дадения процес. Когато става дума за литературата, телеологическият 
модел   означава,   че   в   развитието   й   има   определен   център,   определена   точка   на 
съвършенство.   Оттук   се   раждат   два   типа   на   универсалистката   история.   Те 
проектират   точката   на   съвършенство   в   бъдещето   и   оценяват   цялото   развитие   на 
литературата   спрямо   тази   точка   на   съвършенство.   Според   този   тип   истории 
литературата е все още в процес на усъвършенстване, но все още този процес не е 
завършен и предстои да завърши в бъдещето. Типичен пример за такова развитие е 
социолитературата.   Според   нея   обществото   преминава   през   различни   фази   като 
всяка   следваща   фаза   е   по   –   съвършена   от   предишната,   но   финалната   точка   на 
съвършенство е проектирана в бъдещото комунистическо общество. Литературата 
спрямо   тази   социална   теория   се   развива   успоредно   на   обществото   и   заедно   с 
неговото усъвършенстване се усъвършенства и тя.

Друг   тип   универсални   истории,   които   постановяват,   че   идеалната   точка   е   вече 
постигната, че тя отстои назад във времето, като следващите я етапи се опитват или да я 
имитират   или   попадат   в   един   общ   залез.   До   края   на  XVIIIв.   доминират   този   тип 
литературни истории. Първо те разглеждат литературата като недиференцирана част на 
общото културно развитие, а от друга страна твърдят, че литературата е постигнала 
своя апогей в Античността, а всички следващи творби се опитват или да повторят този 
апогей, или са по – слаби в сравнение с него.

•

Литературата – съставна част на културен процес

•

Литературата – развива се постепенно и прогресистки (или нагоре или надолу)

•

Литературната история се разбира спрямо дадена точка

2.

Алтернатива на този универсалистки тип са версиите на историзма от  XIXв., като 
например  историографията   на   школата   на   Леополд   фон   Ранке.  За   тази   школа   са 
характерни два основни момента:

•

пълна обективност – литературата на даден период не се съотнася с нещо минало 
или нещо бъдеще, а се разглежда сама по себе си

1