По житейската стълбица надолу
“Маминото детенце
”
Възрожденската повест “Маминото детенце” възприемаме като
реалистично отражение на живота, бита и идеалите на предосвобожденското
общество. Каравелов фокусира погледа си върху живота на едно чорбаджийско
семейство от 60-те / 70-те години на 19 век. Като основен проблем в творбата се
налага възпитанието. Съдбата на Никола е най-красноречиво доказателство за
безпомощността на чорбаджиите да възпитат правилно своите деца.
Теза:
В резултат на личния пример на родителите и на допуснатите от тях
грешки, Никола израства като безотговорен млад човек, лишен от полезни
занимания и духовни интереси.Той живее с измамното усещане за
непогрешимост,а високото му самочувствие го прави жесток, бездушен и груб в
отношенията към другите. Неприучен да се труди Никола се отдава на житейски
удоволствия, а в стремежа си да ги задоволи стига и до престъпление-кражбата на
парите на неговите родители. Той причинява смъртта на баща си, изоставя
семейството си и заживява в един вертеп в Гюргево.
Доказателство
: Семейството е фактор за формиране на личността. В дома
на Нено и Неновица цари леност, безделие и егоизъм. Чорбаджиите издигат в
свое жизнено верую тишината и спокойствието, измамният идеал на бездейните
хора. В дни на национален подем, те избират живот за себе си и в този смисъл не
са добър пример за подражание.У сина си формират отношение на безразличие
към обществените проблеми,на бездейност по този начин създават усещането у
Никола, че той няма нужда от цели, че няма смисъл да вярва в никакви идеали.
С начина си на живот родителите са лош пример. По цели дни лежат под
дебелите сенки и пият изстудена гюлова ракия. Сянката е метафора на начина им
на живот-безсмислен, егоистичен, далече от проблемите на времето, живот за
себе си. Докато си почиват чорбаджиите водят безсмислени разговори по
незначителни проблеми. Единствено темата за парите и печалбата внасят някакво
оживление сред тях. Те си служат с кратки въпроси и също толкова кратки
отговори. Мисълта е накъсана и хаотична. Липсва пълноценно общуване между
съпрузите, отсъства и духовна връзка. Никола вижда живота на родителите си,
става свидетел и на техните разговори, осъзнава кое е значимо за тях. За него е
важно, че спечеленото в дома на родителите му не е резултат от техните качества
нито от усилията им. Ленивите и бездейни чорбаджии не възпитават в труд и своя
син. Той свиква отрано да получава всичко наготово и оттам да не го цени. Никола
почти не общува с родителите си, а това води до липса на духовна връзка между
тях.
Маминото детенце отрано е поверено в ръцете на ратая. Николчо е
достоен син на своите родители. Житейските уроци, които усвоява от тях го
приучават към безделие. Родителите се отнасят подчертано покровителствено
към сина си. Забраняват на ратая да га оставя сам. В случай че забраната се
наруши, Нищото трябва да изслуша обидите на Нено чорбаджи. Родителите
подтикват към послушание сина си чрез обещания, пари и подаръци. По този
начин не се печели внимание и уважение. Създава се измамно усещане за
превъзходство, което носят парите.
Нито семейството, нито училището успяват да изградят добродетели у
Никола. От даскал Славе родителите родителите изискват единствено да не се
кара и да не бие детето им. Учителят е на същото мнение – “Чорбаджийското дете
не се бие..”. Героят не се приучава на труд и отговорност, не получава полезни
знания и безнаказано върши всичко. Той научава само “Помилуй мя ,боже” и
Предмет: | Възрожденска литература, Литература |
Тип: | Есета |
Брой страници: | 4 |
Брой думи: | 842 |
Брой символи: | 6879 |