По житейската стълбица надолу

“Маминото детенце

”

Възрожденската   повест   “Маминото   детенце”   възприемаме   като 

реалистично   отражение   на   живота,   бита   и   идеалите   на   предосвобожденското 
общество. Каравелов фокусира погледа си върху живота на едно чорбаджийско 
семейство от 60-те / 70-те години на 19 век. Като основен проблем в творбата се 
налага   възпитанието.   Съдбата   на  Никола   е   най-красноречиво   доказателство   за 
безпомощността на чорбаджиите да възпитат правилно своите деца.

Теза:

 В резултат на личния пример на родителите и на допуснатите от тях 

грешки,   Никола   израства   като   безотговорен   млад   човек,   лишен   от   полезни 
занимания   и   духовни   интереси.Той   живее   с   измамното   усещане   за 
непогрешимост,а високото му самочувствие го прави жесток, бездушен  и груб в 
отношенията към другите. Неприучен да се труди Никола се отдава на житейски 
удоволствия, а в стремежа си да ги задоволи стига и до престъпление-кражбата на 
парите   на   неговите   родители.   Той   причинява   смъртта   на   баща   си,   изоставя 
семейството си и заживява в един вертеп в Гюргево.

Доказателство

: Семейството е фактор за формиране на личността. В дома 

на  Нено  и  Неновица   цари  леност,  безделие  и  егоизъм.  Чорбаджиите  издигат   в 
свое жизнено верую тишината и спокойствието, измамният идеал на  бездейните 
хора. В дни на национален подем, те избират живот за себе си и в този смисъл не 
са добър пример за подражание.У сина си формират отношение на безразличие 
към обществените проблеми,на бездейност по този начин създават усещането у 
Никола, че той няма нужда от цели, че няма смисъл да вярва в никакви идеали.

С начина си на живот родителите са лош пример.  По цели дни лежат под 

дебелите сенки и пият изстудена гюлова ракия. Сянката е метафора на начина им 
на   живот-безсмислен,   егоистичен,   далече   от   проблемите   на   времето,   живот   за 
себе   си.   Докато   си   почиват   чорбаджиите   водят   безсмислени   разговори   по 
незначителни проблеми. Единствено темата за парите и печалбата внасят някакво 
оживление   сред   тях.   Те   си   служат   с   кратки   въпроси   и   също   толкова   кратки 
отговори. Мисълта е накъсана и хаотична. Липсва пълноценно общуване между 
съпрузите, отсъства и духовна връзка. Никола вижда живота на родителите си, 
става свидетел и на техните разговори, осъзнава кое е значимо за тях. За него е 
важно, че спечеленото в дома на родителите му не е резултат от техните качества 
нито от усилията им. Ленивите и бездейни чорбаджии не възпитават в труд и своя 
син. Той свиква отрано да получава всичко наготово и оттам да не го цени. Никола 
почти не общува с родителите си, а това води до липса на духовна връзка между 
тях.

Маминото   детенце   отрано   е   поверено   в   ръцете   на   ратая.  Николчо   е 

достоен   син   на   своите   родители.   Житейските   уроци,   които   усвоява   от   тях   го 
приучават   към   безделие.   Родителите   се   отнасят   подчертано   покровителствено 
към сина си. Забраняват на ратая  да га оставя  сам. В случай че забраната  се 
наруши,   Нищото   трябва   да   изслуша   обидите   на   Нено   чорбаджи.   Родителите 
подтикват   към   послушание   сина   си   чрез   обещания,   пари   и   подаръци.   По   този 
начин   не   се   печели   внимание   и   уважение.   Създава   се   измамно   усещане   за 
превъзходство, което носят парите.

Нито   семейството,   нито   училището   успяват   да   изградят   добродетели   у 

Никола.  От даскал Славе родителите родителите изискват единствено да не се 
кара и да не бие детето им. Учителят е на същото мнение – “Чорбаджийското дете 
не се бие..”. Героят не се приучава на труд и отговорност, не получава полезни 
знания   и   безнаказано   върши   всичко.   Той   научава   само   “Помилуй   мя   ,боже”   и