Светът е многолик, превратен и невъзможен.
Светът е измама, коварство и любов. Светът
е надежда, която спира времето и го връща
назад… Назад, към една далечна и
същевременно толкова близка комедия на
нравите и морала, на лицемерите и мнимото
благочестие, на лековерната доверчивост.
Една комедия, която изобличава безбожното
лицемерие, което някои хора прикриват зад
благовидна маска.
Кореспондират ли героите на древната (?)
западноевропейска литература с нашата
съвременност? Разбира се!
С комедията си “Тартюф” Молиер язвително
осъжда лицемерието, мнимите добродетели,
наивното лековерие и безотговорността,
които са пуснали корени във всички сфери
на живота. Тези породи (?), които са
съществували, съществуват и днес и срещу
тях хората със здрав разум и воля се
опълчват. Възмущават се от коварството,
егоизма, лицемерието, които се ширят в
древния (?) бит, но които заливат и
съвременното общество.
Класическият еталон на безбожника лицемер
– Тартюф - живее в човешкото съзнание,
проявява се в нравственото поведение на
хората.
Кой е Тартюф? Вмъкнал се коварно в
семейството на Оргон, мошеникът Тартюф
завладява съзнанието на стопанина с
лъжливото си благочестие и го повежда към
1
Предмет: | Западноевропейска литература, Литература |
Тип: | Есета |
Брой страници: | 5 |
Брой думи: | 488 |
Брой символи: | 4145 |