Поемата „Септември” е издадена в списание „Пламък” през 1924г. Заради това, 

че тя попада под ударите на тогава действащия  Закон за защита на държавата 
книжки 7 и 8 на списанието, в които е публикувана са конфискувани. Списанието е 
забранено. А на 14 май 1925 г.Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба 
от 20 хиляди лева и лишаване от граждански и политически права. Той обжалва 
делото, но на 15 май е арестуван от полицията и изчезва безследно. По-късно се 
разбира, че писателят, героят, изгубил дясното си око, след раняване в боевете при 
Дойран  / 1917/ е убит след зверски изтезания и заровен в общ гроб в Илиянци

. 

Художественият свят на поемата „Септември” е изграден върху кървавите 

исторически събития на въстанието от септември 1923 година. 

Историческите събития са фон, върху който авторът насочва размислите на 

читателя в друго направление, а именно за грандиозната, величава, страховита, 
братоубийствена, кървава  и  героична изява на кризата на променящия се свят. 

Криза, проявена в размаха на въстанието и във величавият щурм на масите, които 

превръщат роба в народ. Криза, съпроводена с унижение и страдание, което събужда 
гняв и бунт. Това са закономерните явления върху които се изгражда идеята за 
свободата и мечтата на масите за по-добър свободен живот. 

Стихията на емоциите се отприщва и преминава от злоба към социален гняв. 

Сякаш от епицентър на подтисканата и смущавана човешка душевност се понася 
„взрив”, който с тътен руши и събаря рамкираните граници на стария, познат, но 
ненужен и безполезен свят. Този свят в поемата е  изграден чрез образите на нощта. И в 
„нейната мъртва утроба” се  „ражда вековната злоба на роба” и се появява „в своя 
пурпурен гняв величав” народ. 

 В този миг, като светлина се ражда надеждата и тогава „слънчогледите 

погледнаха слънцето”, така както и масите проглеждат открито и дръзко истината за 
своя живот и застават пред  истинското лице на своето тревожно, изпълнено с погром  
човешко битие. Масите, който единствено „със своите кърви” могат да напишат 
СВОБОДЕН. 

В поемата „Септември” човекът е възкресен и той отново  и отново застава в 

центъра на света. 

Човекът  заменя Бога, движи историята и променя настоящият миг на живота. И 

тук се заражда неговият спор. Спор  с Бога, спор с подменения идеал, при който 
картечниците на българи „яростно лаят” срещу други българи. И в този спор се 
формира бунт на Човека срещу религията, бунт срещу културата, срещу цивилизацията 
и срещу всичко, което спира развитието именно на живота, културата и цивилизацията. 

Човекът  е възвисен и той се превръща в индивид, част от многото „хиляди-маса- 

народ”. И там, сред ослепителната светлина на  „червения кръг”   на свободата, изписан 
с кръвта на убитите народът очертава величаво, смело и дръзко поривът на „хиляди 
черни ръце”.