Ð Å Ô Å Ð À Ò 
background image

Р Е Ф Е Р А Т 

БИОЛОГИЧНИТЕ РИТМИ НА ЧОВЕКА

БИОРИТМИТЕ 

Наличието на цикличност в живота на човека отдавна не предизвиква никакви съмнения. 
През нощта спим, през деня бодърстваме, през лятото сме по-активни, през зимата по-
бавни. Тези цикли се повтарят през целия ни живот. Именно благодарение на подобно 
редуване на противоположни периоди, човешкият  организъм  може да съществува  и да 
функционира нормално. На научен език 

тези циклични процеси се наричат биоритми

.

Структура на биоритмите

Нашият организъм е удивително стройна система от сложни органи, обединени с хиляди 
функционални връзки. За да работи тази система точно и синхронизирано, природата е 
“измислила”   биоритмите.   Всички   живи   организми,   дори   и   най-простите   едноклетъчни 
бактерии   и   даже   растенията   живеят   в   съответствие   с   вътрешните   си   "часовници". 
Предназначението на биоритмите е двойнствено - от една страна те поддържат правилното 
протичане   на   вътрешните   процеси,   а   от   друга   -   позволяват   живот   в   хармония   с 
обкръжаващата среда.

Към   днешния   момент,   учените   са   фиксирали   над   500   различни   биоритми   в   човешкия 
организъм. Всички те имат една същност - фаза на активност, редуваща се с фаза на отдих. 
Биоритмите се характеризират с цял ред показатели: ниво, период, амплитуда, положение 
на фазата. Периодът на ритъма (или продължителността на един цикъл) може да варира от 
части от секундата до десетилетия, при това, колкото е по-ниско нивото на йерархия на 
ритъма, толкова по-кратък е периодът (например клетъчния ритъм).

Регулация на биоритмите

Обединени   в   единна   система,   биоритмите   представляват   механизъм   за   регулиране   на 
жизнената дейност на човешкия организъм. В този механизъм има няколко  регулаторни 
нива, 

първото ниво от които е клетъчното

.

В клетката протичат множество процеси и за това, протичането им да не е хаотично, всяка 
клетка притежава рецептори, ролята на които се изпълнява от клетъчната мембрана. В 
съответствие със сигналите, изпращани от рецепторите на мембраната, клетката изпълнява 
действията, необходими на организма -   изменя своята активност, стартира процеса на 
регенерация и т. н.

В мембраните на клетките, на свой ред, «ръководство за действие» постъпва от 

второто 

ниво   на   регулация   -   надклетъчното,   което   се   създава   от   хормоните

.   Хормоните   се 

изработват   от   ендокринните   жлези   и   тяхната   роля   е   да   регулират   дейността   на 
чувствителните   към   тях   (хормоните)   клетки   или   да   стартират   в   клетките   определени 
процеси.   Например,   хормонът   на   растежа   стимулира   процеса   на   деление   на   клетките, 

1

background image

образуващи   костите,   а   адреналинът,   освен   всичко   друго,   увеличава   скоростта   на 
обменните процеси.

Работата  на ендокринните  жлези и процесите на синтез  на хормоните се управлява  от 
особена   ендокринна   жлеза   –  

хипофиза

,   разположена   в   задната   тилна   част   на   главния 

мозък. Това е  

третото ниво на регулация

  на биоритмите. В хипофизата се изработват 

хормони, регулиращи дейността на периферните ендокринни жлези.

    
Четвъртото ниво на регулация се осъществява от хипоталамуса

 (отдел в главния мозък), 

който синхронизира вътрешните биоритми на човека с външната среда. Тъй като една от 
функциите   на   биоритмите   е   адаптивна   (към   външни   въздействия),   то   ролята   на 
хипоталамуса   е     на   “върховен   главнокомандващ”   в   нашето   тяло.   На   свой   ред, 
информацията за външната среда постъпва в хипоталамуса  чрез органите на чувствата. 
Хипоталамусът в голяма степен функционира автоматично, следвайки собствен ритъм и 
съхранявайки постоянството на вътрешната среда на организма.

Понякога може да се включи и 

пето ниво на регулация на биоритмите, за което отговаря 

централната   нервна   система   (ЦНС)

.   При   постъпване   на   сигнали   отвън,   изискващи 

приспособяване на организма към възникнали условия, например, при авиополети, стрес, 
ЦНС  включва  в  управлението   на  организма   хипоталамуса,  който,  на   свой  ред,  изменя 
работата на всички по-нискостоящи системи.

Видове биоритми

В настоящо време най-разпространена е класификацията на биоритмите по големината на 
периода, в съответствие с което се определят:

    * ритми с висока честота: от части от секундата до 30 минути (тези биоритми действат 
на   молекулярно   ниво,   проявяват   се   на   електрокардиограмите   (ЕКГ), 
електроенцефалограмите (ЕЕГ), регистрират се при дишане);
    * ритми със средна честота: с период от 30 минути до 28 часа (най-известен сред тях е т. 
нар. циркаден или денонощен ритъм);
    * мезоритми: продължителност от 28 часа до 7 дни;
    * макроритми: от 20 дни до 1 година (например менструалният цикъл при жените);
    * метаритми: с период от 10 години и повече.

Някои   биоритми   могат   да   бъдат   проследени   само   с   помощта   на   високотехнологични 
прибори, за други от тях са необходими многогодишни научни изследвания, но има редица 
биоритми, които са изучени достатъчно добре. За тях ще говорим по-нататък.

Като цяло биоритмите се разделят на на адаптивни и неадаптивни. Адаптивните биоритми 
съвпадат   по   кратност   с   геофизичните   ритми,   за   това   те   са   най-важните   за   организма. 
Адаптивните биоритми позволяват на човек да се  приспособи към условията на външната 
среда, да   синхронизира физиологичните си процеси с изискванията на обкръжаващата 
среда.   Счита   се,   че   адаптивните   биоритми   са   се   формирали   постепенно,   в   процеса   на 
еволюцията, създавайки по този начин съвършен и хармоничен към природата организъм. 
Към адаптивните биоритми се отнасят денонощните, лунните и годишните ритми.

background image

Циркаден (денонощен) ритъм

Водещата   роля   сред   всички   биоритми,   безусловно,   принадлежи   на   денонощния   или 
циркадния цикъл, обусловен от въртенето на Земята около своята ос. По-голямата част от 
процесите и реакциите в организма са подчинени именно на този ритъм. Денонощната 
периодичност   на   жизнените   функции   на   организма   са   вродено   свойство,   но   понякога 
някои изменения в този ритъм протичат под влияние на социални фактори. Денонощният 
цикъл се ръководи от светлината. Когато има светлина – организмът се намира в активна 
фаза,   когато   няма   –   скоростта   на   физиологичните   процеси   намалява.   Основните 
денонощни   ритми   на   активността   на   органите   и   системите,   ендокринните   жлези   и 
клетките,  вече са установени  от учените.  Така  например, стойностите  на артериалното 
налягане и температурата на тялото достигат максимума си около 18 часа, а минимумът се 
регистрира   около   3   часа   през   нощта.   Именно   нарушението   на   циркадните   ритми   е 
първопричина за множество заболявания.

Седмичен ритъм

Очевидно   е,   че   в   живота   на   всеки   учащ   се   или   работещ   човек   съществува   седмичен 
биоритъм. Обаче, никъде в природата няма цикъл, чийто период поне приблизително да е 
равен на седем дни. Седмичният цикъл е човешко творение, ние сме привикнали към него. 
Безусловно,   нашите   предци,   живели   преди   хиляди   години,   са   били   мъдри,   като   са 
измислили редуването на 6 дни работа и 1 ден почивка – сега именно в седмичен цикъл се 
променя работоспособността на човека. В понеделник тя е ниска, във вторник, сряда и 
четвъртък – висока, в петък и събота отново се понижава, а в неделя започва постепенно да 
расте.

Месечен ритъм

Следващия важен биоритъм е месечният. Той не се измерва с нашите календарни месеци, в 
природата няма процеси, съвпадащи по своя цикъл с октомври или март например. Под 
месечен биоритъм се подразбира лунния цикъл, чиято продължителност е 29,5 денонощия. 
Лунният цикъл оказва огромно влияние на всички процеси, протичащи на нашата планета: 
морските приливи и отливи, периода на размножаване на животните, интензивността на 
поглъщане на кислорода от растенията и т. н. Луната влияе и на човека, особено отчетливо 
изменението на лунните фази чувстват хората, имащи здравословни проблеми. Например, 
при новолуние, когато гравитационното въздействие на Луната върху кората на Земята е 
особено силно, се увеличават  рецидивите на заболяванията на сърдечно-съдовата система, 
понижава се активността на главния мозък, нараства броят на психичните нарушения. В 
нашата   страна   малко   хора   отчитат   влиянието   на   лунните   фази   върху   състоянието   на 
организма, а например в Индия и Китай, лунният цикъл е внесен в гражданския календар.

Годишен ритъм

Годишният ритъм е обусловен от въртенето на Земята около Слънцето, благодарение на 
което, на нашата  планета става смяната  на сезоните. В продължение на този цикъл се 
изменят  параметрите  на температурата,  влажността,  аеронизациата  на въздуха  и много 
други.  Активността на човека също се променя с годишните  сезони.  Голямата част от 
хората са по-малко активни през кратките зимни дни, а с настъпването на пролетта човек 

3

Това е само предварителен преглед!

Биологичните ритми на човека

Наличието на цикличност в живота на човека отдавна не предизвиква никакви съмнения. През нощта спим, през деня бодърстваме, през лятото сме по-активни, през зимата по-бавни. Тези цикли се повтарят през целия ни живот...

Биологичните ритми на човека

Предмет: Медицина
Тип: Реферати
Брой страници: 11
Брой думи: 3025
Брой символи: 26225
Изтегли
Този сайт използва бисквитки, за да функционира коректно
Ние и нашите доставчици на услуги използваме бисквитки (cookies)
Прочети още Съгласен съм