Р Е Ф Е Р А Т
БИОЛОГИЧНИТЕ РИТМИ НА ЧОВЕКА
БИОРИТМИТЕ
Наличието на цикличност в живота на човека отдавна не предизвиква никакви съмнения.
През нощта спим, през деня бодърстваме, през лятото сме по-активни, през зимата по-
бавни. Тези цикли се повтарят през целия ни живот. Именно благодарение на подобно
редуване на противоположни периоди, човешкият организъм може да съществува и да
функционира нормално. На научен език
тези циклични процеси се наричат биоритми
.
Структура на биоритмите
Нашият организъм е удивително стройна система от сложни органи, обединени с хиляди
функционални връзки. За да работи тази система точно и синхронизирано, природата е
“измислила” биоритмите. Всички живи организми, дори и най-простите едноклетъчни
бактерии и даже растенията живеят в съответствие с вътрешните си "часовници".
Предназначението на биоритмите е двойнствено - от една страна те поддържат правилното
протичане на вътрешните процеси, а от друга - позволяват живот в хармония с
обкръжаващата среда.
Към днешния момент, учените са фиксирали над 500 различни биоритми в човешкия
организъм. Всички те имат една същност - фаза на активност, редуваща се с фаза на отдих.
Биоритмите се характеризират с цял ред показатели: ниво, период, амплитуда, положение
на фазата. Периодът на ритъма (или продължителността на един цикъл) може да варира от
части от секундата до десетилетия, при това, колкото е по-ниско нивото на йерархия на
ритъма, толкова по-кратък е периодът (например клетъчния ритъм).
Регулация на биоритмите
Обединени в единна система, биоритмите представляват механизъм за регулиране на
жизнената дейност на човешкия организъм. В този механизъм има няколко регулаторни
нива,
първото ниво от които е клетъчното
.
В клетката протичат множество процеси и за това, протичането им да не е хаотично, всяка
клетка притежава рецептори, ролята на които се изпълнява от клетъчната мембрана. В
съответствие със сигналите, изпращани от рецепторите на мембраната, клетката изпълнява
действията, необходими на организма - изменя своята активност, стартира процеса на
регенерация и т. н.
В мембраните на клетките, на свой ред, «ръководство за действие» постъпва от
второто
ниво на регулация - надклетъчното, което се създава от хормоните
. Хормоните се
изработват от ендокринните жлези и тяхната роля е да регулират дейността на
чувствителните към тях (хормоните) клетки или да стартират в клетките определени
процеси. Например, хормонът на растежа стимулира процеса на деление на клетките,
1
образуващи костите, а адреналинът, освен всичко друго, увеличава скоростта на
обменните процеси.
Работата на ендокринните жлези и процесите на синтез на хормоните се управлява от
особена ендокринна жлеза –
хипофиза
, разположена в задната тилна част на главния
мозък. Това е
третото ниво на регулация
на биоритмите. В хипофизата се изработват
хормони, регулиращи дейността на периферните ендокринни жлези.
Четвъртото ниво на регулация се осъществява от хипоталамуса
(отдел в главния мозък),
който синхронизира вътрешните биоритми на човека с външната среда. Тъй като една от
функциите на биоритмите е адаптивна (към външни въздействия), то ролята на
хипоталамуса е на “върховен главнокомандващ” в нашето тяло. На свой ред,
информацията за външната среда постъпва в хипоталамуса чрез органите на чувствата.
Хипоталамусът в голяма степен функционира автоматично, следвайки собствен ритъм и
съхранявайки постоянството на вътрешната среда на организма.
Понякога може да се включи и
пето ниво на регулация на биоритмите, за което отговаря
централната нервна система (ЦНС)
. При постъпване на сигнали отвън, изискващи
приспособяване на организма към възникнали условия, например, при авиополети, стрес,
ЦНС включва в управлението на организма хипоталамуса, който, на свой ред, изменя
работата на всички по-нискостоящи системи.
Видове биоритми
В настоящо време най-разпространена е класификацията на биоритмите по големината на
периода, в съответствие с което се определят:
* ритми с висока честота: от части от секундата до 30 минути (тези биоритми действат
на молекулярно ниво, проявяват се на електрокардиограмите (ЕКГ),
електроенцефалограмите (ЕЕГ), регистрират се при дишане);
* ритми със средна честота: с период от 30 минути до 28 часа (най-известен сред тях е т.
нар. циркаден или денонощен ритъм);
* мезоритми: продължителност от 28 часа до 7 дни;
* макроритми: от 20 дни до 1 година (например менструалният цикъл при жените);
* метаритми: с период от 10 години и повече.
Някои биоритми могат да бъдат проследени само с помощта на високотехнологични
прибори, за други от тях са необходими многогодишни научни изследвания, но има редица
биоритми, които са изучени достатъчно добре. За тях ще говорим по-нататък.
Като цяло биоритмите се разделят на на адаптивни и неадаптивни. Адаптивните биоритми
съвпадат по кратност с геофизичните ритми, за това те са най-важните за организма.
Адаптивните биоритми позволяват на човек да се приспособи към условията на външната
среда, да синхронизира физиологичните си процеси с изискванията на обкръжаващата
среда. Счита се, че адаптивните биоритми са се формирали постепенно, в процеса на
еволюцията, създавайки по този начин съвършен и хармоничен към природата организъм.
Към адаптивните биоритми се отнасят денонощните, лунните и годишните ритми.
Циркаден (денонощен) ритъм
Водещата роля сред всички биоритми, безусловно, принадлежи на денонощния или
циркадния цикъл, обусловен от въртенето на Земята около своята ос. По-голямата част от
процесите и реакциите в организма са подчинени именно на този ритъм. Денонощната
периодичност на жизнените функции на организма са вродено свойство, но понякога
някои изменения в този ритъм протичат под влияние на социални фактори. Денонощният
цикъл се ръководи от светлината. Когато има светлина – организмът се намира в активна
фаза, когато няма – скоростта на физиологичните процеси намалява. Основните
денонощни ритми на активността на органите и системите, ендокринните жлези и
клетките, вече са установени от учените. Така например, стойностите на артериалното
налягане и температурата на тялото достигат максимума си около 18 часа, а минимумът се
регистрира около 3 часа през нощта. Именно нарушението на циркадните ритми е
първопричина за множество заболявания.
Седмичен ритъм
Очевидно е, че в живота на всеки учащ се или работещ човек съществува седмичен
биоритъм. Обаче, никъде в природата няма цикъл, чийто период поне приблизително да е
равен на седем дни. Седмичният цикъл е човешко творение, ние сме привикнали към него.
Безусловно, нашите предци, живели преди хиляди години, са били мъдри, като са
измислили редуването на 6 дни работа и 1 ден почивка – сега именно в седмичен цикъл се
променя работоспособността на човека. В понеделник тя е ниска, във вторник, сряда и
четвъртък – висока, в петък и събота отново се понижава, а в неделя започва постепенно да
расте.
Месечен ритъм
Следващия важен биоритъм е месечният. Той не се измерва с нашите календарни месеци, в
природата няма процеси, съвпадащи по своя цикъл с октомври или март например. Под
месечен биоритъм се подразбира лунния цикъл, чиято продължителност е 29,5 денонощия.
Лунният цикъл оказва огромно влияние на всички процеси, протичащи на нашата планета:
морските приливи и отливи, периода на размножаване на животните, интензивността на
поглъщане на кислорода от растенията и т. н. Луната влияе и на човека, особено отчетливо
изменението на лунните фази чувстват хората, имащи здравословни проблеми. Например,
при новолуние, когато гравитационното въздействие на Луната върху кората на Земята е
особено силно, се увеличават рецидивите на заболяванията на сърдечно-съдовата система,
понижава се активността на главния мозък, нараства броят на психичните нарушения. В
нашата страна малко хора отчитат влиянието на лунните фази върху състоянието на
организма, а например в Индия и Китай, лунният цикъл е внесен в гражданския календар.
Годишен ритъм
Годишният ритъм е обусловен от въртенето на Земята около Слънцето, благодарение на
което, на нашата планета става смяната на сезоните. В продължение на този цикъл се
изменят параметрите на температурата, влажността, аеронизациата на въздуха и много
други. Активността на човека също се променя с годишните сезони. Голямата част от
хората са по-малко активни през кратките зимни дни, а с настъпването на пролетта човек
3