18.   Минало   свършено   и 
минало

несвършено 

време. 

Минало свършено време  – 
образува   се   от   основа, 
която за глаголите от 1 и 2 
спрежение   е   старата 
инфинитивна   основа,   а   за 
глаголите   от   3   спр   е 
сегашната   основа.   При 
формите  “беше  и   бе”  при 
1,2   и   3спрежение   няма 
смислова разлика.  Според 
сегашните   си   основи 
глаголите   се   делят   на   3 
спрежения,   а   според 
миналата   си   съвременна 
основа   на   разреди   в 
рамките   на   спреженията, 
съответно   за   1   спрежение 
–   7   разреда,   за   2ро   –   3 
раздера и за 3 – 2 разреда. 
1спрежение:   1   разред   – 
минало свършено време се 
образува с основна гласна 
“о”,   2   разред   –   минало 
свършено   време   – 
основата   се   образува   с 
основна   гласна   “а”, 
предхождана   от   твърда 
съгласна,   която   не   се 
променя.   Тук   влизат   и 
глаголите с надставка “на” 
–   седнах,   да   седна.   3 
разред – минало свършено 
– основата се с гласна “а”, 
пред   която   има   твърда 
нешушкава съгласна, но в 
изходната   си   форма   тази 
съгласна   е   мека   –   скубя, 
скубах.   4   разред   – 
основата   се   образува   с 
основна   гласна   “а”,   но   в 
изходната   форма   на 
глагола   има   шушкава 
съгласна, която се редува с 
нешушкава   в   основата   на 
минало свършено време. 5 
разред   –   основата   се 
образува с основна гласна 
“а”,

графически 

отбелязана   с   “я”,   но   в 
основната   форма   на 
глагола,   съгласната   пред 
окончанието   е   твърда.   6 
разред   –   основата   се 
образува с гласна “а”, пред 
която има звук “й”, така че 
имаме   буква   “я”   след 
гласна. 7 разред – миналат 
свършена   основа   се 
образува   без   основна 
гласна,   окончанията   се 
прибавят към корена. Тези 
глаголи  имат  осн ф-ма  на 
“е/я” и “и/я”. 
2   спрежение:   1   разред   – 
миналата свършена основа 
се образува “и”; 2 разред – 
миналата свършена основа 
се   образува   с   основна 
гласна   “а”   след   мек 
съгласен.

Графически 

отбелязана с “а”. 3 разред 
–   мин   св   основа   се 

отразява   с   основна   гласн 
“а”,   след   шушкава 
съгласна   (ж,   ч,   ш).   Не 
може да се пише “я”. 
3  спрежение  –  1  разред  – 
“а”   –   гледаш   –   гледах;   2 
разред   –   “а”   след   мек 
съгласен,   което   означава, 
че имаме “я” – отговарям – 
отговарях. 
Минало   свършено   време 
се   изразява   с   минало 
действие,   което   е 
извършено   в   определен 
момент  преди  момента  на 
говоренето. 
Минаоло

несвършено 

време  –     формите   се 
образуват от основа на сег 
време   с   някои   промени   и 
следните окончания: За ед 
ч – 1л – х, 2л – ше, 3л – 
ше; за мн ч – 1л – хме, 2л – 
хте и 3л – ха. Основата на 
мин

несв

запазва 

ударението   на   сегашната 
основа.   При   нейното 
образуване   се   наблюдават 
следните   особености:   При 
глаголите   от   1   и   2 
спрежение   с   ударение   на 
последната

сричка 

основата

наминало 

несвършено

време 

завършва на “я”, която във 
2 и 3л ед ч се приглася в 
“е”. След съгласните “ж, ч, 
ш”   се   допускат   дублетни 
форми с основна гласна “а 
или е”. Дублетни ф-ми се 
допускат   и   когато   корена 
завършва и на гласен звук. 
При   глаголите   от   1   и   2 
спрежение   с   ударение   на 
вътрешна сричка основата 
на   мин   несв   време 
завършва   на   “е”.   При 
глаголите   от   3   спрежение 
основата   за   мин   несв 
време е еднаква с основата 
за   сег   време.   При 
глаголите от 3 спрежение с 
онсовна гласна “я” нямаме 
преглас   на   “я”   в   “е”,   тъй 
като

тук

имаме 

непроменливо   постоянно 
“я”. Спомагателния глагол 
съм в мин несв време има 
ф-ми   еднакви   с   тези   за 
свършено време. Значение: 
То   изразява   действия 
съвременни   на   минал 
ориентационен момент.