Аз съм повече себе си, отколкото другите

Звучи ли ви странно? Ако да, значи не сте се замисляли наистина за това, което имам 
намерение да разясня сега.

            Малко предистория... Преди време, когато бях в единадесети или може би в 
дванадесети клас, учителката ми по Български език и литература ни зададе една 
интересна задача. Трябваше да напишем по три изречения, отнасящи се до нас и 
характера ни, но по определен модел - „Аз съм повече... отколкото...\". Честно казано не 
помня две от тях, но погледнете заглавието и ще разберете, за кое се сетих преди малко. 

            За деветнадесетия ми рожден ден родителите ми ми подариха The Wicked Wit of 
Oscar Wilde. Доста интересно четиво наистина. В една глава, наречена Civilized Society 
прочетох нещо, което ме накара да си спомня онзи час по Български език. 

‘Most people are other people. Their thoughts are someone else\'s opinions, their life mimicry, 
their passions a quotation.\'

Очевидно „цивилизованото общество\" не се е развило особено много от XIXв. насам, а 
и имам леки съмнения, че нещата винаги са били такива. Вероятно ще се съгласите, че 
тези съмнения са основателни. Но да продължа с разказа...

            Гореспоменатата госпожа ме попита какво съм написала. След като прочетох 
своите лични прозрения я погледнах с очакване. Останах изненадана, когато видях 
погледа й. Беше очудена и безмълвна. Не ме попита нищо, но тя май не обичаше да си 
говори с мен. Поне така реших тогава, защото си знаех, че не изпитва особени 
симпатии към моя милост. Сега обаче като си спомних тази случка, се замислям дали в 
този момент тя е разбрала какво имам предвид. Дали изобщо някой от хората в стаята 
разбра!? Е, не мисля сега да звъня подред на всичките си бивши съученици, така че се 
налага да отложа анкетата. Както и да е... дотук с безгрижните спомени от гимназията. 
По същество:

            В желанието си да се впишат в обществото много хора пренебрегват себе си. В 
училище, на работа или просто докато вървим по улиците на града... виждаме ги 
навсякъде. Те мислят еднакво, говорят еднакво, държат се по идентичен начин. Дали 
сме стигнали дотам, че вече се раждаме такива? Това е доста съмнително 
предположение, дори абсурдно. Оскар Уайлд преди повече от сто години е написал 
тези две, доста показателни изречения, което ме навява само на една мисъл, а именно, 
че във всяко общество присъства една широка маса от слабохарактерни хора, 
намиращи за по-лесно като огледало да отразяват чуждата личност, вместо да намерят