Мишката изяде книжката
Светлина Белчева
Студентка II курс Стопанско управление II група
Ф№ 6734
Семестриална разработка по Икономическа статистика
Софийски университет „Св. Климент Охридки”
Гр. София
Юни 2008
АБСТРАКТ
С навлизането на новите технологии, в живота на съвременния човек в края на XX-
ти и сега в началото на XXI-ви век все по-обсъждана и наболяла става темата за това
ще “изяде” ли мишката книжката.. Дали обаче общуването със заобикалящият свят по
този начин е наистина ограничен като се има предвид необятните способности на
интернет, е отделен въпрос. Тази разработка изследва дали младите хора четат книги;
от какво биват замествани те и отразява ли се нечетенето на старомодните хартиени
източници на информация върху грамотността и образоваността на поколението на
www.com и “Google”. Основните изводи, до които се достига тук са относно връзките
между четенето на книги, образованието и влиянието на интернет пространството.
Оказва се, че се увеличава разнообразието сред издаваниете заглавия, но тиражите на
книги падат. Четящите българи са 58 %, като едва половината от тях четат активно.
Останалите 42 % са напълно скарани с книгите. Децата харесват да четат книги
значително повече от подрастващите и хората между 20 и 40 годишна възраст.
Момичетата четат повече от момчетата. По-голямата част от младежите имат мобилни
телефони, близо половината - компютри вкъщи, но също толкова смятат четенето за
отживелица, а като цяло са значително по-лошо образовани от по-възрастните
поколения.
2
Мишката изяде книжката
Въведение
Нечовешки бързо в ежедневието ни навлезе най-динамичният, най-удобният и може би
най-ефикасен начин за събиране, разпространение и достъп до информация - Интернет.
Навлиза и измества все повече и повече старомодните, но ефикасни начини за
ограмотяване и намиране на информация – четенето на книги например. Онези с
хартиените страници, между които са заложени музата и ентусиазма на толкова гении,
поети, белетристи, драматурзи. Нима това богатство заслужава да попива прахта на
библиотеките, потънало в забвение? Как е възможно безценни шедьоври на изкуството
да бъдат “изгризвани” от компютърната мишка? Факта, че основен източник на
информация и данни за разработване на всякакви курсови проекти, есета, анализи и пр.
за мен е основно интернет ме накараха да се замисля над въпроса дали този мой
приятел не ми играе лоша шега. Дали младите не губят повече отколкото печелят
използвайки интернет и забравяйки добрите стари книжки. Потърсих отговора на
въпросите си чрез главния виновник – Интернет. От една страна да се успокоя, че
бъдещето изразено чрез новите начини за ограмотяване може да доведе до просперитет
и от друга страна доказвайки, че книгите си остават незаменими да се замисля, като
представител на младите, за ценностите, които си струва да запазим.
В тази разработка главно се изследват:
1. Издателската дейност
2. Колко хора четат книги
3. Кой чете и кой, не
4. Предпочитани заместители на книгата
5. Как нечетенето се отразява на образоваността и знанията на човек
Изследването главно се фокусира върху връзката между нивото на образование и
четенето на книги.
3
1.
Издателска дейност
Годишните тиражи на вестниците през миналата година са намалели с над 8 хиляди
броя спрямо 2004 г. и с повече от 130 хил. спрямо 2000 г., показват данните на
Националния статистически институт (НСИ). Преди шест години са излизали 545
вестника, като на един човек са се падали средно 54 заглавия, докато през миналата
година броят на вестниците е бил 423, като на човек са се падали по 40 заглавия.
С най-голям тираж през миналата година са излизали 60-те ежедневника - общо над 182
млн. броя. Като заглавия най-голям е броят на седмичниците - 183 с тираж близо 103
млн. броя. Три вестника са излизали по два или три пъти седмично с тираж 394 хил.
броя, а 177 са били отпечатвани по-малко от един път през седмицата, като техният
тираж е над 241 млн. броя през миналата година, показват данните на статистиката.
При книгите се наблюдава тенденция на увеличаване на броя на заглавията за сметка на
тиража. Ако през 2000 г. са били издадени 5027 заглавия на книги и брошури с тираж
над 9.3 млн. броя, то през 2005 г. техният брой е 6029 с тираж над 3.9 млн. броя, сочат
данните на статистиката. Така, ако преди шест години българинът е чел малко повече
от една книга, сега той чете половин. През миналата година най-много нови книги са
били отпечатани за култура и наука - 1857 заглавия в над един милион тираж. Нови
1625 книги художествена литература за възрастни са били пуснати на пазара с тираж
819 хил. броя. Най-малко са новите заглавия на справочниците с общ характер - 7 с
тираж 29 хил. броя. (Таблица 1)
Годишният оборот на книжния пазар е около 70 млн. лeва по оценките на издатели и
търговци, защото точни статистически данни липсват. Част от бранша е в сивата
икономика. На пазара в момента работят над 1000 издателства и 1000 търговци.
Увеличава се разнообразието сред заглавията, но тиражите падат. Прогнозите са, че
цените на книгите ще се движат само нагоре.
Друг интересен факт е мястото, от което е купена книга. Ролята на уличните сергии
намалява. 61% от книгите са купени от книжарница и само 32% от сергия. Свързано с
4
факта, че става въпрос за учебна и справочна литература, купувачът на книга
предпочита по-спокойната обстановка, за да може да разгледа и избере даденото
заглавие. Това не значи, че всеки посетител на книжарница купува книга – купува
средно един от трима посетители. Едно от възможните обяснения е, че книгите се
избират внимателно, след обмисляне и импулсивното решение за купуване е силно
ограничено. От улична сергия основните фактори за вземане на решение за купуване са
името на автора и заглавието на книгата, както и предварително направения избор. При
уличните сергии възможност за запознаване със съдържанието на книгата е
ограничено. По редица причини по-трудно е да се разгледа съдържанието на дадена
книга на улицата, отколкото в затворено помещение, каквото е книжарницата.
(Таблица 2)
След издателския бум през първата половина на 90-те години книжният пазар в
България постоянно се свива и ограничава в рамките на най-необходимото за читателя.
Книжният пазар е пряко зависим от доходите на хората. Докато в началото на
свободното книгоиздаване в България една книга е струвала условно около 1,50 – 2,50
долара, процъфтявали са продажби на издания от областите романтика, криминални
романи и трилъри, хороскопи, езотерика и други от подобни области. Сега цените на
книжния пазар много бързо догонват европейските и американските. При това
положение книгата до голяма степен се превръща в средство за развитие и
усъвършенстване на професионални умения, един вид в инвестиция за бъдещето.
2. Колко хора четат книги
3. Кой чете и кой, не
Според статистиката в България се чете все по-малко - за миналата година на човек се
падат по 0,6 прочетени книги. Според проучване на “Алфа Рисърч” четящите българи
са 58 %, като едва половината от тях четат активно. Останалите 42 % са напълно
скарани с книгите.
58% от българите четат книги.
11% всеки ден.
53 % не си купуват книги
5