Доц. 

Борис Минчев

Версия: януари 2003 г.

Лекция

Вътрешният свят на човека: опити за разгадаване

В тази глава ще разгледаме широк кръг от възгледи за това какво е това, 

което   се   има   предвид,   когато   се   употребява   думата   “психология”   в 
професионалната   гилдия   и   от   обикновените   хора.   Ще   представим   и 
универсалната структура на психиката у човека.

Изходно определение на предмета на психологията

Сред широката публика думата “психология” е придобила магическо звучене 

в началото на новия век. От заниманията с психология се очаква да подобрят 
живота   на   всички   хора   с   проблеми,   да   оптимизират   организационните 
дейности,   да   подпомогнат   междукултурния   диалог,   да   направят 
междучовешките отношения удобни и наистина хуманни. И така очакванията 
към   психологическите   дейности   са   огромни,   а   публичният   имидж   на 
психологията е по-силен и привлекателен от колкото в предишни десетилетия 
(Benjamin,   1986;   Wood   et   al.,   1986).   Такъв   благоприятен   ореол   подпомага 
дейността   на   хората,   идентифициращи   себе   си   като   психолози,   но   изисква 
реалистична   представа   за   нещата,   обозначавани   като   “психология”. 
Съществуват   няколко   отговора,   които   имат   привърженици   в   световната 
психологическа общност:



Психологията   е   строга   наука,   подобна   на   физиката,   химията, 
математиката и биологията;



Психологията   е   недоразвита   наука,   която   някога   ще   се   приближи   до 
горните образци на добре развити науки;



Психологията е сбор от психологически науки, всяка със свой предмет и 
специфични методи – трудова, спортна, педагогическа, организационна и 
пр. психологии;



Има   една   единна   наука   обща   психология,   с   множество   “клонове”   или 
приложения;



Психологията   е   пъстра   мозайка   от   концепции   и   практики,   центрирани 
върху   проблемни   области,   свързани   с   наличието   и   ефектите   на   един 
скрит свят на преживявания.

Всяко   от   горните   пет   подхода   към   съвкупността   от   дейности,   наричани 

психология,   има   своите   убедени   последователи.   Ние   смятаме,   че   днешното 
състояние   на   психологията   се   описва   най-добре   от   последния   възглед   за 
психологията като многообразна мозайка от концепции и практики. Някои от тях 
претендират   за   научност   и   копират   методологията   на   естествените   науки, 
например, психофизика и физиологична психология, други като психотерапията 
често копират особености на лечебните практики. Много от психологическите 
дейности   са   изобретени   за   специални   нужди,   да   речем,   подобряване   на 
комуникативните умения на персонала в бизнеса, и вършат добра работа без 
ясни теоретични основания. Но затова трябва ли последните да се изключват 
от полето на психологията и да бъдат наричани по някакъв съвсем друг начин? 
Ние   твърдим,   че   практическите   дейности   са   ноу-хау.   Те   утвърждават 
авторитета   на   психологията   и   създават   предизвикателства   за   теоретични