1. 

   Съвременни представи и определения за здравето.

По принцип здравето се представя като състояние на норма, като отсъствие на 
болест,   като   равновесие   между   организма   и   средата,   като   оптимално 
приспособяване на организма към условията на средата, при което всички органи 
функционират правилно и съгласувано. В съвременната литература здравето се 
определя като процес на съхранение и развитие на биологичните и социалните 
функции на човека, на оптимална трудоспособност и социална активност при 
максимална продължителност наживота.  Според СЗО здравето е състояние на 
пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на 
болест   или   недъг.   Съвременната   теория   разглежда   здравето   като   интегрален 
аспект на всекидневния живот, резултат и същевременно фактор на качеството на 
живот. Здравето е генерален проблем на съвременната наука, който все още не е 
решен окончателно. Все повече здравето се разглежда не просто като антипод на 
болестта, а като континуум – т.нар.континуум на здравето.
 Модел за динамичен здравен континуум:
1-ва фаза – здрави хорa
2-ра фаза – застрашени хора                                                                  
3-та фаза – хора с риск помощ
4-та фаза – болни хора
5-та фаза – хора с ограничени ф-ции 
6-та фаза – хора, зависещи от чужда
7-ма фаза – смърт

Общественото   здраве

  се   характеризира   с   изключителна   сложност, 

многоплавност и многослойност. Или обобщено,   то може да бъде определено 
като съвкупност от социалните аспекти на здравето, съвкупност от социалните 
фактори   и   социалните   отражения   на   здравето.   Общественото   здраве   отразява 
интегралното   взаимодействие   между   системата   на   здравето   и   системата   на 
обществото.   В   крайна   сметка   общественото   здраве   представлява   сложна 
развиваща   се   система   от   социално-здравни   явления.   Тези   социално-здравни 
явления са групирани в пет групи:

-

Здравно състояние(здравен статус) на населението

-

Здравни потребности

-

Здравно съзнание

-

Здравни дейности

-

Здравни отношения

2.

   Подходи за решаване на здравните проблеми на населението.

При решаването на здравните проблеми се срещат следните подходи:

-

Медицински детерминизъм

 – това са определени теоретични представи и 

практически подходи за укрепване на общественото здраве, които изцяло или 
преди всичко са насочени към средства и методи от медицинско естество.

-

Пасивен и активен подход

  –най-разпространеният подход.Ориентиран е 

към   борба   с   вече   възникнали   или   напреднали   заб-я,   а   не   към   тяхното 
предотвратяване. Активният подход е ориентиран от една страна към търсене и 
преодоляване на негативните здравни фактори, а от друга страна, към търсенето 

и използването на позитивните фактори. Основна предпоставка за този подход е 
адекватната здравна култура.

-

Клиничен и профилактичен подход

 – Клиничния подход е ориентиран е 

към   диагнозата   и   лечението   на   проявено   заболяване   у   отделния   човек. 
Профилактичния подход е ориентиран към предотвратяването на заболяванията 
както у отделния човек, така и сред цялото население.

-

Технократичен и поведенчески подход

 – Технократичен подход означава 

при решаването на здравните проблеми да се поставя акцент в/у техническите 
средства   и   методи.   Поведенческия   подход   е   ориентиран   към   повишаване 
здравната култура и здравословния начин на живот.

-

Интегрален подход

 –приоритетен, по-широк, мултисекторен подход;

3.Концепция за промоция на здраве.

Промоция   на   здравето   е   процес   на   създаване   възможности   на   хората   чрез 
саморегулиращо   се   здравно   поведение   да   подобрят   своето   собствено   здраве. 
Целта   е   подобряване   на   здравето,   а   средство   за   постигане   на   тази   цел   е 
здравословният стил на живот на отделния чевек. Като концепция промоцията на 
здравето обосновава преориентиране на приоритетите в здравната дейност към 
следните насоки:

-

От болния към здравия човек

-

От регулиране на здравното поведение чрез външни фактори

-

От „право на здраве“ към „отговорност за здравето“

-

От „здраве за хората“ към „здраве чрез хората“

-

От   професионална   изолация   на   медицинските   работници   към 

мултипрофесионален подход и междусекторно сътрудничество.
Тези   приоритети   отразяват   основната   идея   на  промоцията   на   здравето:   да   се 
преодолее пасивния подход към здравето, да се погледне на отделната личност 
като главен ресурс в дейността по укрепване на здравето. Първото официално 
международно   признание   и   утвърждаване   концепцията   за   промоцията   на 
здравето се осъществява чрез  „Отавската харта за промоция на здраве“, чиито 
основни принципи са: създаване на социална политика, създаване на укрепваща 
здравето   жизнена   среда,   обществено   участие   в   здравното   дело,   развитие   на 
личните умения, знания и възможности за укрепване на здравето, преориентация 
на здравните служби.

4.

   Жизнена среда и здраве

.

От   гледна   точка   на   промоцията   на   здраве   под   жизнена   среда   се   разбира 
съвкупността   от   всички   социални,   икономически   и   физически   елементи   на 
обкръжаващия   ни   свят,   които   могат   да   влияят   върху   здравето   на   индивида, 
социалната група и обществото.
Здравето   отразява   взаимодействието   между   човека   и   неговата   жизнена   среда. 
Здравето зависи от състоянието на средата, която от своя страна е зависима от 
отношението   на   човека   към   нея.   Един   от   главните   подходи   е   екологичният 
подход – вниманието е насочено към условията на ежедневния живот в у-щето, в 
семейството, в работата, в обществено-битовата среда и т.н.

Концепция за „Болестите на цивилизацията“ – чрез тази концеппция е направен 
опит   да   се   обясни   най-масовата   патология   в   развитите   страни   – 
разпространението на сърдечно-съдовите заб-я, рака, психичните разстройства, 
травматизма и др. Главния механизъм за възникването и разпространението на 
най-честите болести  е т.нар. дисхармония на биологичните и социалните ритми. 
Също и т.нар. социална дезадаптация - невъзможност на съвременния човек да се 
приспособи към изменящите се условия на своята социална среда.
Елементи и измерения на жизнената среда:

-

Социални и културни измерения на средата – включват: социални норми, 

отношения, процеси.

-

Политически измерения – изискват политически решения по проблемите 

на опазване на околната среда;

-

  Икономически   измерения   –изискват   преразпределяне   на   ресурси, 

технологии.

5.

   Епидемиологията – научна основа на промоцията на здравето

.

Същност:

  Епидемиологията е наука за разпространението на заболяванията и 

рисковите фактори за тях сред човешката популация.
Количеството  на заболяванията в смисъл на:
-  Случаите,   които   възникват   в   популацията   за   определен   период   от   време   – 
заболеваемост;
- Смъртните случаи в популацията за определен период от време– смъртност;
-  Всички случаи, които съществуват в популацията в определен момент – свежа 
заболеваемост или за даден период от време – болестност.
 

  Аналитични епидемиологични методи:

-   Случай-контрол   –   за   изследване   на  статистическата   връзка   между  рисковия 
фактор и заболяването, на базата на сравнение на случаите и контролите, като 
при подбора им се прилагат идентични критерии.
-  Кохортно проучване – избира се популация от здрави хора /кохорта/, които се 
категоризират в зависимост от това дали са изложени или не на експозиция на 
предполагаемия рисков фактор.
При тях се определя т.н релативен риск – отношението между заболеваемостта 
сред експонираните и заболеваемостта сред неекспонираните лица. Кохортните 
проучвания са трудоемки и скъпи.

Епидемиология на здравето

Необходимо е да се разшири фокуса на епидемиологията от разпространението 
на болестите  и рисковите  фактори  за  тях,  към  разпространението  на  доброто 
здраве и факторите, които го определят.
Описването на здравния статус, на здравните знания, отношения и поведения на 
населението е предизвикателство, което ще идентифицира проблемите, стоящи 
пред здравната промоция, както ще посочи и начините за решаването им.

6.

   Проблеми на позитивното здраве.

Позитивното здраве

 е такова състояние на индивида и групата, при което не се 

наблюдават   никакви   болестни   симптоми   и   е   налице   био-психо-социален 
оптимум.   Разбирането   на   позитивното   здраве   е   свързано   с   представата   за