1.
Съвременни представи и определения за здравето.
По принцип здравето се представя като състояние на норма, като отсъствие на
болест, като равновесие между организма и средата, като оптимално
приспособяване на организма към условията на средата, при което всички органи
функционират правилно и съгласувано. В съвременната литература здравето се
определя като процес на съхранение и развитие на биологичните и социалните
функции на човека, на оптимална трудоспособност и социална активност при
максимална продължителност наживота. Според СЗО здравето е състояние на
пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само отсъствие на
болест или недъг. Съвременната теория разглежда здравето като интегрален
аспект на всекидневния живот, резултат и същевременно фактор на качеството на
живот. Здравето е генерален проблем на съвременната наука, който все още не е
решен окончателно. Все повече здравето се разглежда не просто като антипод на
болестта, а като континуум – т.нар.континуум на здравето.
Модел за динамичен здравен континуум:
1-ва фаза – здрави хорa
2-ра фаза – застрашени хора
3-та фаза – хора с риск помощ
4-та фаза – болни хора
5-та фаза – хора с ограничени ф-ции
6-та фаза – хора, зависещи от чужда
7-ма фаза – смърт
Общественото здраве
се характеризира с изключителна сложност,
многоплавност и многослойност. Или обобщено, то може да бъде определено
като съвкупност от социалните аспекти на здравето, съвкупност от социалните
фактори и социалните отражения на здравето. Общественото здраве отразява
интегралното взаимодействие между системата на здравето и системата на
обществото. В крайна сметка общественото здраве представлява сложна
развиваща се система от социално-здравни явления. Тези социално-здравни
явления са групирани в пет групи:
-
Здравно състояние(здравен статус) на населението
-
Здравни потребности
-
Здравно съзнание
-
Здравни дейности
-
Здравни отношения
2.
Подходи за решаване на здравните проблеми на населението.
При решаването на здравните проблеми се срещат следните подходи:
-
Медицински детерминизъм
– това са определени теоретични представи и
практически подходи за укрепване на общественото здраве, които изцяло или
преди всичко са насочени към средства и методи от медицинско естество.
-
Пасивен и активен подход
–най-разпространеният подход.Ориентиран е
към борба с вече възникнали или напреднали заб-я, а не към тяхното
предотвратяване. Активният подход е ориентиран от една страна към търсене и
преодоляване на негативните здравни фактори, а от друга страна, към търсенето
и използването на позитивните фактори. Основна предпоставка за този подход е
адекватната здравна култура.
-
Клиничен и профилактичен подход
– Клиничния подход е ориентиран е
към диагнозата и лечението на проявено заболяване у отделния човек.
Профилактичния подход е ориентиран към предотвратяването на заболяванията
както у отделния човек, така и сред цялото население.
-
Технократичен и поведенчески подход
– Технократичен подход означава
при решаването на здравните проблеми да се поставя акцент в/у техническите
средства и методи. Поведенческия подход е ориентиран към повишаване
здравната култура и здравословния начин на живот.
-
Интегрален подход
–приоритетен, по-широк, мултисекторен подход;
3.Концепция за промоция на здраве.
Промоция на здравето е процес на създаване възможности на хората чрез
саморегулиращо се здравно поведение да подобрят своето собствено здраве.
Целта е подобряване на здравето, а средство за постигане на тази цел е
здравословният стил на живот на отделния чевек. Като концепция промоцията на
здравето обосновава преориентиране на приоритетите в здравната дейност към
следните насоки:
-
От болния към здравия човек
-
От регулиране на здравното поведение чрез външни фактори
-
От „право на здраве“ към „отговорност за здравето“
-
От „здраве за хората“ към „здраве чрез хората“
-
От професионална изолация на медицинските работници към
мултипрофесионален подход и междусекторно сътрудничество.
Тези приоритети отразяват основната идея на промоцията на здравето: да се
преодолее пасивния подход към здравето, да се погледне на отделната личност
като главен ресурс в дейността по укрепване на здравето. Първото официално
международно признание и утвърждаване концепцията за промоцията на
здравето се осъществява чрез „Отавската харта за промоция на здраве“, чиито
основни принципи са: създаване на социална политика, създаване на укрепваща
здравето жизнена среда, обществено участие в здравното дело, развитие на
личните умения, знания и възможности за укрепване на здравето, преориентация
на здравните служби.
4.
Жизнена среда и здраве
.
От гледна точка на промоцията на здраве под жизнена среда се разбира
съвкупността от всички социални, икономически и физически елементи на
обкръжаващия ни свят, които могат да влияят върху здравето на индивида,
социалната група и обществото.
Здравето отразява взаимодействието между човека и неговата жизнена среда.
Здравето зависи от състоянието на средата, която от своя страна е зависима от
отношението на човека към нея. Един от главните подходи е екологичният
подход – вниманието е насочено към условията на ежедневния живот в у-щето, в
семейството, в работата, в обществено-битовата среда и т.н.
Концепция за „Болестите на цивилизацията“ – чрез тази концеппция е направен
опит да се обясни най-масовата патология в развитите страни –
разпространението на сърдечно-съдовите заб-я, рака, психичните разстройства,
травматизма и др. Главния механизъм за възникването и разпространението на
най-честите болести е т.нар. дисхармония на биологичните и социалните ритми.
Също и т.нар. социална дезадаптация - невъзможност на съвременния човек да се
приспособи към изменящите се условия на своята социална среда.
Елементи и измерения на жизнената среда:
-
Социални и културни измерения на средата – включват: социални норми,
отношения, процеси.
-
Политически измерения – изискват политически решения по проблемите
на опазване на околната среда;
-
Икономически измерения –изискват преразпределяне на ресурси,
технологии.
5.
Епидемиологията – научна основа на промоцията на здравето
.
Същност:
Епидемиологията е наука за разпространението на заболяванията и
рисковите фактори за тях сред човешката популация.
Количеството на заболяванията в смисъл на:
- Случаите, които възникват в популацията за определен период от време –
заболеваемост;
- Смъртните случаи в популацията за определен период от време– смъртност;
- Всички случаи, които съществуват в популацията в определен момент – свежа
заболеваемост или за даден период от време – болестност.
Аналитични епидемиологични методи:
- Случай-контрол – за изследване на статистическата връзка между рисковия
фактор и заболяването, на базата на сравнение на случаите и контролите, като
при подбора им се прилагат идентични критерии.
- Кохортно проучване – избира се популация от здрави хора /кохорта/, които се
категоризират в зависимост от това дали са изложени или не на експозиция на
предполагаемия рисков фактор.
При тях се определя т.н релативен риск – отношението между заболеваемостта
сред експонираните и заболеваемостта сред неекспонираните лица. Кохортните
проучвания са трудоемки и скъпи.
Епидемиология на здравето
Необходимо е да се разшири фокуса на епидемиологията от разпространението
на болестите и рисковите фактори за тях, към разпространението на доброто
здраве и факторите, които го определят.
Описването на здравния статус, на здравните знания, отношения и поведения на
населението е предизвикателство, което ще идентифицира проблемите, стоящи
пред здравната промоция, както ще посочи и начините за решаването им.
6.
Проблеми на позитивното здраве.
Позитивното здраве
е такова състояние на индивида и групата, при което не се
наблюдават никакви болестни симптоми и е налице био-психо-социален
оптимум. Разбирането на позитивното здраве е свързано с представата за
Предмет: | Информатика, ИТ |
Тип: | Курсови работи |
Брой страници: | 20 |
Брой думи: | 492 |
Брой символи: | 3323 |