Азбучна молитва

Освен   с   „Проглас   към   Евангелието”   и 

„Похвала   на   цар   Симеон”   голямото   начало   на 
старобългарската

и

старославянска 

извънлитургическа поезия се поставя и с „Азбучна 
молитва”. Нейното авторство е спорно. То се отдава 
от едни литературни историци на Константин-Кирил 
Философ, а от други – на Констанстин Преславски, 
първи   славянски   епископ   на   столицата   Велики 
Преслав, живял през средата на IX век и началото на 
X век. Най-старият препис на молитвата е от XII век, 
където   тя   е   стихотворна   част   от   предисловие   към 
сборник   с   неделни   проповеди   –   „Учително 
(Тълковно)  Евангелие”  на  Константин   Преславски. 
Прозаичната част на предисловието започва със стих 
от   „Мисли,   написани   с   едностишия”   на   Григорий 
Богослов. Едностишията са в размер от 12 срички и 
с цезура след петата или след седмата сричка. Те са 
във формата на акростихови сентенции (пословици). 
Всеки   стих   се   захваща   с   поредната   буква   на 
гръцката   азбука   и   представлява   обобщение   на 
християнски нравствени принципи: „Търси милостта 
Божия към себе си чрез милостивост към ближните”, 
„Владей   с   въздържание   плътта   и   я   смирявай, 
колкото   се   може   по-добре”,   „Признавай   разума   за 
светилник на целия си живот” и други.

1