РЕФЕРАТ

НА ТЕМА: 

Правила за производителност 

чрез хората

ПО УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА: „ОСНОВИ НА 

УПРАВЛЕНИЕТО”

Изготвил: 

Факултетен номер: 

Специалност: „

-

2008г. –

УВОД

В   икономиката   под  

производителност  

се   разбира 

обема   готова   продукция   създадена   за   определено   време, 

чрез   влагането   на   една   единица   ресурс.   Пример: 

производителността на труда

  се измерва   като обема на 

1

произведената   продукция   от   един   работник   за   един 

човекочас.

Българите   трябва   да   работят   двойно   по-ефективно, 

иначе   никога   няма   да   достигнат   благосъстоянието   на   ЕС. 

Това е основното послание в доклада на Световната банка 

"Ускоряване   на   конвергенцията   на   България",   представен 

вчера   в   Министерския   съвет.   Ако   производителността   на 

труда   у   нас   ускори   ръста   си   до   5%   годишно,   има   шанс 

заплатите   да   стигнат   европейско   ниво   към   2040   г.,   са 

изчислили   експертите   на   банката.   Това   е   оптимистичната 

прогноза.

Има   и   песимистична,   при   която   България   ще   запази 

наложилото се в последните години темпо - от 2002 г. насам 

продуктивността   на   работната   сила   се   увеличава   с   2% 

годишно, което е крайно недостатъчно. Целият ЕС отбелязва 

същия напредък и ако страната ни не се движи с по-висока 

скорост,   никога   няма   да   стопи   дистанцията.   В   момента 

доходите   в   България   са   около   33%   от   средните   за 

Евросъюза,   производителността   също   е  много   ниска  -  към 

35%,   сочат   данните   на   Евростат.   И   по   двата   показателя 

страната   ни   е   на   дъното   в   европейската   класация.

Цената на труда

Увеличаването   на   производителността   се   отразява   в 

непрекъснато   увеличение   на   относителната   цена   на 

човешкия труд. Това се проявява на пазара на труда, както 

2

и на пазара на услуги за крайните потребители. Цените на 

услугите   растат   значително   по-бързо   от   цените   на 

материалните стоки. 

Два   процеса   в   България   определят   тази   динамика. 

Първият   е   увеличаването   на   капитала   в   икономиката   и 

производителността в материалните производства. По-малко 

часове човешки труд  са необходими за производството  на 

същото   количество   материални   стоки.   С   други   думи,   един 

час   труд   се   равнява   на   повече   материални   стоки. 

Следователно   един   час   на   сервитьорката   струва   повече, 

измерен в стоки, отколкото преди. 

Вторият   процес   е   отварянето   на   икономиката   към 

пазари с по-висока средна производителност. Търсенето на 

туристите   от   страни   с   по-висока   производителност 

автоматично увеличава цената на българския нематериален 

труд.  По-скъпо  отпреди  е да си купим бира в бар или  да 

наемем ски. 

Важното и за двата процеса е, че те не са свързани с 

резки   промени   на   цената   на   труда.   Става   дума   за 

постепенно   подобряване   на   производителността   и 

интегриране на България в европейската икономика. Датата 

на формално членство в ЕС няма да промени това. 

ЗАПЛАТИТЕ И ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТТА НА ХОРАТА

Заплатите   са   цена   като   всяка   друга,   т.е.   отношение 

между   разменени   количество   пари   и   количество   друго 

3

благо,   в   частност   услугите   на   човешкия   труд.   Самото 

определение за заплата вече ясно сочи, че те не могат да 

бъдат постановени с декрет или някак си наложени от вън. 

Заплатите се определят в процеса на размяна, тъй като те 

по   същност   са   разменно   отношение.   Политиците   могат   да 

повишат  заплатите   само   ако   вземат   участие,   за   собствена 

сметка или за сметка на държавата, в размените на пазара, 

покачвайки   търсенето   на   услугите   на   човешкия   труд.   Но 

друг   механизъм,   по   който   те   да   могат   да   увеличат 

разменните отношения просто не съществува, каквото и да 

ни   говорят   синдикатите.   Това   ще   стане   още   по-ясно   след 

като обясним кое точно определя размера на заплатите.

Човешкият   труд,   в   даден   смисъл,   е   природен   ресурс. 

Природата ни е дарила с тяло и с разум, които можем да 

използваме   за   постигането   на   изключително  разнообразни 

цели.   Можем   да   прочетем   вестник,   да   се   разходим   в 

градината,   да   отидем   на   концерт,   да   осъществим 

околосветско пътешествие, да играем на бридж. Но можем и 

също   така   да   разнасяме   поща,   да   пренасяме   мебели,   да 

набираме   данни   на   компютър,   да   копаем,   да   инсталираме 

кабелни   мрежи...   Последните   действия,   които   именно   са 

проява   на   това   което   икономистите   наричат   труд,   са 

несъвместими с първите действия, които са просто настоящи 

удоволствия. Несъвместимостта идва от това, че тялото ни 

не   може   да   бъде   използвано   в   един   и   същи   момент   за 

постигането на две цели. Извършването на труд непременно 

4