ЛИТЕРАТУРНАТА ЛИНГВИСТИКА - ЕДНА НОВА ВЪЗМОЖНОСТ

Една сравнително нова научна дисциплина се радва на все по-голямо внимание 
напоследък - литературната лингвистика, която определя своя предмет най-общо като 
приложение на лингвистичната теория към литературните текстове. Тя изследва онези 
аспекти на литературната форма, които определят адаптациите на лингвистичните 
форми за литературни цели. Стиховете и римите например са характерни за 
литературата, но не са само специфично литературна форма, а съществуването им 
зависи от езиковите форми. Разбира се, невсички литературни форми използват 
езикови форми. Както подчертава Проп, типът - събитие, и типът - характер, са видове 
литературни форми, които не използват езикови форми (Проп 1968). От друга страна, 
невсички езикови форми са в основата на литературни форми. Поради това от 
съществено значение за литературната лингвистика е кои езикови форми могат да 
бъдат приспособени към съответни литературни форми.

Литературната лингвистика е подразделение на лингвистиката, което осигурява 
връзката между изследванията на езика и изследванията на литературата, като по този 
начин се разкрива взаимоотношението между литературата, литературния анализ и 
лингвистиката и се търси практическото приложение на лингвистиката в анализа на 
текстовете, а също и обратното - отражението на анализа на текстовете върху езиковата 
теория.

При обосноваването на предмета на литературната лингвистика се изхожда от 
схващането, че във фундамента на съвременните култури стоят информацията, 
комуникацията и текстът. Правят се сравнения как различните езикови форми се 
използват в различните видове литература, като целта е да се разбере литературата като 
словесно изкуство и същевременно - като приложение на същите основни принципи, 
които моделират словесното поведение като цяло.

Някои видове литературни форми - като метрическите и параметрическите, са напълно 
зависими от езиковите форми. Специален интерес се проявява към метрическата форма 
- до каква степен тя е универсална извън познатата европейска и азиатска традиция, 
колко са възможните варианти на видовете метрически форми (има ли логически 
възможни форми, които на практика не съществуват), до какви аспекти на езиковата 
форма има достъп метриката, т.е. какво е съотношението между различните когнитивни 
системи. Затова не е случайно, че в основата на възникването на литературната 
лингвистика като самостоятелна дисциплина стоят проучванията върху езиковите 
форми в метриката (Кипарски 1977; Кипарски 1989; Хансън, Кипарски 1996).

Друго явление, което привлича вниманието на изследователите, е паралелизмът, който 
съществува поради възможността за вътрешно подобие под разликите на повърхността. 
Поради множествените пластове на езика две различни поредици от думи могат да 
имат еднакви синтактични структури и се предполага, че тази идентичност на едно по-
абстрактно равнище може да е основата за паралелизма. Първоначалната връзка между 
езиковата и наративната форма идва от ролята на езиковата форма в процеса на 
комуникация. По този начин изследването на наратива е част от по-големите 
проучвания на дискурса и най-интересният въпрос, който възниква, е дали разказната 
форма споделя някои елементи на дискурсната форма като цяло, т.е. дали в някои 
отношения наративите са като разговори.