Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) (17 септември 1898 — 18 юни 1923) е 
български поет, ярък представител на постсимволизма в българската литература. 
Въпреки ранната си смърт той се слави като доста продуктивен автор — едно от 
последните издания на събраните му съчинения се състои от осем тома. Възхваляван от 
лявата литературна критика (отчасти поради социалистическите идеи в творчеството 
си) и определен от консервативните литературоведски кръгове на съвремието си, като 
автор на „приложна поезия“, Смирненски е поет с виртуозен талант, забележителен 
пародиен потенциал и изключителни версификативни възможности.

Детство и юношество

Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, Македония (днес 
Гърция), в семейството на сладкаря Димитър Измирлиев и Елисавета Попанастасова. 
По това време този македонски край все още бил под османско робство. Още като дете 
Христо обичал да слуша приказки и песни и да ги преразказва на приятелите си, дори 
сам съчинявал стихчета. Когато е на пет-годишна възраст избухва Илинденското 
въстание (20 юли 1903 г.) и пред очите на бъдещия поет турците извършват кървава 
разправа с населението. В Кукуш той завършва четвърто отделение и през 1908 г. 
родителите му го пращат да учи в София, където живее при семейството на дядо си по 
съребрена линия Анастас Кръстев. Известният поет-хуморист Владимир Попатанасов - 
Пепо, който е негов вуйчо, го запознава с Елин Пелин, Стилиян Чилингиров и Пенчо 
Славейков. След смъртта на дядо си през август 1910 г. се завръща у дома. През 1911 г. 
Христо завършва прогимназията в Кукуш, но баща му няма финансовата възможност 
да плати за обучението му в Солунската гимназия.

През октомври 1912 г. започва Балканската война и на двадесет и петия ден от същия 
месец българските войски освобождават Кукуш. (По силата на Берлинския договор 
част от Македония и Южна Тракия и след Освобождението остават под османско 
присъствие.) Смирненски е едва на 13 години. Радостта на населението обаче е твърде 
кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия и избухва 
Междусъюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски 
жителите напускат Кукуш, градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев 
заедно с хилядите бежанци се отправя да търси спасение и препитание в София. 
Въпреки състоянието на мизерия в което се намират Димитър Измирлиев и жена му 
държат децата им да учат. Христо се записва в Техническото училище, но заедно с по-
малкия си брат Антон помага в издръжката на семейството — продават вестници.

От началото на 1915 г. по примера на по-големия си брат, хумориста Тома Измирлиев 
(1895 — 1935), 16-годишния Христо започва да сътрудничи на хумористичните 
издания — най-напред на вестник „К'во да е“, където за пръв път се подписва с един от 
най-известните си псевдоними като хуморист — Ведбал. От следващата година той 
публикува хумористични стихове и фейлетони в „Българан“, „Родна лира“, 
„Художествена седмица“, „Смях и сълзи“, „Барабан“, „Сила“. Необикновено находчив 
и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за 
онова време хумористи. През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима 
Смирненски, с който остава в класиката на българската литература.

Ученик в Техническото училище, той продължава да се труди — като обикновен 
работник, продавач в колониален магазин и др. По това време избухва Първата 
световна война. През май 1917 г. Христо е принуден да постъпи като юнкер във