1. Финансови наричаме пазарите на които се предявяват права върху реални
активи.
Според срока до падежа на търгуваните инструменти
финансовите пазари се
делят на
парични и капиталови
Паричният пазар включва краткосрочни, търгуеми, ликвидни, нискорискови
финансови активи
. Такива са краткосрочните държавни облигации, търговските
ценни книжа, депозитните сертификати и прехвърляемите (негоцируеми) депозитни
сертификати, репо споразуменията (договорите за обратно изкупуване) и обратно репо,
банковите акцепти, евродоларовите депозити, наличностите на търговските банки в
централната банка
(под формата на минимални резерви – паричен ресурс, изчисляван
върху привлечените от банката депозити, необходим за да се гарантира
непрекъснатостта на платежната система, и транзакционни наличности – за обслужване
плащанията на техните клиенти към клиентите на други банки), брокерските кредити.
На паричните пазари търговията е изключително активна и неперсонифицирана, като
прехвърлянето на средства става единствено на база цена и риск.
Паричните пазари се използват от домакинствата, корпоративния сектор и
правителството за получаване на заеми. Източник на средствата или инвеститори на
тези пазари са домакинствата, търговските дружества, банките, които разполагат със
свободни парични ресурси.
Капиталовите пазари включват инструменти със срок до падежа към датата на
издаването им над една година
. Търгуваните на тези пазари ценни книжа са много
по-разнообразни и често с по-висока степен на риск.
Инструментите на капиталовите
пазари са акции, облигации, фючърси (договор за покупко-продажба на определен
актив по договорена фючърсна цена на датата на падежа), опции (притежателят на
опцията има правото, но не и задължението, да купи или продаде определен актив по
договорена цена до или на датата на падежа).
2.
Според датата на изпълнение на договорите
финансовите пазари се делят на
текущи (спот) пазари и срочни пазари
.
a) Текущите (спот) пазарите
се характеризират с уточняване на условията по
договора и осъществяване на сделката в един и същ момент при действащите пазарни
условия. Характерен пример за спот пазари са валутните пазари.
b) На срочните пазари покупката или продажбата на финансовите активи се
извършват при определена цена към определена бъдеща дата
.
Според продавача на ценните книжа
финансовите пазари се делят на
първични и
вторични пазари
.
a) На първичния пазар новоемитираните ценни книжа се предлагат за първи
път на инвеститорите от техния емитент или от инвестиционен посредник
.
Характерен белег
на първичните пазари
е, че
в резултат на продажбата на
ценната книга паричните средства от инвеститора постъпват в издателя на
ценните книжа
. (Първичната продажба на акции от търговско дружество осигурява на
компанията свежи пари за осъществяване на определен проект).
Първичното
предлагане може да се извърши в две главни форми: състезателно наддаване (аукцион)
и договорено предлагане.
b) На вторичния пазар ценните книжа се търгуват между инвеститорите
. T.e.
купуват се и продават вече издадени инструменти. Примери за вторични пазари са
фондовите борси и извънборсовите пазари, покупко-продажбата на търговски ценни
книжа, междубанковата търговия с държавни ценни книжа и т.н.
На вторичните пазари доход генерират единствено инвеститорите,
собствениците на ценните книжа
.
Според условията за регистрация
финансовите пазари се делят на
публични и
частни
.
А) Публично предлагане на ценни книжа
, съгласно българския Закон за
публичното предлагане на ценните книжа, е налице, когато
е отправено
предложение за възмездно прехвърляне или покана за отправяне на
предложение за възмездно придобиване на ценни книжа до най-малко 50 лица
или неопределен кръг лица, включително и чрез средствата за масово
осведомяване
. В случаите когато в предлагането на ценните книжа вземе участие
лице, което не е техен притежател или няма статут на инвестиционен посредник също
се счита, че е налице публично предлагане.
Б)
Всички ценни книжа, които не попадат в правната дефиниция за публично
предлагане, се търгуват чрез частно пласиране
. Обикновено това са
институционални инвеститори, които запазват собствеността върху ценните книжа до
падежа на съответните емисии. Такива могат да бъдат
пенсионни фондове,
застрахователни компании, инвестиционни дружества.
Характерен пример за частно
пласиране е продажбата на корпоративни облигации на застрахователна компания.
Според степента на организация
финансовите пазари се делят на четири вида:
А) Пазарите с пряко търсене предполагат всеки от продавачите и от купувачите
да търси своя партньор
. Контактите са случайни и търгуваните стоки
нестандартизирани (частна продажба на търговски ценни книжа, неорганизираните
пазари на акции).
Б ) Брокерският пазар
(Брокер се нарича посредник, който
урежда сделката
между страните срещу комисионна, но не търгува за собствена сметка
.) се
характеризира с активна търговия, поради което посредникът между страните има
възможност да получи доход за оказаната услуга – намиране на насрещен партньор.
(пазарът на недвижими имоти).
В)
дилърските пазари - специализацията на посредника се задълбочава и той
вече купува и продава за собствена сметка, като формира наличности от ценни
книжа
. Печалбата за дилъра се формира от разликите в курсовете купува и продава.
На тези пазари връзките се осъществяват чрез компютърни мрежи, телефон, факс,
телекс. (валутните пазари, пазарите на държавни ценни книжа и на облигации,
извънборсовия пазар).
г) При аукциона всички търговци на даден актив се събират на едно място за
да го купуват и продават
. Различаваме няколко вида аукциони. При така наречения
Английски аукцион цените се обявяват открито, на глас докато остане само купувачът
предложил най-висока цена. Така се търгуват главно художествени произведения и
антики. Съществуват още аукцион на продавачите, аукцион на купувачите и двоен
аукцион. Аукционите могат да се организират периодично и заявките да постъпват до
определено време преди началото им или да са постоянни и поръчките да се въвеждат в
системата непрекъснато. Борсовият пазар пък се характеризира с непрекъснато
въвеждане на поръчките на клиентите както за покупка, така и за продажба. Борсата е
непрекъснат двоен аукцион.
3. Регулирането на дейността на финансовите институции е предмет на множество законови и
подзаконови нормативни актове, издадени от Министерския съвет, Българска народна банка и
оправомощените държавни органи. Този сектор е изключително сериозно регулиран. Някои от
използваните механизми са еднакви за финансовия сектор като цяло, други са специфични за
банките и небанковите институции на паричния пазар и за участниците на капиталовите пазари:
емитенти, инвестиционни посредници, инвестиционни дружества, фондова борса, централен
депозитар.
Причините за
тази изчерпателна
регулативна дейност
могат да се обобщят в три основни
групи:
защита интересите на клиентите доверили суми на съхранение, тьй като клиентите не са
кредитори на тези институции и следователно не бива да носят риск в случай на
неплатежоспособност на дружеството, поело задължението да запази доверените суми.
финансовите институции се разглеждат като доверени лица спрямо своите клиенти. Именно на
тази гледна точка се основава гарантирането от държавата на влоговете на населението в
банките.
-
влияние върху макроикономическата стабилност и икономическия растеж. Проблемите във
финансовата система се отразяват на процесите на икономическия растеж,
балансираността на икономиката, инфлацията. Чрез финансовата система се гарантира
предлагането на пари в стопанството.
управление на риска и поддържане на разумна конкуренция между професионалисти. Чрез
прилагането на единни стандарти за регулиране финансовите институции, които поддържат
разумни нива на риска, се оказват защитени от действия на свои партньори, недооценили
последствията от предприемане на прекалено рискови операции. Регулирането на финансовите
институции има за цел формирането и поддържането на конкуренция на пазара. Недостатъчният
брой финансови институции води до монополно или олигополно положение. Ролята на
регулативните органи е да оценят предимствата и недостатъците на такава ситуация.
Регулирането на дейността се проявява в четири основни направления: допускане до пазара,
контрол върху дейността, санкциониране на неправомерно поведение, встъпване в управление на
финансовата институция с цел защита интересите на инвеститорите.
На етапа на навлизането
на пазара регулирането на финансовите институции се осъществява чрез издаването на
разрешение за извършване на дейност (лицензия).
Тя се издава от съответния регулиращ
орган – Българска народна банка или Комисията за финансов надзор.
При осъществяване на дейността им финансовите институции са обект на постоянен
надзор
. Изискванията към размера и структурата на капитала се редуцират в
изисквания за
поддържане на капиталова адекватност и ликвидност
.
Третото направление в регулирането е
санкционирането от страна на Българска народна
банка и Комисията за финансов надзор на неправомерно поведение
. Това може да бъде
извършването на дейност без издадено разрешение, нарушаване на условията за лицензиране,
предоставяне на невярна или непълна информация за получаване на разрешението, неспазване
на установените правила за пазарно поведение.
При финансовите институции е въведена особена процедура по обявяване в несъстоятелност.
Функции на регулиращите органи: Българска народна банка,
Комисията за финансов надзор
Функциите на Българска народна банка
, наричана още Централната банка, са в четири
основни направления:
• въздейства за поддържане стабилността на националната парична единица чрез
провеждане на парична и кредитна политика,
• съдейства за създаването на ефективни платежни механизми,
• емитира банкноти и монети в страната,
• регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане
стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.
ефективна парична политика.
Основните функции на Комисията за финансов надзор
са:
да регулира дейността на
участниците на капиталовите пазари
като приема наредби, предвидени в закон, и издава
инструкции и указания и
да осъществява надзор върху дейността
на регулираните пазари на
ценни книжа, Централния депозитар, инвестиционните посредници, инвестиционните и
управляващите дружества, физическите лица, които непосредствено извършват сделки с ценни
книжа и инвестиционни консултации, публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа;
дейността на застрахователите, застрахователните брокери и застрахователните агенти;
дейността на дружествата, осъществяващи дейност по допълнително социално осигуряване, в
това число пенсионно, здравно и за безработица и професионална квалификация, както и на
управляваните от тях фондове.
Комисията за финансов надзор е специализиран държавен орган, юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище София.
Основните цели на Комисията за финансов надзор са две: защитата на интересите на
инвеститорите, застрахованите и осигурените лица и осигуряване на стабилност,
прозрачност и доверие на финансовите пазари.
4.
Участници на финансовите пазари.
Основните групи участници на финансовите пазари, които пряко осъществяват конкретните
сделки са:
• инвеститорите,
• емитентите,
• банките,
• небанковите финансови институции,
• инвестиционните посредници,
• фондовата борса,
• депозитарната институция.
А) Инвеститорите са лица, които за своя сметка подлагат на риск парични средства или
имуществени права посредством придобиване, държане и прехвърляне на ценни
книжа
. Инвеститорите могат да се разделят на три групи •
Непрофесионални инвеститори
; •
Професионални инвеститори
. ; •
Институционални инвеститори
.
Б) Емитентите са лицата, задължени по ценните книжа
. В строго правното определение на
това понятие емитентите са лица, които издават или са издали ценната книга чрез първично
публично предлагане, включително и при учредяване на дружеството, както и лица, чиито ценни
книжа се приети за търговия на регулиран пазар
на ценни книжа (фондовата борса).
В) Банките
, съгласно Закона за банките,
са акционерни дружества, които публично
привличат влогове и използват привлечените средства за предоставяне на кредити и за
инвестиции за своя сметка и на собствен риск
. Техният предмет на дейност е ограничен от
закона до определени видове изчерпателно изброени търговски сделки.
Д) Небанковите финансови институции
също имат ограничен предмет на дейност. Те могат да
извършват финансов лизинг, придобиване и управление на дялови участия, сделки с
чуждестранни средства за плащане, факторинг, както и дейностите, разрешени на
инвестиционните посредници.
E) Инвестиционен посредник
е дружество, което извършва по занятие сделки с ценни книжа,
поемане на емисии на ценни книжа, управление на индивидуални портфейли от ценни книжа
и/или пари (с изключение на портфейли на инвестиционни
дружества и пенсионни фондове), държане на ценни книжа и на пари на клиенти в депозитарна
институция (попечителска дейност).
Ж) Фондовата борса е акционерно дружество, което организира официален пазар на
ценни книжа и осигурява на членовете си и на техните клиенти равен достъп до
пазарна информация и равни условия за участие в търговията.
Търговията на борсата
става при строго определени правила и може да се извършва само от нейни членове.
З) Депозитарят съхранява паричните средства и ценните книжа на клиентите.
Депозитарни институции у нас за първите са банките, а за вторите – Централният депозитар.
Централният депозитар е акционерно дружество, което открива и води сметки за ценни книжа,
регистрира сделките с ценни книжа, администрира ценните книжа,
включително води книгите за безналични акции и облигации, води парични сметки на своите
членове и осъществява плащания във връзка със сделките с ценни книжа.
5.
Oсновните инструменти на паричния пазар са
депозитните сертификати,
евродоларовите депозитно сертификати, договори за обратно изкупуване (repurchase)
Краткосрочните ДЦК т.к. към датата на издаването им имат срок до падежа по-малък от
една година.
А)
Депозитните сертификати представляват писмен договор за срочен депозит
между вложителя и банката обикновено за фиксирана сума
. Средствата по
срочните депозити не могат да се теглят при поискване от банките, а договорът се
сключва за определен период, например седмица, месец, тримесечие и т.н. При
наличие на договор за паричен влог банките дължат на вложителя предоставената за
съхранение сума в същата валута и размер, заедно с начислената лихва.
Съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките пълното изплащане на
влоговете на едно лице в една банка в нашата страна е гарантирано до
определен размер 15 хил. Лв.
. Това прави депозитите едни от най-разпространените
инструменти на паричния пазар сред домакинствата и физическите лица.
Б)
Втори вид инструмент на паричните пазари
, обект на активна търговия и
получил широко разпространение в последните години,
са евродоларовите
депозитни сертификати.
“
Евродолари” се наричат деноминирани в долари
депозити извън САЩ.
Така всеки влог в долари във Великобритания, Германия,
Япония, България се нарича евродоларов. Понякога понятието се разширява като всеки
депозит във валута различна от официалната парична единица на страната, където е
направен се нарича също евродоларов. Като евродоларови се означават и депозитите в
офшорни зони за да се разграничат те от депозитите в местни банки.
Евродоларовият пазар е главен източник за краткосрочно финансиране на
мултинационалните компании.
Лихвите по тези депозити се котират като Либор
(Лондонски междубанков
лихвен процент по предоставени депозити
London Interbank Offered Rate
) плюс
надбавка. Либорът е средното равнище на лихвения процент, по който банките-
участнички биха предоставили обикновени, необезпечени депозити.
С въвеждането на еврото като преобладаваща валута на стария континент от 4
януари 1999 година започнаха да се публикуват два нови показателя чрез
които да се съизмерва лихвата по необезпечените депозитите в Европейския
валутен съюз:
Еврибор
(Евро междубанков лихвен процент по предоставяни срочни депозити между
първокласни банки
Euribor – Euro Interbank Offered Rate
)
и Еония
(Евро овърнайт
среден индекс по предоставяни депозити
Eonia – Euro OverNight Index Average
). Те
замениха изчисляваните в страните-членки на съюза аналогични показатели, като
например Пибор в Париж, Фибор във Франкфурт и т.н.
Еврибор и Еония се определят от Европейската банкова федерация
(European
Banking Federation – FBE
).
Еврибор се котира като лихвен процент по
необезпечени, срочни депозити между първокласни банки за спот стойности
(Т+2) при конвенция “реален брой изминали дни/360” дни в годината с три
десетични знака. Матюритетите са една, две и три седмици и дванадесет
матюритета от един до дванадесет месеца.
Котировките се обявяват от банките-
участнички до 11 часа централно европейско време (Брюксел) и след този час
Мънилайн Телерейт изчислява и публикува данните за Еврибор за деня.
Еония е еталонен, справочен среднопретеглен лихвен процент по овърнайт
необезпечени депозити, изчислен на базата на всички транзакции на
междубанковия пазар в Еврозоната на банките-участнички.
Той също се
изчислява на база действителен брой дни към 360 дни годишно и се публикува с два
десетични знака. Този показател се публикува около 19.00 часа централно европейско
време.
В)
Трети вид инструмент на паричния пазар са договорите за обратно
изкупуване (репо споразумения
от английският термин
repurchase
). Те
представляват сделка по продажба на държавни ценни книжа с уговорка за обратното
им изкупуване на бъдеща дата – срочно репо. Ако уговорката е за изкупуване на
следващия работен ден говорим за сделка овърнайт.
Независимо, че
от формална гледна точка говорим за две сделки – продажба на
ценни книжа и покупка обратно на същите, по същество това е форма на
краткосрочно обезпечено кредитиране.
Търговски ценни книжа – чек, запис на заповед, менителница
Търговските ценни книжа са особена група инструменти на паричния пазар. Те
се използват както от банките, така от търговските дружества като форма на
краткосрочно финансиране
. В определени случаи те са по-евтина алтернатива на
банковото кредитиране.
Търговските ценни книжа не са обезпечени със
специфични активи на емитента
за разлика от обезпечените банкови кредити, при
които конкретни активи – движимо или недвижимо имущество се ипотекират или
залагат като гаранция за изплащането на сумата.
Към търговските ценни книжа спадат чек, запис на заповед (полица),
менителница
(трата или римеса).
6. Държавните ценни книжа (ДЦК)
, наричани още съкровищни облигации или
бонове, заемат особено място на финансовите пазари. те са високо ликвидни, пазарът е
активен и дълбок и те лесно могат да се продадат срещу пари при относително ниски
разходи за сделката. Като дълг на правителството те са с висока степен на сигурност и
съответно ниско равнище на доходност в сравнение с облигации на други емитенти.
Класификацията на ДЦК може да се извърши по няколко критерия.
Според срока до падежа (матюритета си)
те биват:
•
Краткосрочни – със срок до изплащането една година включително;
•
Средносрочни – със срок за изплащане от една до пет години включително
.
•
Дългосрочни – със срок на изплащане над пет години
.
Според формата на получаване на дохода от инвеститора
, ДЦК могат да се
групират на:
•
С отстъпка от номинала
•
Лихвоносни
•
Смесени
Ценните книжа у нас се издават единствено в безналична форма
, което
означава, че се водят по сметки на първичните дилъри, а на физическите и
юридическите лица се издава сертификат.
Емитирането на ДЦК става по решение на министъра на финансите
. БНБ като
официален депозитар на държавата регистрира всички ценни книжа в създадената и
поддържана от нея електронна система за регистриране и обслужване на търговията.
Първичният пазар на ДЦК е от аукционен тип и се организира от БНБ
. На него
имат право да участват само, така наречените “първични дилъри”.
Аукционите за продажба на ДЦК се провеждат от БНБ всеки понеделник, но с
решение на министъра на финансите могат да се провеждат и в други дни от седмицата.
На вторичния пазар се осъществяват сделки по покупко-продажба на ценните
книжа и по прехвърляне на ДЦК с уговорка за обратно изкупуване след
предварително определен срок, наричани “репо сделки”.
!!!!
7.
A
кции – видове, особености. Права и рискове на притежателите на акции
Акцията е ценна книга, която отразява отношение на съсобственост
. Тя
удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в
капитала на дружеството, което е емитирало тези акции. От количеството акции, които
притежава даден акционер, зависи и неговия дял в собствения капитал на дружеството.
Съществуват различни видове акции.
•
Налични и безналични
. Налични са акциите, които са отпечатани върху хартиен
носител.
Поименни акции и акции на приносител
. Поименните акции се записват в книга за
акционерите, която се води в дружеството.
•
Обикновени и привилегировани акции
. Всяка една от обикновените акции дава
право на един глас в общото събрание на акционерите. Тя дава право също така на
дивидент и на ликвидационна квота, чийто размер зависи от номиналната стойност на
акцията. Привилегированите акции могат да осигуряват гарантиран или допълнителен
дивидент или дял в дружественото имущество при ликвидация, както и други права,
предвидени в закона или в устава.
Всяка акция трябва да съдържа установените реквизити:
• означението “акция”. Ако купюрът е с повече от една акция трябва да се посочи и
техния брой;
• вида на акциите – поименни, на приносител, привилегировани;
• номер на купюра и поредни номера на включените в нея акции;
• фирмата и седалището на дружеството, емитирало акциите;
• размера на капитала на дружеството;
• общият брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрната
структура;
• купоните и техния падеж.