Биологически часовник. Популационна екология. 

Екологична структура на вида.

Циркаден денонощен ритъм (биологичен часовник)

Характеристика на денонощните ритми при животните: 
Както при животните, така и при човека най-добре са  изучени денонощните (циркадни) ритми. 

Циркадните   ритми   са   наследствено   обусловени   и   се   генерират   ендогенно   (в   самия   организъм)   от 
специализирана система, означавана като ‘биологичен часовник’. Генерираните ендогенни циклични 
колебания могат да се синхронизират  по честота  с периодично  променящи се фактори от околната 
среда, означавани като синхронизатори или водачи на ритъма. Както при животните, така и при човека 
денонощните ритми имат важно приспособително значение.

Премахването на основния външен синхронизатор на циркадните ритми при животните (цикъла 

на   осветление)   чрез   поставянето   им   в   условия   на   постоянна   светлина   или   тъмнина   води   до 
десинхронизация и свободно протичане на ритмите. Периодът им в тези условия е близък, но не е равен 
на 24 часа, т.е. появява се тяхната собствена честота, създавана от ендогенния циркаден осцилатор. 

Екологичния смисъл на биологичния часовник е възможността на организмите да предугаждат 

бъдещи промени в околната среда и да се адаптират към тях.

Популационна екология

Екологична популация – съвкупност от индивиди на един и същи вид, заемащи продължително 

време част от ареала на вида, генетично сходни и с редица белези общи за групата  като цяло, а не за 
отделния индивид. Популацията има тенденция към развитие дава плодовито потомство, което също 
дава плодовито потомство.

Популацията   се   характеризира   със  

структура

  (към   нея   спадат:   пространство   ,   количество   , 

възраст , демография) и 

динамика

 (численост , плътност , темп на растеж).

- Взависимост от териториалното си разпределение се делят на 3 групи:

- Географска популация – обхваща цял географски район 
- Екологична популация – обхваща част от географски район
- Локална популация – обхваща част от екологична популация , ако популациите са разнородни 

- Взависимост от подвижността си, големината и способността да се възпроизвеждат биват:

-  

Независими

  –   големи   групировки  (популации),   самостоятелно   поддържащи   числеността   си   (т.е. 

способни са да се възпроизвеждат) без процеси като миграция да влияят върху репродуктивността им.
-  

Полузависими

  –  могат  да  се възпроизвеждат,  но имиграцията от други популации  оказва влияние 

като забележимо допринася за повишаване на числеността.
- 

Зависими

 – раждаемостта не компенсира смъртността и без имиграция популацията загива. Поддържа 

се за сметка на емигранти.
-  

Псевдопопулаци

  –  напълно  неспособни   да   се   възпроизвеждат   и   изцяло   зависят   от   притока   на 

имигранти; лесно се разпадат.
- 

Периодично възникващи

 (временно възникващи) – образуват се в неблегоприятни за живот стадии и 

обикновено   се   създават   при   рязко   повишаване   на   числеността   на   постоянните   популации    (когато 
раждаемостта  при дадена  популация  е много висока  и периодично  се откъсват  индивиди, които  се 
заселват в рамките на ареала).
-  

Хемипопулации

  (полупопулации) –  съставени  само от индивиди на пределена възраст  (индивиди 

които преминават през различни фази). Населяват различни биоценози. Пр: комарите – яйцата, ларвите 
и какавидите населяват водни биоценози, а имагото-суха среда.

Популацията може да има максимална, минимална и оптимална 

плътност

. Минимална е онази 

плътност, под която една популация вече не може да съществува. Например минималната плътност, 
която   трябва   да   има   даден   вид   на   дадена   територия   ще   бъде   различна   за   африканския   слон   и   за 
маларийния комар.

Популациите са генетично еднородни. Един вид съдържа множество популации, които могат да 

бъдат пространствено генерирани. Отделните популации са съставна част от екосистемата.