Речевите актове като предмет на
лексикографско описание
Концептът „речев акт“ навлиза в лингвистиката в средата на 60-те години на изтичащия
век и неговото създаване и описание се свързва преди всичко с името на оксфордския
логик и професор по морална философия Джон Лангшоу Остин (Austin). Базовите
лингвистични параметри на този концепт се извеждат най-вече в разработките на
Остиновите последователи - Джон Сърл (Searle) и Питър Стросън (Strawson).
Концептуализирането на категорията „речев акт“ е пряко свързано с
концептуализирането на друга една категория, която Джон Остин нарича
„перформатив“. Идеята за перформативното изказване обаче не е патент само на Джон
Остин. Е. Кошмидер и Е. Бенвенист също така по свой път достигат до възгледа, че
определен вид изказвания са в състояние, когато се изричат или се изписват, да
сътворят действителност или да променят определени нейни параметри.
Концептът „речев акт“ открива нова гледна точка към изказването, тъй като чрез него
става възможно да се анализират взаимоотношенията между локутивното (т. е.
пропозиционалното), илокутивното и перлокутивното ( т.е. прагматическото)
съдържание в изказването. Прагматическото съдържание (или сила) на изказването се
обяснява най-общо като заложено въздействие, което едно устно или писмено
изказване е възможно да упражни върху своя възприемател, с очакван ясно дефиниран
или недефиниран резултат. Същевременно, говори се и за стандартни речеви актове, за
които са създадени специални конвенционални процедури за тяхното изпълнение.
Концептът „речев акт“ твърде скоро напуска теоретичните и описателните полета на
лингвистиката и започва да се използва за приложни цели - например в чуждоезиковото
обучение, а така също и в родноезиковото обучение, когато носителят на езика трябва
да бъде обучен да действа в рамките на служебни речеви актове - извинения, молби,
искове до съдебната власт и т.н., т.е. тези, за които са създадени конвенционални
процедури. Извършват се и междукултурни контрастивни описания на речеви актове
(вж. например Wierzbicka, 1985).
Лексикографията не остава също така встрани от този процес и някои по-авангардни
речници (най-вече англоезични), предназначени за обучение по този език, включват в
речниковата статия и информация за прагматическото значение (и най-вече: за
илокутивното) на една или друга речникова единица и най-вече - на глаголите и на
някои девербативи. Същевременно, обаче, по правило в речниците липсва такова
описание на речевия акт, каквото се предполага то да бъде от теорията за речевите
актове.
Целите на тази статия са да постави на обсъждане проблема доколко е необходимо
речевият акт да бъде описван за учебни цели в речниците и в какъв обем.
За да дадем възможни отговори на тези въпроси, реших в случая да не действам
спекулативно, т.е. умозрително, а чрез анализа на дефинициите в българските речници
на думата „обида“, действителността зад която прагматиката по традиция определя
Предмет: | Лингвистика |
Тип: | Теми |
Брой страници: | 7 |
Брой думи: | 1925 |
Брой символи: | 16216 |