6. Понятие за престъпност

Същественото   за   понятието   „престъпност"   е,   че   в   него   са 

съсредоточени множество знания, но не конкретно за отделните социални 
факти,   а   за   техните   еднотипни   черти   и   свойства,   за   съотношението   и 
взаимовръзките между тях. Престъпността също може да се разглежда като 
специфичен   социален  факт,   но  като   понятие   тя   е   обобщена   картина   на 
типичните особености на огромно множество социални факти и събития. 
Това   са   реално   съществуващите   отделни   престъпления,   които   в   своето 
единство показват устойчива взаимозависимост и закономерна тенденция.

Понятието   „престъпност"   е   висша   абстракция   и   обобщение   на 

типичното сред множество реални социални факти — престъпленията в 
обективната   социална   действителност.   Тези   отношения   имат   обективен 
характер, което предополага и обективната обусловеност на престъпността 
като явление. 

Понятието „престъпност" също така отразява сложния път на научно 

търсене   на   истината   относно   количествено-качествените   особености   на 
явлението   и   закономерностите   на   неговото   обективно   проявление.   В 
съответствие   с   това   криминологията   разкрива   различните   форми   на 
престъпността,   тяхната   взаимообусловеност   и   разпространеност   в 
социалната действителност, пътищата и средствата за ограничаването им и 
т.н. 

Понятието „престъпност" води началото си от древността, но като 

научна категория с адекватно на явлението съдържание се утвърждава с 
обособяването   и   съвременното   развитие   на   криминологията   като   наука. 
Именно тя определя неговото цялостно съдържание, в което са изведени 
типичните особености и отличителните черти на явлението престъпност.

Съобразно съвременното криминологическо мислене престъпността 

се разглежда като изключително сложен социално-правен феномен, който 
притежава редица отличителни черти, характеризиращи го като явление на 
социалната действителност.

В   криминологическата   теория   са   изведени   основните   черти   на 

престъпността   като   явление,   които   го   отличават   от   други   явления   на 
социалната действителност. 

Първо,  

престъпността   е   една   от   най-острите   форми   на 

отрицателните   социални   явления.   Цената   на   престъпността,   т.е. 
причиняваните  от нея материални и морални вреди са със  свръхвисоки 
показатели. 

Второ,  

престъпността   има   ярко   изразен   исторически   променлив 

характер.   През   различните   исторически   епохи   престъпността   изцяло 
отразява определен тип обществени отношения, характерни за тази епоха. 
На тази основа е възможна историческа типизация на престъпността.